Ангел Джамбазки, евродепутат и зам.-председател на ВМРО-БНД, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
– ВМРО иска президентска република, стана ясно след приключилото заседание на Изпълнителната комисия на партията. Под каква форма ще се яви партията на предсрочните избори все още не е решено, но има предложение за патриотично-консервативно обединение, което да отстоява българските интереси. Г-н Джамбазки, предвид факта, че се явихте самостоятелно на последните парламентарни избори, да разбираме ли поканата за коалиция към патриотични формации като своеобразен израз на поговорката „Ела зло, че без теб по-зло“?
– Явихме се самостоятелно, защото такова беше настроението на голяма част от нашите съмишленици и симпатизанти, а и защото имаше неизяснени отношения в коалиционните формати, в които ВМРО беше част през последните години. Така че от гледна точка на политическата логика и разум това явяване не беше погрешно.
ВМРО защити 117 хиляди гласа и се доказа като най-голямата патриотична политическа организация в България. Народното събрание, което току-що беше разпуснато, ни показа че без подобно обединение, ще бъдем свидетели на още по-язвителни и по-грозни сцени за българския парламент. Това ще бъде по-скоро вредно за българския обществено-политически живот. Затова дойде предложението и решението на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов да отправи покана към останалите патриотични организации за общо явяване, което да бъде без досегашните лидери, да се избегнат всички конфронтации, всички обвинения, всички натрупани лични отношения. Обединение, което да бъде принципно, което да бъде на основата на българския национализъм.
– Водени ли са вече разговори с потенциалните партньори?
– Нямаме няколко години, за да се мисли и размишлява. Това трябва да се реши до няколко дни. Разумът в това предложение е следният: в годините назад се натрупаха лични отношения, които са по-скоро вредни, отколкото полезни. Разумното е крачка назад, ВМРО дава пример. Ние сме организацията, която защити 117 хиляди гласа.
– Т.е. трудният начин на комуникация, който беше в предишното 44-ото Народно събрание се е дължал повече на междуличностни отношения в патриотичните формации, отколкото на принципни различия, така ли да разбираме?
– Нямаме друго обяснение. Няма друга причина всички да гарантират и всички да защитават на теория едно и също, пък нещо не се получава накрая. Нашето обяснение е, че явно това е въпрос на междуличностни отношения, които трябва да бъдат оставени в края на краищата на заден план, те не са важни.
– Имате ли индикации как се приема поканата?
– Не смея да казвам някакви гръмки заглавия, но засега добре.
– Ако така или иначе се стигне до обединение и влезете в следващия парламент, ГЕРБ ли ще бъде отново потенциалният партньор на патриотичните организации?
– Няма такъв разговор, най-малкото защото, както казва мъдрият български народ, „рибата е още в морето“, така че няма причина да се говори за бъдещи коалиции, но нашето желание за участие в каквато и да била форма на управление, винаги е било свързано с въпроси, които могат да бъдат решени. Който може да говори с нас за решаване на демографската криза, решаване на циганския въпрос, за вярност и отношение към Македония, той е добре дошъл на разговори и не става дума нито за персони, нито за конкретни политически партии. Това са теми, които трябва да бъдат защитавани.
– Господин Джамбазки, Вие сте политик с многогодишен опит и добре знаете, че всяка политическа формация има визия за решаването на всеки проблем, но различна визия и в това, както се казва, се крие дяволът. От тази гледна точка е съвсем логично вече да знаете къде и с кого бихте могли да разговаряте?
– Категорично отправихме поканата към тези, които се самоопределят като български националисти. Оттам нататък аз Ви казах кои са важните неща за нас – демографска криза, цигански теми, Македония. По тези граници ще определяме и нашето поведение.
– Как определяте партньорството си с ГЕРБ? По-скоро успешно или по-скоро не?
– От гледна точка на постигнати резултати по-скоро успешно. От гледна точка на обществено мнение по-скоро не. Но ние сме наясно, че всяко едно участие в управление носи своите имиджови щети, така че нормално, когато си част от управление да има някакви негативи. Особено управление, което излизаше от непозната и на българската нация, и на човечеството здравна, епидемиологична криза и т.н. Хората с основание са притеснени, разтревожени, гневни, уплашени, така че няма да харесат управлението. Те няма да харесат доста други управления оттук нататък. Именно за това трябва да има отговорност и разум в нещата, които се правят, а не лични отношения и празни приказки.
