ВМРО.бг публикува текста на млад български патриот, родом от Македония. Авторът желае да запази анонимност. Разсъжденията му са озаглавени „Как функционира македонисткият мозък?“ и се опитват да осветлят днешната действителност в Република Македония.
Македонският българин се опитва през историческия поглед назад да търси отговори на значимите въпроси.
Ето неговия текст:
Започвам да пиша тази статия, за да обясня на българите в България и на онези други българи, които не са от Македония и не са запознати със ситуацията в страдащата българска земя Македония.
Както и самото заглавие посочва, темата е македонският мозък, по-точно мозъците на македонистите, как функционират, какво размишляватт, каква е тяхната представа за тях самите, за българите и за всичко, което е около нас.
Най-напред ще започна с това как виждат на българите и България, какви са техните виждания за нас българите. Омразата към българите, България и всичко българско, което съществува на света е дълбоко в подсъзнанието на всеки македонист и сърбоман. Така е било от години насам, още от времето когато Българската армия се е оттеглила от Македония към края на Втората световна война. По-старите поколения са знаели за тяхната българска принадлежност, но след края на Втората световна война налагало се да я скриват, за да оцелеят като хора в една сръбска комунистическа държава, наречена СФРЮ. Това поколение започнало да се осъзнава като македонско, наричали се македонци. По това време в Югославия принадлежността е била определена от социалистическата република, в която си роден и живееш. Например всеки роден в Социалистическа република Босна и Херцеговина е босненец, въпреки това, че такъв етнос не съществува, а хората, които живеят там, са сърби, хървати и мюсюлмани /югославяните по едно време създадоха и мюсюлмани по етническа принадлежност/.
Нека да се върнем в Македония. Както казах, хората започнаха да се наричат македонци, говоря за онези които по онова време бяха на 20, 30 години. Те знаеха, че са българи, но по това време единствена логика защо се наричат македонци се е търсило в това, че областта се нарича Македония и също така републиката носи същото име, заради това са македонци. Не се е търсило някакъв етнически произход, за да се наречеш македонец. Децата на тези хора, които са родени по време на Втората световна война или по-късно по времето на СФРЮ, вече от малки учеха ги, че са македонци. Раждаха се като българи, защото те в себе си носят българския ген и в тях тече българска кръв, всеки човек се ражда без национално самосъзнание. Хората национално се осъзнават много по-късно в детството, но най-напред те се запознават със страната, в която са родени, името на държавата и това, което ги учат техните родители в този случай, че са македонци живеещи в Югославия. Тези хора, родени от края на Втората световна война насам, носят македонизма вече в собственото подсъзнание, защото на това ги учат, това го знаят, за тях това е единствената истина, която съществува на този свят.
Оттук нататък всички знаем че македонизмът сам по себе си носи българофобията, омразата към българите, българското, България. Така вече със самото размножаване на македонистите расте броя на антибългарите, които плюят по собствения си български народ.
Какво мислят за България и българите? Македонистите смятат, че българите са татари, някакво тюрко-монголско племе, което е дошло на Балканите и взело тяхната „македонска” култура, история, език и т.н. За тях България е странна чужда земя. На нея не виждат държава, в която се олицетворяват националните идеали на народа, на който принадлежат, а държава, която иска да ги атакува, да им вземе нещо, което е било тяхно. За тях България никога не е била близка страна, майка, Родина, Отечество. Смятат я като чужда, сякаш се намира на другата страна от земното кълбо.
Какво е да бъдеш българин в Македония? Този въпрос заслужава по-дълъг и по-прецизен отговор. Всички знаем, че онези хора, които се „самоопределят” за македонци, са всъщност българи, които говорят български и тяхната история, култура, традиции не са никакви други, а български. Нека да ви дам един много точен, ясен отговор, който ще ви помогне да разберете работите по-добре от всякога. Ще взема един пример, в който се намирам и аз самият. Живея в едно общество, където хората са от различен етнически произход. Имено в Македония според Конституцията на страната живеят македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи, босненци. Тези народности са всъщност създатели на македонската съвременна държава, тука ги наричат „държавотворни народи“. Българите никъде ги няма, сякаш никога не са живели тука, нито днес живеят. Конституцията на Република Македония позволява всеки един човек свободно да самоопределя своята национална идентичност и свободно да я изразява в страната. Това означава, че всеки един, който иска да се нарече българин, има право на това, също така има право да сложи в своя двор българско знаме като символ на българската му принадлежност. Но в действителност нещата не са такива, каквито са написани в най-важния правен документ на страната – Конституцията.
Какво става когато кажеш, че си българин? Хората започват да те гледат странно. Ако се намираш помежду познати хора и откровено пред тях признаеш че си българин, най-първо може би няма да го вземат това изявление за сериозно, а ще го помислят за шега, но ще ти кажат, че не е добре да си българин. Ако настояваш да бъдеш българин, веднага излизат неудобни въпроси: „От къде ти българин?”, „Как така да си българин, когато си роден в Македония?”, „Как така да си българин, когато родителите ти са родени в Македония?”. Освен такива въпроси появяват се и обиди като например: „бугараш”, „бугарофил”, „предател” и т.н. На хората в Македония когато им кажеш, че си българин, сякаш си казал, че си китаец, негър, марсианец. Не могат да го разберат. Те не могат да разберат как някой човек, роден в Македония, който говори на същия български диалект, на който и те говорят, човек, който е учил с тях в училище, университет, който е техен съсед, принадлежи към българския народ, към българската нация, към българите. Сякаш да бъдеш българин е психично заболяване. Когато кажеш че си българин, а не си роден в София, хората сякаш искат да ти кажат: „Ти добре ли си? Да не би да си психично болен?”. Може би и аз бих си го помислил същото, ако някой негър от Африка ми каже че е японец. Но това не можем да го сравним с това да бъдеш българин в Македония.
Айде да видим какво става с другите народности живеещи в Македония. На никой македонист не му пречи това, че помежду съседите, колегите, приятелите има хора които са от сръбски произход. Има хора, които са родени в Македония, но са от сръбски произход и имат фамилни имена които окончават на ИЧ. По-голяма част от тези хора се осъзнават като македонци и се декларират като такива. Това изобщо не им пречи на македонистите, които са от български произход с имена, които окончават на ОВ, ЕВ, СКИ. Значи няма проблем да си сърбин и да се наричаш македонец, но някой, който е роден в Македония и който го считат за македонец, не може да бъде българин. В Македония също живеят власи. Те трудно се разпознават, тъй като имат имена същи или сходни с тези на македонистите, но те могат да бъдат власи и въпреки това никой няма проблем с това.
Изводът е ясен. Може да си всякакъв, само не и българин. Да бъдеш българин в Македония е храброст, да преминаваш през всички препятствия, които ти ги поставят македонистите, да оцеляваш, да се бориш и да останеш такъв, какъвто си на всяка цена.
Ние българите сме оцелели повече от 1300 години, в нас тече кръвта на Аспарух, сражавали сме се с много племена, народи, държави, няма да се предаваме на някакви антични югославяни! Ние ще оцелеем, ние ще останем българи завинаги! Борбата за българщината продължава!
