Турция има сериозен проблем с демокрацията, но се опитва да го реши, макар и по-бавно от други държави, това заяви пред в. „Труд“ един от най-успешните и модерни турски писатели Ахмет Юмит.
Любимият автор на трилъри и детективски романи в южната ни съседка е написал над 20 книги, преведени на английски, френски, немски, испански, гръцки, арабски, персийски и китайски. Успехът му е забележителен дори само количествено – общият тираж на творбите му в оригинал наближава един милион, а най-големият му бестселър „Паметта на Истанбул“ (заради който го сравняват с Дан Браун, чисто стилистично) преди 4 години е продаден в 200 000 екземпляра само за три седмици. Тези факти доказват, че в началото на ХХI век турското общество отново дава ясни сигнали, че желае да се промени, но дали турските политици ще се вслушат в гласа на образованите си сънародници?
ВМРО.БГ публикува текста със съкращения.
Специално за читателите на в. „Труд“ Юмит анализира политическата ситуация, както и ролята на писателите като активни обществени фигури в съвременна Турция. „Винаги съм апелирал за свобода и за мир, постигнат с мирни средства. Разбира се, това се отнася за всякакъв вид несправедливости, включително ограничения на човешките права. Често пиша на тази тема по вестниците, говоря по телевизията и участвам в протестни акции“, категоричен е турският автор.
„Не съм сигурен, че образът на родината ми, представен от Орхан Памук, е близък до автентичния вид днес. Все пак той не живее с нас, откъснал се е от традициите и мисли литературно, а не в крак с промените. Разбира се, протестите са част от динамичното развитие на нашето общество. За мен те са положително явление и знак, че нещата бавно, но сигурно започват да се променят към по-добро.“
Трудно е да се вярва на подобен оптимизъм след присъдите, които получиха известни турски журналисти, писатели и интелектуалци в средата на миналата година в затворен и набързо скалъпен процес, организиран от правителството на Ердоган срещу несъгласните с неговата политика. Някои бяха с доживотен затвор, а други – с присъди от по 20-30 години. Международната писателска общност алармира за тези събития, но присъдите не бяха отменени.
Трудно е да бъдеш оптимист в страна като Турция, където полицията нехае за поръчкови убийства на водещи журналисти с арменски произход.
„Държавата ни има много проблеми по пътя към демокрацията, но важното е, че този път вече е поет. Важна е целта на пътя и аз съм сигурен, че ще напреднем много, макар и по-бавно, с течение на времето“, казва Юмит по повод темата за невероятните присъди на неговите събратя по перо. И добавя: „Мисля, че ценностите, прокламирани навремето от Кемал Ататюрк, все още са живи. Що се отнася до политиката на Ердоган, убеден съм, че той има лоши съветници.“
По повод деликатния за Турция въпрос с арменския геноцид от 1915-а и упоритото непризнаване на тази срамна страница в историята на държавата им, писателят също е оптимист: „Ердоган наскоро публично се извини за геноцида. Това е голяма крачка напред по пътя за признаването. Темата е болезнена и всяка реакция спрямо нея е добър знак, че проблемите някога ще бъдат решени. Аз самият имам много приятели арменци, писал съм нееднократно за арменския геноцид и никога няма да престана да пиша и да говоря за това.“
„Убитият Хрант Динк
ми беше приятел“
На въпроса вярно ли е, че шефът на тайната полиция в Истанбул през 2007-а е знаел предварително за плановете да бъде убит известният турски журналист с арменски произход Хрант Динк (пред входа на редакцията на вестника, в който е работил), но не е направил нищо, за да го предотврати, Ахмет Юмит отговори положително. Нещо повече: „Хрант Динк ми беше приятел. Той беше добър човек и добър журналист. Трудно ми е да го забравя. Неговото убийство беше извършено за назидание. Аз самият участвам всяка година в протестни акции. Но както казах, Турция има проблем с демокрацията и прави всичко възможно този проблем да бъде решен…“