– Очаквате ли повторение на резултатите на парламентарните избори на тези от 4 април?
– Това може да го реши само мъдрият български народ. Другото е гадаене върху бъдещи несигурни събития, не искам да си го позволя.
– Освен, че отправихте покана за коалиция, готови ли сте отново и самостоятелно да излезете на тези избори?
– Да, без съмнение.
– Очаквате ли, че можете да подобрите резултата си?
– Това пак ще го реши мъдрият български народ.
– Поискахте президентска република. Защо?
– По-скоро увеличаване на лостовете на президентската институция. Това е отдавнашна теза на ВМРО. За нас президентът, който олицетворява обединението на нацията, който ѝ да е той, тук не говорим персонално за сегашния, за бъдещия, това няма никакво значение. След като е посочен за обединител на нацията, трябва да има малко по-засилена роля в политическия живот. Това означава да има най-малкото правна законодателна инициатива, трябва да означава да има най-малкото повече лостове при искане да речем на вот на доверие или недоверие. По някакъв начин да се постигне баланс между властите. В момента президентът е церемониална институция, нулева власт, което до известна степен обезсмисля наличието на такава фигура в българския политически живот. Така че тук не се търси някаква конкретна политическа заигравка със сегашната политическа ситуация, а по-скоро балансирано изравняване на тежестите в българския политически живот. В края на краищата президентът има в ръцете си едно важно оръжие, което обаче няма спусък, това е служебното правителството. След като Конституцията му дава възможност да назначава служебно правителство, с което да прокара някаква форма на политики, виждате как се използва в момента тази тема, той би трябвало да има поне законодателна инициатива, поне право да иска някакъв вот на доверие, поне някакво засилено вето, което да речем да преобладава, засилено мнозинство, което да преодолява неговите решения като форма на вето и т.н. Това отдавна е била наша теза и тя не е някаква изненада, не е свързана с конкретната политическа конюнктура.
– Всичко това ще се нуждае ли от промени, включително и на Конституцията?
– Да, ще се нуждае със сигурност. Нашето желание е президентът да стане фигура в българския политически живот, а не церемониалмайстор, който да чете приветствие на 1 януари.
– Казвате, че е назрял политическият момент това да се случи?
– Очевидно. Виждате, че президентската институция играе важна роля в момента, което означава, че би трябвало да се помисли върху това да се балансира по някакъв начин политическата ни система.
– Хората, които по един или друг начин симпатизират на патриотичните организации, изразяваха притеснение от факта, че те не присъстват в 45-ото Народно събрание най-вече заради проблемите, свързани с отношенията със Северна Македония. Остава ли това основен приоритет за ВМРО?
– За ВМРО това е основен приоритет от 1893 г., както казахте и Вие, така че защитата на българската национална кауза на Балканите и в Македония конкретно завинаги ще си остане наша цел и задача без значение дали сме в Народното събрание, в Общинския съвет или читалищно настоятелство. За нас това е избор изобщо на форма на политически живот, така че битката ни за това да постигнем и справедливост за българската кауза в Македония, и справедливост за хората, които живеят в Македония, които се самоопределят като българи и които не са малко, е задача номер едно и ние няма да се откажем от нея под никаква форма и по никакъв начин.
– Знаете, че се чуват гласове, включително и в България, освен в Северна Македония, за започване на преговорите и успоредно с това, уточняване на различията с България. Как коментирате тази идея?
