Комисията по образованието и науката проведе обществено обсъждане на предложението за промяна на наименованието на празника 24 май. Поправката в Кодекса на труда е внесена от група народни представители и вече е одобрена на първо гласуване.
Предлагаме 24 май да бъде преименуван на „Празник на българската писменост, просвета и култура“.
Това заяви доц. Милен Михов от ВМРО, цитиран от Novini.bg. Аргументите на патриотите са, че писмеността исторически е от България.
Празникът е българско дело.
Въз основа на тези факти, предлагаме тази формулировка на празника, разкри депутатът от ВМРО.
Този празник е изключително сакрален за всички българи, категоричен бе доц. Михов.
(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1).png)
Представителите на академичните среди, културни институции и Българската академия на науките (БАН) са с разногласи.
За това съобщава News.bg.
Проф. Лиляна Симеонова от Института по Балканистика към БАН запита къде оставяме нашите съседи, които половин хилядолетие пишели на прекрасен среднобългарски език. Моля Ви, внимавайте като говорите и недейте с този русизъм. Дайте да говорим за православния свят, призова тя.
Тя призова да се изчистят някои клишета, да се говори за православния свят и да не се слага само славянският език, защото има и неславянски.
Проф. Симеонова иска да се акцентира на нашия български смисъл.
Проф. Красимир Попконстантинов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ също заяви, че няма място за притеснение от една такава формулировка.
Няма притеснение 24 май да е Ден на българската писменост, просвета и култура, зояви проф. Попконстантинов.
Нека да не се притесняваме от славянството, няма място за отделяне на католици, православни. Ние сме люлката на надграждането, което правят в Плиска, Преслав и училищата, категоричен бе проф. Попконстантинов.
От „Свети Йоан Кукузел“ подкрепят 24 май да стане Ден на българската писменост и култура.
Проф. Александър Николов от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ поддържа тезата, че трябва да се запази сегашното наименование на празника. Да остане като Ден на славянската писменост и култура.
Струва ми се, че ако премахнем славянската писменост от празника на 24 май, ще дадем възможност на Сърбия и Русия да го узурпират, категоричен бе проф. Николов.
Проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет „Свети Иван Рилски“ заяви, че една такава дискусия трябва да бъде спокойна и широка, защото аргументите трябва да бъдат научни, а не политически. Тя подкрепя становището на проф. Александър Николов от СУ за това, че ако се отделим от думата „славянски“, това няма да ни направи по българи. Какво ще спечелим от една такава промяна в европейски и славянски план, запита проф. Панайотова.
Проф. Панайотова смята, че името на празника 24 май трябва да остане в настоящия си вид.
От Института по български език към БАН настояха 24 май да бъде Ден на българската, писменост, просвета и култура, но и на светите братя Кирил и Методий.
В презентацията на предложението Милен Михов от ВМРО увери, че то не подхожда с политическа преднамереност. ВМРО имат две основни групи и аргументи за промяна наименованието на празника 24 май. Първият аргумент е, че писмеността в своето историческо зареждане и разпространение родното ѝ място е България. А вторият аргумент – самият празник пак е с българско наименование.
Ние подхождаме не с политическа преднамереност, готови сме на обсъждане, заяви доц. Михов.
Въз основа на тези два аргумента ВМРО предлагат формулировката на празника като най-българския празник и като нещо, което го чуват почти като клише във всички отразявания и паметни речи, свързани с 24 май.
