Полк. Дрангов се завърна там, където най-много му приляга
146 години след рождението и 101 години след смъртта си полк. Борис Дрангов, една от легендите на Българската армия, най-накрая получи право да има свой паметник в двора на Военната академия „Г.С. Раковски“, някогашното военно училище – там, където най-много му приляга.
Ден преди годишнината от рождението му Националният инициативен комитет довърши започнатото през 1918 г. Тогава в Скопие, ген. Стефан Тошев, славният командващ на 3-ата Отделна армия по време на боевете в Добруджа, оглавява комитет за издигане паметник на Драгнов. През 30-те години на миналия век се създават 432 Дрангови комитета, които Деветосептмеврийският преврат предотвратява изграждането на паметник. През 1992 г. се създава трети комитет, който възстановява името на Дрангов, но не успява да построи паметник.
Едва сега паметникът е налице. Днес Дрангов се завръща там, където преподава; там, където, най-много му приляга; там, където още отеква гласът му.
Паметникът на полк. Борис Дрангов бе тържествено открит в присъствието на президента Румен Радев, председателя на Парламента Цвета Караянчева, военния министър Красимир Каракачанов, внучката на героя Райна Дрангова, генерали, офицери, граждани и кметове, народни представители.
Когато говорим за военната история на България, полк. Борис Дрангов е една от личностите, които вечно ще се помнят, заяви пред медии министърът на отбраната Красимир Каракачанов при откриването на паметника.
Забележете, той е само полковник. Българската армия е имала много генерали, разбира се някои от тях са известни не само в българската история, например ген. Владимир Вазов – победителят при Дойран, но полк. Дрангов е известен с много неща. Първо, той е бил един горещ патриот. Роден в днешна Македония, в хубавия български град Скопие тогава. Той идва в България и се записва не в някое друго училище, а именно във военното училище, за да се подготви и да служи на идеята за обединението на България и Освобождението на Македония, каза още Каракачанов. „
По думите му освен военачалник, Дрангов е и педагог – ръководител на школата за запасни офицери в Скопие.
Един човек, който с личния си пример, е бил обичан от своите подчинени и войници, които десетилетия след неговата смърт, докато са живи го помнят, пишат за него с възхищение и преклонение. Води своите войници в бой срещу противниците на България. Той е бил и войвода на четите на ВМОРО. Участвал е в две въстания – Горноджумайското от 1902 г. и Илинденско-Преображенското от 1903 г. За един кратък живот е имал участие в две въстания и три войни, допълни той.
Каракачанов цитира, че и казал нещо много просто – „Не е важно колко е дълъг животът ти, а какво ще направиш за него и какво ще оставиш след него“. Полк. Дрангов е една личност, която въпреки опитите след 1944 г. да бъде забравен, потулен, изваден от учебниците по история, няма как да бъде забравен. Там, където сърцата и умовете на българския народ помнят, политическата забрава няма никакво значение“, каза още Красимир Каракачанов.
