Специален коментар на Ангел Джамбазки
Източник: „Лентата.ком“
* ТТИП – Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство
„Всъщност пиша, за да Ви заява, че се срамувам от Вас, който гласувахте „за” ТПТИ. Заради този Ваш глас Ви изпращам прекрасно българско: Чумата да Ви тръшне дано! И вярвам, че ще Ви!
Когато човек гласува в угода на собствения си джоб, напълнен с парите на корпорациите, чиито интереси защитихте с този глас, неминуемо един ден чумата го застига. Или умира млад, или в адски мъки, или друго нещо лошичко му се случва. Пожелавам Ви ги всичките тези неща в комплект.
Чао.”
и
„Защо гласувахте ЗА TTIP?
Нима не знаете какво ще се случи с една държава, ако TTIP влезе в сила:
ГМО
Шистов газ
Потребители без защита
Трудещи се без права
Храни без контрол
Лекарства без проверка
Образование изцяло частно
Здравеопазване в ръцете на корпорации
Замърсяване без наказание
Държави, осъждани от частни фирми в частни съдилища
Общество, лишено от глас
Хора, нации, континенти, собственост на частни фирми
Нали сте в Евроопарламента, за да защитавате интереса на България и българите?
Или…”
Това са само две от писмата, изпратени ми от жизнерадостни наши сънародници, до мен и всички останали български представители в ЕП.
Оставям настрана факта, че неграмотният кълнящ клетник и лелката под него дори не си е направил труда да проверят кой как е гласувал. Защото ние, българските представители, гласувахме различно. Има „за”, „против” и „въздържали се”. Това гласуване беше поименно, тоест, дори в този момент, в реално време, всеки идиот, който има време да изака такива клетви, може поне да разбере кои са хипотетичните му адресати.
Не знам какво трябва да ти е в обърканата главица да прокълнеш някого за нещо, което дори не е направил и то при положение, че дори не си разбрал какво точно се гласува. Изкушавам се да пожелая на кълнящия идиот да му се връща и то по много от всичко, но няма да го направя.
Още повече, вчера ЕП не гласува „за” или „против” ТТИП. Вчера ЕП гласува насоки, които да задължат ЕК да води определена политика в преговорите със САЩ за ТТИП. Гласува препоръки към Европейската комисия, които изразяват позицията на ЕП в тези преговори.
Не е новина откритието, че из социалните мрежи броди една група загубени души, специалисти по всичко, които по правило не четат задълбочено, не се информират, почти никога не са точно в час с темите, които запенено обсъждат, но за сметка на това пръскат слюнки, бяс, истерия и лудост по всяка що-годе актуална тема.
По правило ги вълнуват важни геополитически теми, например ХАРП, с който Хюсеин Обама тряска земетресения по света и у нас, или химическите следи, доказателство, че рептилите, евреите и ЦРУ ни пръскат с някакъв мухозол, за да ни се смалят пишките и да станем гей-френдли. Друга важна тема им е тайният тунел, построен от извънземни, който минава от единия до другия край на България, под Стара планина и отива направо в Шангри Ла, стара столица на прото-крипто-българите, посочена ни още от баба Ванга, известна сред православните отци като вещицата Вангелия. Което доказва, че българите сме тук, на тази планета, още преди хората.
От време на време споделят снимки на чичо Ади, който позира пред супер модел на нацистка летяща чиния с торсионен двигател на основата ни жироскопа, а на заден план се виждат пирамидите на Марс или обратната страна на луната. Или изобретен от руснаците хипер-изтребител с ектоплазмен двигател, при появата на който на американците им угасва стереото в Ф-16, пускат се внезапно мигачите, а на всички американски траулери в Мексиканския залив започва да звучи „Катюша”.
Когато обаче не е имало няколко дни пръскане, тази група информирано се занимава с по-прозаични неща, като например ТТИП. Разбирам, че обществото няма много информация по предложението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение. Повечето анализи и мнения са на симпатизанти на левицата, като платформата „Солидарна България”, и макар и интересни са все пак силно идеологизирани. Факт е също така, че преговорите и документите по тях са излишно секретни, което поражда основателни страхове и възбужда паранои.
