Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.
Волтер
Малко е странно, че цитирам Волтер. Той е всичко това, което аз не съм. Той е основа и знаме на либерализма. А аз съм консервативен. Но се налага. Налага се заради онези, които налагат новия ред. Онези, които налагат този нов розово-либерален ред, а дори не са наясно с основите му.
Това написа във „Фейсбук“ бившият депутат от ВМРО Александър Сиди. Ето и целия му разтърсващ коментар по повод случая с в. „Труд“:
Днес един търговски спор отекна с цялата си тежест в нашето общество. Глухо. Тъпо, като комунист през 45-а…
Безпрецедентната атака срещу вестник, установил се с тежестта на институция в годините, е позор. Нищо по-малко. Позор! А това, че атаката е водена от формалния собственик на домейна Информиран.нет е гнусно. Гнусният парцал на бившия вече депутат част от Отровното трио Арман Бабикян. Гнусен парцал, в който освен лъжи и фалшификати никога не е имало нищо друго… Формалният собственик на домейна-парцал всъщност бил съветник на друг от Отровното трио – Велислав Минеков.
Велислав Минеков, за тези които не помнят, е известен с три неща. С това, че е син на любимия скулптор на Живков. С това, че самият той е любимият скулптор на Божков. И с това, че негово най-запомнящо се произведение е черен ковчег, носен от самия него. Заради последния „културен пърформанс“ беше назначен за министър на културата.
Радой Ралин сякаш за Минеков казва:
Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
Ние културата на министъра я видяхме. В не едно и две запомнящи се участия по време на предишната си атака по медия. Атаката по БНТ. Тогава Минеков си показа културата, нападайки водещата Надя Обретенова по отвратителен, просташки, гнусен, циничен начин. Сякаш е на гости не в националната телевизия, а в партийния си парцал Информиран.нет.
Днес търговският спор между вестник „Труд“ и назначения от президента „културен“ министър завърши с полиция, изземване на сървъри, смяна на ключалки. Пред очите на всички. Пред очите на всички онези, които миналото лято със същите тези очи гледаха как прокуратурата нахлува в президентството. И тогава излязоха на площада. А днес си мълчат. За разлика от президента. Който по-добре да беше замълчал вместо да каже, че е добре ГЕРБ да платят наема на „Труд“.
„Труд“ ще оцелее! Сигурен съм. Ще надживее тези, които днес искат да го унищожат. Така, както в други времена „Шоуто на Слави“ не само че надживя Костов, ами за момент дори се превърна в партия и спечели изборите. Последното за твърде кратък момент. Но Костов не го надживя. Разбира се политически. Бързо беше забравен. За разлика от Слави.
Днес Минеков, назначен от Радев, се опитва да затвори устата на поредната медия. Вместо това трябваше да почете малко. Историята на СДС и Костов като начало. И като край. Защото неговият край е неизбежен. Политически разбира се!
Но „Труд“ ще оцелее! Защото има нужда от някой, който да казва истината. Такава, каквато я вижда. Без значение дали ни харесва или не.
Аз не харесвам Капитал, Дневник, Медиапул и производните на кръга Капитал. Но смятам, че трябва да ги има. Дотогава, докогато казват истината. Ако казват истината. Макар и пречупена през тяхното усещане за нея. И докато бях част от Народното събрание и управляващото мнозинство никога не си позволих да навредя на тези медии. Въпреки че не ги харесвам. Защото правото да изразиш мнението си е свещено!
Защото съм чел Волтер! Въпреки че не е това, което съм аз! И затова ще завърша с още един цитат от него:
За да разбереш кой те управлява, виж кой ти е забранил да го критикуваш.
Волтер
Днес аз съм „Труд“!