– Кириякстефчовци винаги е имало, описал ги е още патриархът на българската литература Иван Вазов, национални предатели винаги е имало, хора, които за някой грам повече биха сменили своите националност, религия, пол или каквото вече могат да сменят, гледаме на тях с презрение и омерзение. Такива тези са меко казано непонятни в България, защото това означава да се отречеш от паметта си, от корените си, от наследството си и да позволиш да се нарушат основни човешки права, каквито са правата на самоопределение. Нека не забравяме в момента в Република Северна Македония властта преследва хора, които се определят като българи, в 21 век. Днес в Република Северна Македония на тях им е отказано право на самоопределяне, отказано им е право на политическо сдружаване, отказано им е правото да четат български книги. Прощавайте, не се намираме нито 1933 г. в Дюселдорф и Берлин, нито Нюрнберг, нито в 30-те години в Москва или в Колима. Намираме се в ЕС. И някакви югоносталгици, някакви агенти на болшевизма и на комунизма продължават да се правят на малки сталинчета, на малки титовчета и на някакви такива малки диктаторчета балкански. Това просто е абсурдно. Не може да бъде изтърпяно.
– Тази седмица премиерът на Северна Македония Зоран Заев проведе поредица от срещи в Брюксел. В същото време България се намира в своеобразна политическа криза. Този вакуум ще повлияе ли в негативна посока на позицията на България? Иначе казано питам дали сега на Северна Македония не ѝ е по-лесно да намери своето лоби в ЕС?
– ЕС не е Съветския такъв. ЕС не е Югославия. Това, което се опитва да направи Заев, меко казано е непочтено, но на тях толкова им е и политическият, и моралният, и всякакъв друг капацитет. Те се опитват в момента, в който България се намира в бурни политически времена, да се промъкне някак си през задния вход. Само че това няма как да се случи. Няма кой да ги пусне да правят тези номера, които се опитват. Тяхната тактика от години е такава, откакто подписахме Договора за приятелство, те си играят тяхната изключително непочтена игра.
Лично аз съм разговарял със Заев десетки пъти и с Пендаровски също. На нас ни говорят едно, лицемерно, лигаво и обяснително, а на сърбите говорят друго и обещават друго, на началниците си в Москва и Коминтерна съвсем трето, а на европейците в момента им играят някаква приказка в стил – “Бият ни, моля ви се, елате, помогнете“, което всъщност не вярно. Те продължават да лъжат, използвам тази дума, продължават да лъжат, че България била оспорвала техния „идентитет“, „идентитетот“ им бил много важен. И между другото, забележете как се опитват да рекетират и да заплашват ЕС. Никой не им оспорва „идентитета“. Ние претенции към болшевишко комунистическото им наследство нямаме никакви. Ние претенции към тази извратена скверна рожба на Тито не можем да имаме, наречена македонизъм и македонски политически живот. Нямаме такива претенции. Ние искаме българите в Македония да бъдат едни нормални граждани, нормални човеци, да имат своите политически и граждански права. Ние искаме да не фалшифицират българската история, да ровят като някакви нарушители, осквернители на гробове и на памет, да ровят кокалите на български национални герои, да им издават посмъртно лични карти. Ние искаме да не ни правят на глупаци, това се иска от тях. Никой не им оспорва нито „идентитетот“, нито днешната писмена норма, която им заимствана от колишевска и друга група жалки национални предатели, написана на сръбска пишеща машина. Ние към такова дете на позора, каквото е македонизма, никакви претенции нямаме. Те продължават да лъжат западняците, че това било пречката. Не, не е никаква пречка, пречката е друга. Пречката ви я казах вече.
– Възможно ли е Скопие и Тирана да бъдат разделени в процеса по присъединяване?
– Възможно е и трябва. За мен е възможно и трябва, защото аз не виждам как Скопие в близките години ще вземе вярното политическо решение. Те ще се опитват да шикалкавят, да лъжат, да лукавстват, да двуличничат, да лицемерстват, както са го правили години наред. Няма никаква причина Тирана да страда от това. Тирана е готова за ЕС и според мен трябва да се започне преговори, да си влезе в ЕС, това е нормалната политическа логика. А на Скопие трябва да им дойде умът в главите, това няма да стане веднага. Там тежката индоктринация, антибългарска истерия е основа на самоопределението. „Идентитетот“, за който говорехме преди малко, всъщност е основан на антибългарски бяс и истерия, на срама на едно национално предателство. Така че няма причина Тирана да страда от това, че шепа югоносталгичари в Скопие се опитват да защитят една рубла повече.
