Начало По места С кръгла маса бяха отбелязани 100 години от акцията на ВМРО в...

С кръгла маса бяха отбелязани 100 години от акцията на ВМРО в Кюстендил

С кръгла маса, посветена на събитията от началото на декември 1922 година, когато Кюстендил е окупиран от четите на ВМРО, водени от кочанския воевода Панчо Михайлов и щипския – Йован Янев Бърльо, историци отбелязаха 100-годишнината от това знаково събитие, което е забравено в историята.

Организатори на форума в Кюстендил бяха Институтът за исторически изследвания при БАН, Македонският научен институт и читалище „Братство“ – Кюстендил.

В кръглата маса участваха историците проф. д-р Веселин Янчев от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград, историкът от Кюстендилския исторически музей доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Георги Н. Георгиев и д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

В Кюстендил македонското движение има силен център, а градът е известен и като „вратата към Македония“, разказа пред БТА историкът доц. д-р Ангел Джонев. Населеното място е в пограничната зона на държавата и в периода на Третото българско царство оттук се решава т.нар. „македонски въпрос“. 

Кюстендил не е превземан нито от паравоенна формация, нито от вражеска армия през последните 145 години, но окупацията тогава се извършва от формация от около 300-400 души, на 4 декември 1922 година, разказа Джонев. 

В града е създаден първият пограничен пункт на ВМОРО през 1896 година, който съществува до 1934 година. Той е и най-дълго съществуващият пограничен пункт на вътрешната организация, като след Първата световна война, във връзка с възстановяването на границата на старото ѝ място и актуалността на „македонския въпрос““, съоръжението възстановява своята работа, а дейците му влизат в коалиция с управляващите от БЗНС. ВМРО и БЗНС постепенно навлизат във война, която се развива по улиците на София, Кюстендилско, Дупнишко, в целия тогава Петрички окръг, което води до жертви и от двете страни, разказа Джонев.

Историкът посочи, че поради нехомогенността на ВМРО от нея постепенно се откъсват различни фракции и се формират паралелни организации, като през 1921-1922 г. се създава вътрешна федералистка революционна организация. За разлика от автономистите на Тодор Александров, които претендират за автономна и независима Македония, те искат да направят Вардарска Македония част от бъдеща Югославска федерация, като си сътрудничат повече с Белград и са в услуга на Земеделския съюз.

В този период федералистите създават и своя структура от стотина членове в Кюстендил. Тези хора, освен с революционна дейност, започват да се занимават и с рекет. Искат се пари от местните каракачани, от еврейската организация, от аптекари. Гражданите започват по-рано да затварят дюкяните си, защото се чуват и стрелби. Подобно разюздано поведение на федералистите има и в Петричко, и Неврокопско, където на места ВМРО провежда акции, за да умиротвори положението и да изтласка фракциите им. След убийство на двама дейци на революционната организация в Кюстендил се стига до решението да бъде унищожена базата на федералистите в града. Със задачата е натоварен кочанският воевода Панчо Михайлов.

Първоначално той се опитва да реши нещата по легален начин, без насилие, но в крайна сметка се стига до атаката на Кюстендил на 4 декември 1922 година от отряд от 300-400 човека. Освен комити и милиция от Македония, революционери от ВМРО, към тях има и албански четници, известни като качаци, които превземат Кюстендил. Още докато тече операцията, лидерите на федералистите – Григор Циклев, Мите Секулички, успяват да се измъкнат. В града е въведен образцов ред, а воеводите свикват заседание на главните политически сили. Стига се до споразумение да бъде изпратена една делегация в столицата, която да представи исканията на ВМРО към правителството.

По различни канали до София стигат сведения за кюстендилските събития, които са представени по много по-фрапиращ начин. Александър Стамболийски по това време е в Лозана на международна конференция и се замества от Райко Даскалов, който счита, че в Кюстендил се извършва „вертоломеева“ нощ. Подготвя се оранжевата гвардия, привикват се доброволци от Северозападна България. По-здравомислещите натоварват министъра на войната Коста Томов да оглави военен отряд от 700-800 души, които да пристигнат в Кюстендил. Те достигат до с. Копиловци и градът не е атакуван, тъй като Томов предпочита преговори. На среща с воеводата Панчо Михайлов той предлага на Томов да се отстранят федералистите, правителството да поеме ангажимент да не преследва ВМРО, а Александър Стамболийски да коригира отношението си по „македонския въпрос“ пред българската и международната преса. 

В ранния следобед на 5 декември Панчо Михайлов се съгласява да изтегли четата от града, за да не бъде усложнена обстановката. Пред кюстендилското гражданство тогава Михайлов държи реч, публикувана в пресата и в отделна брошура със заглавие „Защо дойдохме“. В нея той твърди, че идват от страната на вечните сълзи – Македония, „балканската Голгота“ и изброява причините за превземането на града. 

В Кюстендил е обявено военно положение и по този начин приключва военната част. Политическата обаче продължава. Превземането на Кюстендил води до сериозни, свързани не само със съдбата на града и региона, но и с цялата страна събития. След станалото земеделското правителство обвинява министър Томов в предателство и във върховна подлост, отбелязаха историците.

Според тях последица от събитията в Кюстендил е и проведеният малък конгрес на БЗНС, който изхвърля от състава на ръководство и от министерския съвет трима негови представители, сред които и военния министър Коста Томов. Това води до отварянето на пътя към оранжевата земеделска или селска диктатура и събитията, довели по-късно и до свалянето на БЗНС от власт.

Според историците „македонския въпрос“ не може да се решава без Кюстендил и Кюстендилския край. Тъй като най-прекият път между София и Скопие минава през Кюстендил, оттук трябва да се изградят инфраструктурата и организациите, които да заякват културните, стопанските и политическите отношения.

Председателят на ВМРО – Кюстендил и членове на организацията по време на конференцияга „100 години от акцията на ВМРО в Кюстендил“

Последни Новини

Активисти на ВМРО – Русе отдадоха почит към жертвите на комунизма

На 1 февруари, обявен през 2011 г. от МС на Република България за Ден на почит към жертвите на комунизма у нас,...

В местността Гробницата откриха паметник на жертвите на комунистическия режим

В деня, в който почитаме паметта на всички онези българи, избити от комунистическия режим в България, в местността Гробницата над село Петърч,...

Д-р Султанка Петрова: Държавата ни се люшка от една в друга крайност, а българинът все повече обеднява

Държавата ни се люшка от една в друга крайност, а българинът все повече обеднява. Това заяви председателят на Националната...

Предлагат във Велико Търново да има паметник на цар Борис III

Да бъде изграден паметник на цар Борис III във В. Търново предлага председателят на групата съветници на ВМРО - БНД във Великотърновския...

Карлос Контрера: Ще има ли коалиция NEXO?

Ще има ли коалиция Nexo? По-скоро да. ДБ и Промяната щели да се събират, за да станели първи и да ни донесат...

Другият Ботев

Враца дължи почит на генерал Кирил Ботев автор: Красимир Богданов, историк Ежедневно стотици врачани преминават по...

Ангел Джамбазки: По-позорно от антибългарската истерия в Скопие е само предателството в София!

Карлос Контрера: Със или без гражданство всеки българин трябва да има зад себе си българската държава! Доц....

Коментари