Триумфът на Тръмп

Коментар на Николай Гергинов, председател на младежката организация на ВМРО – Бобошево

В началото на миналата седмица се проведоха междинни избори в САЩ, които станаха повод за множество коментари, спорове и предсказания относно американското, европейското и дори вселенското бъдеще. Именно заради появилите се впоследствие неиздържани теоретически и логически коментари, съчетани с безброй словесни конвулсии реших, че е редно да се пояснят по синтезиран начин изборните правилата на САЩ и на база  резултатите до момента, да се даде коментар.

За какво всъщност гласуваха американците на 6 ноември? Най-краткият отговор на този въпрос е за Конгрес и Губернатори, но погледнем ли изборното законодателство в САЩ, отговорът би изискал по-подробно обяснение.

  Според действащата от 1789 г. американска конституция, Конгресът на Съединените щати се състои от две камари – Конгрес (камара на представителите) и Сенат (горна камара на Конгреса).  В Конгреса, който се състои по исторически причини от 435 представители, всеки щат е представен от брой представители, равен пропорционално на своя дял от населението на страната. Всеки щат е разделен на едномандатни избирателни райони с изключение на щати, чиято територия образува един едномандатен избирателен район (Северна Дакота например). От всеки едномандатен избирателен район се избира само един представител. На всеки две години се произвеждат междинни избори за обновяване на Конгреса. В Сената (горната камара на Конгреса) нещата стоят по малко по-различен начин. Сенатът се състои от 100 членове, чиито мандат е 6 години, като една трета от състава му се обновява на всеки две години по подобие на камарата на представителите. Всеки щат, независимо от големината си и броя на населението, излъчва сенатор. Гласуването при подобен тип избор, а именно за губернатори, сенатори и конгресмени,  е пряко за разлика от президентските избори, където гласуването е двустепенно – избирателите гласуват за кандидат-президентска двойката, но всъщност избират в собствения си щат група от представители (Съвет на електори), които вземат окончателното решение.

Много грешни твърдения се изговориха през последната седмица за функцията както на горната, така и на долната камара на американския Конгрес. В камарата на представителите и в Сената се създават комисии, подобно на нашия парламент, които имат консултативни функции при приемането на резолюции, закони и т.н. Последното гласуване, последната инстанция, епилогът на законодателната дейност на САЩ се явява Сенатът с неговото мнозинство. Който има мнозинство в Сената, контролира законодателната власт в Съединените щати.

Междинните избори в САЩ на 6 ноември се проведоха на принципа на простото мнозинство в един тур. Една седмица след гласуването резултатът, който не е окончателен, тъй като много щати все още броят бюлетините, е следният:

Любопитно е тук да се отбележи, че щатът Джорджия все още не може да излъчи свой губернатор поради възникнали технически проблеми при машинното преброяване, което е заменено от ръчно такова.

Какво ни показват тези резултати? Показват, че Тръмп спечели тези избори (по-късно ще обясня защо Тръмп, а не Републиканската партия), получи вот на доверие за провежданата от него политика и затвърди своите позиции сред американското общество.

В Сената републиканците не само си осигуриха мнозинство, но и увеличиха своята представителност в него. Президентът Тръмп активно се включи в предизборната кампания в онези щати, в които Републиканската партия пожъна голям успех. Наличието на републиканско мнозинство в Сената ще осигури спокойствието на Доналд Тръмп при провеждането на политиката, целяща да направи „Америка велика отново“.

В камарата на представителите Демократическата партия в действителност достигна, дори мина леко, границата, необходима за мнозинство в Конгреса. Тъй като долната камара на Конгреса бе обявена за пробойна на управлението на Тръмп и затова републиканците я изгубили, е редно да се отбележи, че ако наистина имаше толкова огромно недоволство от президента Тръмп и неговото управление, демократите нямаше едва-едва да минат бариерата, необходима за получаване на мнозинство в камарата на представителите и нямаше републиканците да запазят своето влияние в страната дотолкова, че до последно да не е ясно кой ще спечели Конгреса.

Ако се върнем на междинните избори през 2014 г, когато президент на САЩ бе левият либерал Барак Обама, ще видим, че управляващите тогава демократи получават съкрушителен удар от своите избиратели и губят над 60 места в 114-я Конгерс – републиканците имат 246 конгресмена, а демократите на Обама само 187. Най-вероятно американците не са били съгласни с провежданата ляво-либерална политика на Обама, щом Тръмп спечели президентските избори две години по-късно.

Но причината демократите да спечелят мнозинство в камарата на представителите на тези избори е, че периферията на Америка реши да определи мнозинството в долната камара на Конгреса. Поради особеностите в районирането се получи така, че градове като Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис и др. изпратиха по 10-15, а дори и по повече конгресмени (всички от Демократическата партия), а щатите Айдахо, Уайоминг, Монтана, Северна и Южна Дакота изпратиха общо 6 конгресмена.

Защо споменах, че Доналд Тръмп е спечелил изборите, а не Републиканската партия? Защото спечеленият Сенат, запазеното влияние на републиканците в Конгреса и множеството избрани губернатори от Републиканската партия са резултат от провежданата национална и доста по-консервативна политика на президента Тръмп. Той съумя не само да запази влиянието си в някои щати, но дори го увеличи и успя да постави Демократическата партия на колене. А най-важният аргумент в защита на твърдението, че Доналд Тръмп триумфира на междинните избори на САЩ е, че Демократическата партия не успя да се мобилизира и обедини около единен лидер с ясни и конкурентни на Тръмп предложения за политики. Демократическата партия не можа да излъчи такъв лидер, което автоматично ще донесе на Доналд Тръмп втори президентски мандат.