И какво? Ще ни нападат ли? Джон Кери ни успокои, че САЩ стоят зад нас по чл. 5 на Вашингтонския договор на НАТО, т.е. ще ни защитят, ако някой ни нападне. В същото време в авторитетно британско издание като „Файненшъл таймс“ Иван Кръстев предупреди за опасността Путин да инициира „контролирана криза“ в нашия регион в започващата година.
Откъдето и да го погледнем, звучи леко стряскащо. Разбира се, подобни изявления обикновено се правят като знаци между свръхсилите и значат повече на международната сцена, отколкото на нашенската. Но дори и така да е, има нещо твърде любопитно около масираните посещения на западни партньори в последните дни.
Смисълът на такива посещения обикновено проличава след месеци, но и сега можем да кажем нещичко. Ясно е, че „Южен поток“ няма да се случи по начин, от който България можеше да спечели достатъчно ползи. За радост, ясно е също, че засега няма да се дупчи за шистов газ. Зад съдебната реформа, която днешната управленска коалиция отстоява, очевидно има и подкрепа зад океана. Това е добре, защото зад тази реформа трябва да има солиден гръб. Това е съвсем накратко. Другото ще се разбира с течение на времето. И то ще е несъмнено важно.
Да направим една бърза сметка на въпросите в българо-американски обсег. Според патриотите в парламента важните от тях са няколко. ГМО, шистов газ и други подобни не искаме. Не искаме и високите фиксирани цени на тока, който идва от странно подписаните договори с американските ТЕЦ-ове у нас. Не искаме и визи за САЩ. Също така не държим да бъдем въвличани в каквито и да било враждебни действия.
Гаранциите за сигурността ни са нещо добро, но истинската гаранция за сигурността България може да получи, ако скъса с наивното отношение към имиграционната си политика и към транзита на джихадисти през територията ни. Това ще рече нови, по-строги правила за хуманитарен статут, много повече тежест на антитерористичната дейност на службите и… разбира се, довършване на оградата по границата. Именно САЩ впрочем, имат опит с преградни съоръжения на границата, но това е друга тема.
Дано в разговорите на висшите държавници със западните партньори всичко това е звучало. И дано също са звучали и ясно гаранции от американска страна по отношение на насърчаването на икономическите връзки. Защото икономиката на страната се нуждае от спешно възстановяване след загубената година „Орешарски“. И този въпрос е много важен именно в областта на енергийните доставки.
Защото е крайно време България да забрави скрупулите на тема „изток – запад“ и да се ръководи единствено от националния си интерес. Този интерес означава да поддържаме ефективни отношения с всички потенциални партньори, без да пренебрегваме едни или други, да държим на суверенитета си и да не позволяваме да ставаме жертва на чужди конфликти и чужди каузи.
България е предвидим партньор. Включително и в сътрудничеството по отношение на сигурността. И дано успеем да извлечем ползите от това. За това настоява и следи Патриотичният фронт от години. И това е неговата роля в подкрепа на сегашното управление. Ролята на патриотичен коректив на властта. Коректив, който напомня: не забравяйте приятелите, следвайте интересите, мислете за българите.
