Интервю на „Русе Медия“ с русенеца Юлиан Ангелов – организационен секретар на ВМРО, народен представител, втори в листата на партията за евроизборите, по темата за интеграцията на страните от Западните Балкани. Ангелов е роден на 5 май 1975 година в град Русе. Завършил е русенското Спортно училище „Майор Атанас Узунов”, а след това и в СА „Д. А. Ценов“ Свищов. Той е едно от русенските остриета в националния парламент, където неуморно брани националните интереси на българските общности зад граница. ВМРО – Българско национално движение е с номер 3 в интегралната бюлетина. За Юлиан Ангелов преференциално можете да гласувате като отбележите 102 в полето с преференциите.
– Г-н Ангелов, Македония винаги е била приоритет за ВМРО – БНД, каква е позицията Ви за приемането ѝ в ЕС?
– Темите, свързани с Македония, винаги са били важни за ВМРО. За нас е важно братска Македония да бъде подкрепяна от България, да няма граница между двете държави, хората да живеят спокойно, роднините да си гостуват. От двете страни на границата живее един и същи народ – български, и приемането на Македония в ЕС ще донесе положителни резултати. Чрез европейските институции и възможностите на Европейския парламент е важно да защитим правата и интересите на българите в Македония, те да не бъдат подлагани на репресии и асимилация, както това се случваше през последните повече от 70 години. Разбира се подкрепяме еврочленството на Македония с ясните условия да се зачитат българската история и език, българското културно-историческо наследство, да спрат фалшификациите в учебниците по история, за да не живеят хората в лъжа и омраза.
– В края на февруари Народното събрание ратифицира протокола за присъединяване на Сeверна Македония към НАТО, с нито един против, но в отсъствието на БСП. Как коментирате?
– Това беше важно решение за българските национални интереси, за Македония и за Западните Балкани. Без значение какви са вътрешните ни отношения между партиите в България е важно когато интересите на Западните Балкани се защитават, всички народни представители да бъдат в българския парламент и да подкрепят подобно решение. Верни на коминтерновската си политика, депутатите от БСП не бяха в пленарната зала, за да подкрепят братска Македония и по този начин за пореден път предадоха националните интереси. Когато става въпрос за сигурността на Европа, трябва всички да сме в залата и да гласуваме.
– Споменахте Западните Балкани, възможна ли е интеграцията на страните от тази част на континента в ЕС и при какви условия?
– За ВМРО въпросът за Западните Балкани винаги е бил от значение, защото там живеят огромни общности от българи. За нас е много важно правата на гражданите в тези държави да се спазват, те да могат свободно и на глас да заявяват, че са българи, без да бъдат преследвани заради това. Западните Балкани са много важни за България, дори и чисто икономически. Ако тези държави подобрят отношенията помежду си, инфраструктурата, подобрят икономиките си, от това ще спечелят и техните съседи, каквато е и България. Коридор номер 8 трябва да е основен приоритет. За да влязат един ден тези държави в ЕС първо трябва да разрешат проблемите си от миналото, които столетия наред стоят между тях. Например спорните въпроси на Сърбия с Косово, Черна Гора и България, доскорошните проблеми на Македония с Гърция и България, проблемите в самата Босна и Херцеговина. Споровете между тях няма как да бъдат решени изведнъж. Договорът за добросъседство между България и Македония е добър пример за всички държави от Западните Балкани, че когато има желание и воля, отношенията между тях могат да се подобрят и този регион може да има добро бъдеще. Например няма как да подкрепим членството на Сърбия в ЕС докато не започне да спазва законните права на българското малцинство в Западните български покрайнини.
– От ВМРО неведнъж сте се застъпвали за правата на българското малцинство на територията на Сърбия, дайте примери за тяхното нарушаване?
– През последните десетилетия Сърбия системно оказва натиск върху гражданите с изявено българско самосъзнание и върху представителите на Културния-информационен център на българите в Босилеград например. Не осигурява учебници, преведени на български език, за децата от българското малцинство там, които им се полагат по закон. Непрекъснато отправя провокации – за примери ще дам инцидента с арестуваните български лекари в Босилеград, редовното спиране от сръбските гранични власти на книги и други подаръци за българските деца от Западните покрайнини, забраната за чествания на български национални дати, манипулациите на избора на Националния съвет на българското малцинство и др. В тази връзка твърдата позиция на ВМРО е, че докато Сърбия не започне да спазва човешките и законови права на българите в Западните покрайнини, няма да получи нашата подкрепа за еврочленство.
– Има ли и положителни тенденции в отношенията ни със страните от Западните Балкани?
– Да, разбира се. Официалното връщане в употреба на името Цариброд – старото българско име на Димитровград (дн. Сърбия), е безспорен успех за българската кауза. Там живеят българи от векове и те трябва да пазят родовата си памет. С този акт се дава възможност „Цариброд“ да се изписва законно, с еднаква сила с настоящото наименование, в документи, на обществени сгради и пътни знаци, което е исторически пробив. ВМРО е основният фактор, който се грижи за правата на българите зад граница. Постигнахме признаване на българско малцинство в Албания, предстои това да направим и в Косово. Като положителна тенденция можем да отбележим, че след подписване на договора за добросъседство с Македония там почти няма случаи на репресирани граждани с българско самосъзнание.
