ВМРО внесе в НС Законопроект за трюфелите
Тази материя не е уредена до момента в българското законодателство, а касае прехраната на над 20 хиляди български семейства.
Още през месец май миналата година народният представител от ВМРО Александър Сабанов направи
кръгла маса със собственици на терени с находища на трюфели,
както и хора, които се занимават с тяхното откриване, ползване, култивиране и търговия на територията на Р България. На нея присъстваха и представите на Министерството на земеделието. От МЗ поеха ангажимента да изработят специален закон и да го внесат в парламента. Година и половина по-късно такъв още няма внесен от МЗХ. Поради това ние внесохме свой проект, за да стане възможно разглеждането и гласуването му през този мандат.
Внесеният законопроект цели уреждането на:
- обществените отношения, свързани с опазването на естествените находища на трюфели,
- реда и условията за тяхното ползване, култивиране, изкупуване, съхранение, първична обработка, транспортиране и търговия.
Целите на този закон са: опазване на естествените находища на трюфели; постигане на устойчиво и природосъобразно ползване на трюфелите; определяне на ред и условия за ползване на трюфели; защита на правата и интересите на собствениците на територии, в които се извършват дейности по ползване на трюфели; публичност, прозрачност, равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция при добива, култивирането и търговията с трюфели; защита на правата и интересите на лицата, които извършват дейности по ползване, култивиране и търговия с трюфели.
Видовете трюфели, предмет на закона, както и сроковете за ползването им, са посочени в Приложение 1. А лицата, които осъществяват ползването на трюфели, следва да бъдат вписани в публичен регистър. Тай ще се поддържа от Изпълнителна агенция по горите.
Законопроекта вижте тук >>>
Прилагаме и мотивите на вносителите:
Обществените отношения, свързани с
търсенето и събирането на трюфел,
като особена гъба, растяща в определени горски територии, от 5 до 30 см. в земята, не са уредени в законодателството на България.
За разлика от нашата страна в редица европейски държави тези обществени отношения са уредени със закони още от 80-те години.
Наред с това към настоящия момент са налице много факти за случаи в различни региони от страната, в които се намират
естествени находища на трюфели,
от които става ясно, че тези естествени находища като природен ресурс се увреждат и фактически унищожават при търсене, вадене и събиране на трюфели. По този начин се лишава горският генетичен фонд на България и се намалява богатството му. Това не бива да се допуска повече!
Причината за това е липсата на законодателна уредба, която да установи
единен начин
за търсене, събиране и вадене на трюфели, който първо да гарантира опазването на естествените им находища, микоризата и микоризната система около дърветата гостоприемници, и придобиването на качествен и зрял трюфел на второ място.
Този начин е чрез използване на дисциплинирано куче, обучено за целта, което посочва мястото, където се намира трюфел и там,
където то е започнало да рови, само около тази точка следва да се използва малка лопатка за вадене на трюфели. Отворените след нова гнезда следва да се заравят. Това ще позволи за напред възпроизвеждане от микоризната система на нова реколта трюфели.
Досегашната практика за вадене на трюфели чрез мотики, големи лопати, дори и с рало, тотално
унищожава естествените находища на трюфелите занапред.
Така горските територии се опустошават и този природен ресурс изчезва като природно богатство.
Налице са битови конфликти между лица, които ползват правилния начин за вадене на трюфели, с други групи от хора, които
опустошават горските терени, ползвайки други способи.
Намесата на органите, призвани да пазят гората, обикновено е символична и неефективна.
В тази връзка е необходимо държавата чрез легислатурата си да уреди тези обществени отношения чрез
приемане на специален закон за трюфелите.
От друга страна се установява, че е налице практика на Държавно горско стопанство за
отдаване под наем на горски терени само за събиране на трюфели
без държавата да се интересува и без да извършва контрол във вече отдадените такива дали се опазват горите. Нещо повече, налице са случаи, видно от които, че някои от служителите на Изпълнителна агенция по горите
толерират този начин на окрупняване и се създават условия за монопол в тази дейност.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от Закона за горите, „…ползването на гъби,… когато не представлява стопанска дейност се извършва безвъзмездно и свободно.“. Слагането на табели в отдадените под наем гори ограничава правото на всеки по чл. 119, ал. 2.
Толерирането на тази практика за отдаване под наем на горски територии с неясен предмет на договора