Затова в следващите редове, в които съм ползвал и материали на Тома Павлов, мой сътрудник, ще изложа подробно документа, който се обсъди вчера, мотивите и причините за него, с което отварям за обсъждане с читателите и темата ТТИП.
Вчерашният доклад бе на колегата Сесилия Малстрьом и имаше за цел да наложи на ЕК мнението на ЕП по отношение на документа. В основата на новата реформа по отношение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), която Малмстрьом се опитва да прокара, е по-голяма защита на инвеститорите от ЕС, както и националните интереси на страните участнички. Понастоящем ЕС има най-много директни чуждестранни инвестиции в целия свят, а така също е и най-големият източник на същите.
На територията на ЕС има добре установена законодателна рамка, която защитава правата както на чуждите, така и на местните инвеститори. Чрез новата реформа на ТПТИ Малмстрьом цели да подсигури повече гаранции за защитата на европейските инвестиции и инвеститори не само на територията на ЕС, но и в САЩ при влизането в сила на ТПТИ, гарантирайки прозрачност при разрешаването на спорове. Близо 150 хиляди бяха становищата, в които загрижени граждани и организации изразиха във връзка с ISDS – механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава, който е ключова част в ТПТИ.
Докладът предлага използването на алтернативен механизъм за разрешаването на споровете между инвеститори и държави, различен от т.нар. ISDS (Investor-state dispute settlement). В момента, ако определен инвеститор има възражения относно решение на властите в дадена страна, той има два основни начина за действие: да се обърне или към съдилищата в съответната страна, или към международни частни арбитражни съдилища – чрез ISDS. Това дава право на частни компании да съдят отделни страни за нанесени щети от промени в законодателството.
Едно от основните притеснения и критики срещу тази система е, че решенията на международните трибунали могат да заобикалят националните правораздавателни системи и дори да променят решенията им. Арбитражният съд, ангажиран с такива спорове, няма да е подвластен на национални правила, а негови членове ще са специално наети адвокати, което пък поставя въпроса за лобитата и корупцията.
Още повече, че не е предвидена възможност държавите да могат да обжалват решенията на тези съдилища. Има опасност политическите решения на местно и национално ниво да бъдат повлияни под заплахата от завеждането на иск в офшорен арбитражен съд, където държавата може да бъде осъдена да изплати огромни компенсации.
В доклад с препоръки към Комисията, изготвен от ЕП, се посочва, „че поради ефективното функциониране на правните системи както в ЕС, така и в САЩ в конкретното споразумение не е необходимо да се включват частни механизми за уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS)”.
В отговор на изразеното безпокойство от обществеността и депутати в ЕП Европейската комисия предложи на 6 май две допълнителни възможности за ТПТИ: многостранен инвестиционен съд и двустранен апелативен орган със седем съдии.
|
Система за разрешаване на спорове |
Особености |
|
1. Национални/местни съдилища |
● Често срещан инструмент в споразумения за търговия ● Основан на доверие във върховенството на закона в съответната система на правосъдие ● Опонентите изтъкват, че е възможна пристрастност в полза на собствената страна. Също така международните задължения могат да нямат автоматично сила в местни съдилища |
|
2. Частна арбитражна система (известна като механизъм за разрешаване на спорове между инвеститори и държави, ISDS) |
● Често срещан инструмент в споразумения за търговия ● Споровете се уреждат не от съдии, а от юристи-специалисти по търговско право ● Системата е независима от която и да е държава. Опонентите изразяват безпокойство, че тя ограничава правото на властите в държавата да решават въпроси в полза на обществения интерес и че може да доведе до конфликтни на интереси. ● За да се избегне рискът, новият подход на Комисията предполага предварителното одобрение от ЕС и САЩ на списък кой може да разрешава такива спорове |
|
3. Многостранен международен съд |
● Нова възможност, предложена от Европейската комисия ● Дългосрочен инструмент. ● Ще изисква време (10-15 години) и ресурси за създаването му. |
|
4. Двустранен орган със 7 съдии специално за ТПТИ |
● Нова възможност, предложена от Европейската комисия ● Този орган може да започне да осъществява дейност относително бързо ● Седемте съдии ще бъдат одобрени едновременно от ЕС и от САЩ, като двама ще са от ЕС, двама – от САЩ и трима – от други страни. |
Съгласно предложенията на Комисията за промени в системата на защита на инвеститори, в случай на спор инвеститорите биха имали право да изберат механизма за разрешаване, който предпочитат, но ще трябва да се придържат към веднъж избраната опция. Те няма да могат да използват успоредно няколко механизма и след това да изберат най-удобното за тях решение.
