Източник: Offnews.bg
Населението на България е намаляло с 51 925 души за година. На 31 декември 2016 г. сме били 7 101 859 души или 1.4% от населението на Европейския съюз.
Данните, очертаващи мрачна картина за населението у нас, бяха представени днес на пресконференция от Националния статистически институт.
Все пак има и някои положителни тенденции. „Добрата новина е, че намалява детската смъртност до ниво 6.5, което подобрява представянето ни в общоевропейската класация“, отбеляза председателят на НСИ Сергей Цветарски. Друг положителен момент е увеличаващата се продължителност на живота на населението у нас.
Застаряваме
През 2016 г. жените са повече от мъжете – на 1000 мъже се падат по 1059 жени. Общо представителите на силния пол са 3 449 978 (48.6%), а на нежния – 3 651 881 (51.4%).
Средната възраст на българина се увеличава. През 2016-а тя е 43 години и пет месеца. За сравнение през 2005 г. тя е била 41 г. и 2 месеца.
Населението у нас продължава да застарява. 20.7 на сто – 1 472 116 души – са на възраст 65 и повече години. Относителният дял за ЕС-28 по този показател е 19.2%.
У нас делът на тази група се е увеличил с 0.3% за година и с 3.8 процентни пункта спрямо 2001 г. Прогнозите на статистиците сочат, че до 2050 г. населението на 65 и повече години ще достигне 30 на сто, което вече би застрашило социално-осигурителната система на страната.
Процентът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. На и над 65 г. са 24.1% от жените и 17.2% от мъжете. Разликата се дължи на по-високата смъртност сред мъжете, следствие от която е по-ниската им продължителност на живота, уточниха от Статистиката.
Най-висок е процентът на възрастното население (на и над 65 г.) в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч – по 26.4%. В 18 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е в София (столица) – 17.0%, и областите Варна – 18.3%, и Благоевград – 18.4%.
Децата (до 15 г.) са 14.1% от населението или 1 001 019 души и делът им се е увеличил с 0.1% спрямо 2015 г. Най-много са децата в областите Сливен и Бургас – съответно 18.2% и 15.4%, а най-малко – в областите Габрово и Смолян – 11.4% и 11.5%.
В ЕС делът на най-младите в началото на 2016 г. е 15.6%. Най-нисък е той в Германия (13.2%) и Италия (13.7%), а най-висок – в Ирландия (21.9%) и Франция (18.5%).
На всеки под 15 и над 65 г. се падат по-малко от двама работещи.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. За 2016 г. границите за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 г. и 10 месеца за жените и 63 г. и 10 месеца за мъжете.
4.304 млн. са хората в трудоспособна възраст у нас (60.6%). Те са намалели с близо 45 хил. души през 2016 г. или близо процент. На 100 излизащи от трудовия пазар влизат 63 млади, които тепърва започват работа. През 2001 г. броят им е бил 124.
Миграция
30 570 души са напуснали трайно страната, 84.4 на сто от тях са българи. Най-често те се заселват в Германия, Обединеното кралство и Испания.
У нас пък са имигрирали 21 241 души. Част от тях са завърнали се български граждани – 43.6 на сто. От чужденците най-голям е делът на заселилите се у нас граждани на Турция, Руската федерация и Украйна.
73.3% от хората у нас живеят в градовете и най-често вътрешната миграция е от град в град. Остава тенденцията за миграция към София.
Териториално разпределение
157 са „мъртвите“ населени места у нас, без нито един жител. Основно те са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 59, 55 и 10.
Застрашени от подобна съдба са други 1148 населени места (21.8%) с жители между 1 и 41, които са на възраст над 60 г.
Шест града остават с население над 100 хил. души. Там живеят 33.8% от хората в страната. Те са София (1 236 047 жители), Пловдив (343 424 жители), Варна (335 177 жители), Бургас (202 766 жители), Русе (144 936 жители) и Стара Загора (136 781 жители).
Към края на 2016 г. страната е разделена на шест статистически района, 28 области и 265 общини. Най-сериозно намалява населението в най-бедния район не само у нас, но и в целия Европейски съюз – Северозападен. Там прирастът е -1.8%. Населението му е 10.8% от общото за страната, а жителите – 769 623.
Нито един от останалите пет района няма положителен прираст. Най-малкото намаление е в Югозападен район – 0.3%.
Най-малката област по брой на населението е Видин (88 867 души или 1.3% от населението на страната). Тя е и най-бързо намаляващата област у нас – с минус 2.6% за година.
Най-голямата област е София (столица), където живеят 1 323 637 души (18.6%). В 16 области населението е под 200 хил. души и в тях живеят общо 32.2% от населението на страната. Единствената област с положителен прираст е положителен е София (столица) – 0.3%.
Раждаемост
През 2016 г. у нас са родени 65 446 бебета, като 99.3% от тях (64 984) са живородени. През 2015 г. са били родени с 966 деца повече.
През изминалата година са се родили повече момчета, отколкото момичета – съответно 33 375 и 31 609, с други думи, на 1000 момчета се падат по 947 момичета.
Най-висока е раждаемостта в област Сливен – 12.2‰, София – 10.2‰, Варна и Бургас – по 9.6‰.
В 18 от общо 28-те области раждаемостта е по-ниска от средната за страната. Най-ниските стойности са в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰).
Най-високата раждаемост на ниво ЕС-28 през 2015 г. е била в Ирландия – 14.0 промила, следват Франция (12.0‰) и Обединеното кралство (11.9‰). С най-нисък коефициент в ЕС е Италия – 8.0‰.
Бракове
Средната продължителност на брака у нас е 15 години и 7 месеца.
През 2016 г. у нас са сключени 26 003 брака. Разводите пък са 10 603.
Мъжете се женят средно на 31 години и 1 месец, а жените – на 28 години и 1 месец. Възрастта се увеличава съответно с 2 месеца при мъжете и 3 месеца при жените.
Браковете през 2016-а са с 917 по-малко от тези през 2015 г., разводите пък са повече със 120.
3/4 от всички сватби са в градовете.
Най-много бракове на 1000 души население има в Добрич и Кърджали – съответно 5.1 и 5.0 промила, а най-малко – във Враца (2.2‰).
