Проектът за изменение на Закона за българите, които живеят извън Република България, е отговор на назряла обществена необходимост. Нужно е създаване на гъвкава и ефективна система за защита правата и интересите на българите, живеещи извън пределите на страната, но така също и за синхронизиране на родното законодателство с тези на останалите държави-членки на ЕС.
Това е записано към мотивите на проектозакона, чийто инициатор е народният представител на ВМРО от групата на Патриотичния фронт Юлиан Ангелов.
В ефира на БНР той уточни, че целта е да се уреди онази част от закона, касаеща доказването на български произход на хора, живеещи извън страната. Според него неточностите в закона са довели до абсурди.
В следствие на ситуацията, до която се стигна в последните 2 години, десетки хиляди българи получават откази не само за гражданство, а и за удостоверения за български произход. Това възпрепятства възможността им да работят в България, да учат в България, да пребивават трайно в България. Не всички, които доказват своя български произход, кандидатстват за гражданство, обясни Ангелов.
В досега действащия закон бе необходимо доказателство, че в рода има поне един българин по възходяща линия – майка, баща, баба или дядо. Това ограничава и намирането на документи, особено сред гражданите на Република Македония, както и на Сърбия и Албания. Промените, предложени от Патриотичния фронт, разширяват ограничението по възходяща и низходяща линия и до 6-а съребрена степен – т.е. втори братовчед, допълни народният представител.
Имаше такива абсурдни ситуации – хора, чиито деца имат българско гражданство, примерно от Македония, им е отказано такова. Оказва се защото техните деца може да са българи, но те не са българи, защото връзката им е низходяща. Тези абсурдни ситуации искаме да избегнем, аргументира законопроекта Ангелов.
