МТСП се стреми да разработи прозрачни механизми за определяне на минималната работна заплата, защото всеки труд си има цена и хората трябва да получават средствата, които са изработили
Д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:
Докладът на ЕК за България за предотвратяването на икономическите дисбаланси и препоръките в него
В частта на Вашата компетентност какво сочи докладът, защо беше така бурно коментиран, изобщо социалната политика и европейските оценки, попита водещата Клара Маринова.
Султанка Петрова обясни, че този доклад включва преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. В годишния обзор се отбелязва, че силната динамика на годишния растеж в България и стабилните финанси създават възможност за преодоляване на структурните предизвикателства и за повишаване на потенциала за растеж. Икономическият растеж остава стабилен, а пазарът на труда продължава да функционира.
Заместник-министърът обясни, че високите нива на бедност и неравенство по отношението на доходите са изключително големи предизвикателства. Данните показват, че 39% от населението е било изложено на риск от бедност и социално изключване през 2017 г. Особено уязвими са възрастните хора, хората с увреждания, циганите, многодетните семейства. Ето защо предприемането на действия за адаптирането на тези секторни политики към застаряването на населението е едно много важно условие за бъдещото икономическо и социално развитие на България. Още повече, че според данни на ООН страната ни е сред 10-те държави с най-застаряващо население. Българското правителство се стреми към възприемането на балансиран подход. МТСП е подготвило стратегия за активен живот на възрастните хора. През последните няколко години възниква необходимост да се разшири обхвата на ключови фактори на политики по застаряването. През 2014 г. е приета и национална стратегия за дългосрочна грижа.
Султанка Петрова обясни, че в доклада е акцентирано и върху системата за социална закрила, която не е достатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Според нея, ние трябва да вървим към активно приобщаване с цел даване възможност на всички граждани да участват пълноценно в обществото. Най-вече трябва да търсим прозрачност, ефикасност и контрол.
Д-р Султанка Петрова заяви, че делът на работещите бедни се увеличава през последните години и това се отразява особено на ниско квалифицираните работници и на временно заетите. У нас разликата между най-бедните и най-богатите е най-голяма в ЕС – 8 пъти. Големи са и регионалните различия. Тя продължи, че при грижата за хората в неравностойно положение ние получаваме голяма помощ от Фонда за европейско подпомагане. През 2017 г. са били раздадени около 670 000 пакета.
Пакетът социални закони
Заместник-министърът обясни, че за МТСП миналата 2018 г. е била посветена на политиките за хора с увреждания. Приети са Закон за хората с увреждания, Закон за предприятията от социалната и солидарната икономика, предстои приемането на второ четене и на Закона за социалните услуги. Важно е да се отбележи, че планирането на социалните услуги ще се осъществява на базата на национална карта. Тя ще бъде разработена според нуждите на регионално и на областно ниво. Това е важно, защото досега малките общини не са имали такъв добър достъп до услуги, особено що се отнася до домашни и дневни грижи. В парламента в момента се гледа Законът за социалните услуги, който е изключително важен. За следващите 4 години е предвидено изграждането на 100 нови социални услуги, на 9 центъра за резидентна грижа за възрастни хора, на 7 центъра за резидентна грижа за хора с деменции. На областно ниво ще се развива патронажна грижа, която ще обхване около 17 000 лица.
Критериите за определяне на минималната работна заплата
Важен аспект от Европейския доклад засяга увеличението на минималната работна заплата. За поредна година получаваме забележка от ЕК за разработването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. От началото на тази година тя е 560 лева, което представлява увеличение с 10% спрямо 2018 г., но в сравнение с 2011 г. процентът е 100%. Водещата отбеляза, че разликата между минималната работна заплата у нас и в останалите европейски страни е огромна. Заместник-министърът се съгласи, но подчерта, че допреди 10 години минималната работна заплата се е поддържала на ниско ниво, а някои политици са промотирали страната ни като място с много евтин труд. В момента трябва да надмогнем тези последствия, защото всеки труд си има цена и хората трябва да получават средствата, които са изработили.
Султанка Петрова заяви, че заедно с министъра на труда и социалната политика са провели много срещи и са предложили индикатори за изработването на такъв прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление, обаче, социалните партньори имат различни виждания за критериите. Според статистиката, броят на хората, които получават минимална работна заплата достига 15% от работната сила. Тук е важно да се подчертае, че социалният диалог има огромно значение.
Защо социалните партньори не могат да постигнат необходимото разбирателство, попита водещата Клара Маринова.
Заместник-министър Петрова отговори, че всеки защитава собствените си позиции, но трябва да се правят отстъпки и да се постигне взаимен компромис. За съжаление различията, свързани с колективното трудово договаряне, се задълбочават. Най-често тези колективни трудови договори са в държавния сектор, а те трябва да бъдат на всички нива.
Надявам се, че ще бъдат изработени прозрачни механизми за определяне на минималната работна заплата и тя ще стане такава, че да може да задоволи минималните нужди на хората, които се трудят, завърши д-р Султанка Петрова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2” на 6 март 2019 година.