Позицията на САЩ
САЩ твърдо подкрепят и настояват за използването на механизма ISDS в търговското споразумение с ЕС. САЩ не са съгласни с предложението за създаване на международен съд като част от системата за разрешаване на спорове. Според тях вече съществуващата система ISDS е доказала ефективността си през годните и твърденията, че ISDS ограничава правото на властите да решават въпроси в полза на обществения интерес нямат основание. САЩ допълват, че ISDS повишава сигурността за компаниите-инвеститорки. а страните, които използват тази система успяват да привлекат повече инвестиции. Някои експерти споделят мнението, че САЩ печелят от тази система, защото в по-голяма част от ISDS делата, решенията са били в тяхна полза.
Въпреки че Обама заявява подкрепата си за ISDS, други членове на Демократите споделят опасенията на техни колеги от ЕП, че по този начин големи корпорации могат да претендират за компенсации от държавата, пренебрегвайки националните съдилища. От своя страна Белият дом заявява, че САЩ нямат нито едно загубено дело срещу тях по механизма ISDS, така че твърденията, че държави могат да бъдат осъждани като страни в дела срещу компании не се доказва.
Позицията на България (Официален източник – МС)
При формулирането на мандата за преговори по ТПТИ, България подкрепи включването на механизъм за ISDS, водейки се от досегашната си практика по отношение на инвестиционни спогодби; утвърдените международни практики за инвестиционни спорове; и бъдещата замяна на двустранната инвестиционна спогодба със САЩ от 1992 г. със споразумението по ТПТИ.
България взема под внимание, че чуждестранните инвеститори държат на тази система за разрешаване на спорове, когато правят своите инвестиции в други държави. Това се отнася и за България, с оглед ниската степен на доверие на чуждите инвеститори към нашата съдебна система.
В случай на договаряне на механизъм за ISDS в Споразумението между ЕС и САЩ по ТПТИ, сега прилаганият режим със САЩ би бил запазен, а съгласно заложените в мандата за водене на преговори цели ще се положат усилия и за неговото подобряване, вкл. създаването на многостранен международен съд. Това предопределя интереса на България от включването на инвестиционни разпоредби в Споразумението за ТПТИ, в което максимално точно да бъдат дефинират правилата и случаите, в които инвеститори могат да завеждат искове.
Отчитайки факта, че настоящата двустранната инвестиционна спогодба между България и САЩ предвижда арбитражен механизъм ISDS, България би могла да подкрепи включването на подобни разпоредби и в споразумението по ТПТИ, т.е. сега прилаганият режим да се запази. В преговорите между ЕС и САЩ следва да се положат усилия за по-нататъшно подобряване на този режим и засилване на гаранциите срещу необосновани искове срещу държавата ни.
Накратко казано, България би се съгласила и с използването на досегашната система ISDS за бъдещето споразумение между ЕС и САЩ, но не опонира подобряването на системата чрез създаването на допълнителни механизми за разрешаването на спорове, които биха гарантирали високо ниво на защита, както на инвеститорите, така и на националните интереси.
