Ангел Джамбазки, евродепутат в групата на Европейските консерватори и реформисти и съпредседател на ВМРО, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
– Г-н Джамбазки, как ще коментирате фалшивото твърдение на Кремъл, че камионът, взривил Кримския мост е тръгнал от България.
– Дали камионът е тръгнал от България, дали камионът има някаква връзка с българска фирма, това няма никакво значение. Има няколко важни въпроса обаче, които за засрамват на руското държавно ръководство. Първо, ако този камион е влязъл натоварен с експлозив в Русия, кой го е пуснал да влезе така, защото не е паднал с парашут, не е паднал от небето, очевидно е влязъл от някои от чуждите й граници, както твърди руското държавно ръководство. Къде са митничарите, къде са граничарите, къде са службите аз сигурност, които са допуснали камион, който е натъпкан с толкова много взрив, че да може да събори такова съоръжение като Керченския мост, е сериозно подценен. Това първо. Второ, ако камионът е натоварен в Русия, това означава, че руското правителство не контролира собствената си територия. Така че цялото това отмятане откъде е тръгнал, с цел, по някакъв начин да замеси в България, и между другото да даде сигнал тук нашата пета колона, копейките, които веднага почнаха да усилват като мегафони тази пропаганда, вие забелязахте как веднага копейките започнаха да усилват пропагандата, едва ли не България е мишена, България вече е част от войната, ние трябва да правим не знам какво според тях.
Но всъщност, не знам дали обръщате внимание, в последните няколко дни руското правителство прицелва няколко пъти България – истерията с камиона беше едно, а второ се появи едно закъсняло и доста невярно и много превратно тълкуване твърдение за това какво България произвежда като оръжейната си индустрия, къде го продава, сякаш българската оръжейна индустрия не трябва да работи, българската оръжейна индустрия не трябва да продава, а напротив, трябва. И третото беше, ако следите каналите в Telegram, има един канал на руска паравоенна организация, групировка, която воюва срещу Украйна, казва се „Русич“, публикувала е български паспорт, макар че просто има снимка на български паспорт, това нищо не значи. Но все пак има някакво целене от руска страна. Общо взето руското правителство се опитва по някакъв начин през пропагандни методи някак си да забърка България, да ни вкара в обяснения, да ни вади от уравнението. Има някаква организация в момента, която върви, тя е абсолютно очевидна.
– Г-н Джамбазки, какво е редно да направим ние в България, да направят нашите служби в тази ситуация?
– Нашите служби трябва да работят много сериозно по линия на чуждата агентура. От години е известно, че руските структури за събиране на информация, разузнавателни структури имат широка мрежа в България. Видяхме няколко опита в лицето на прокуратурата, но те ми се струва, че бяха на подизпълнителско ниво. Ние в България имаме политици, които се хвалят, че са руски шпиони. Един такъв е известният Копейкин, той се хвали, че е обявен за руски шпионин. Аз не си спомням в новата българска история, започвайки от дневника на Стамболов насам не си спомням някой не само да си е признал, а да се хвали с това, че чужд шпионин. Докато ние имаме един човек, който открито прави пресконференция пред ваши колеги и с гордост им съобщава, че „еди кои са ме разпознали като чужд“, в случая руски шпионин. И какво последва от това нещо? Абсолютно нищо. Този човек има там някаква забрана. В Украйна се предприеха някакви мерки срещу него. В България какво се случи? Нищо. Това някак си не ми изглежда редно. Това някак си не ми изглежда да е отговорно държавнически. Докато в нашата държава не се въведе абсолютно правия ред по отношение на чуждите агенти, тук между другото включвам както копейките, така и останалите чужди агенти – едни служат на Вашингтон, други на Анкара. Но в момента проблемът ни е, това, което обсъждаме с вас, в момента проблемът е свързан с влиянието на т.нар. „копейки“ върху българската политика. То е много надценявано, между другото, дават му велики резултатите, не са толкова големи резултатите, но е голямо плашило. И тук е отговорността на всички, които подкрепят подобни явления – на политици, които ги финансират, за да имат удобно плашило или бухалка, или партньор, на т.нар. „медии“, които ги отглеждат напоително, за да имат враг, който да посочват, и да оправдават някакви свои редакционни политики, защото има и такива, разбира се. И накрая всички пляскат с ръце „Ау, какво стана?“ Стана това, което правихте – стана израстването на поредната, защото не знам дали сте забелязвали, но в нашия политически живот винаги се отглеждат по 10% отровни копейки, винаги. Те са константа. Вали, гърми, тях ги има. Въпреки вредата им за политическия живот, въпреки вредата им за българското общество, въпреки ясното съзнание, че действията на тези хора са между кориците на Наказателния кодекс, глава 1, което е престъпление срещу Републиката. Но продължава отглеждането им, за да има някакви удобни врагове. Удобно е сега да посочиш тези и да кажеш: „Ау, вижте, това са националистите“. Не, това не са националистите. Национализмът в България и по света изборно е антикомунистически, в българския случай означава антикремълски. Няма как хора, които патентоват марката „Костя Копейкин“ за собствената си партия, Патентното ведомство, това не знам колко
– Да, стана ясно, че марката е патентована от „Възраждане“.
– За да продават дрехи, за да продават гащи и дрехи – така са заявили: Гащи, бельо и такива работи. Не знам кой би си купил гащи с марка „Костя Копейкин“, но това е вече въпрос на патология. Може би в тази партия така правят. Не знам, не е важно. Важното обаче е, че тези хора наистина патентоваха марка „Костя Копейкин“. Та, марката „Костя Копейкин“, търговката марка „Костя Копейкин“, тя е търговска наистина, а не в политиката, това е търговия, там е продаване-купуване, сега ще видим дали им е възложена ролята на „златен пръст“. Но подобни отровни явления се отглеждат в България непрекъснато, защото са удобни на част от политическата групировка, която оправдава с подобни явления свои поведения, така да го кажа.
– Г-н Джамбазки, бих искала да поговорим и на една друга тема, много важна за страната ни. В края на септември Вие призовахте охраната по границата с Турция да бъде засилена, тъй като има опасност от нова мигрантска вълна. Какво наблюдавате в настоящия момент?
– Абсолютно безотговорно поведение, абсолютно разграден двор е държавната ни граница в момента. И то парадоксално и много смешно в момента, в който на европейско ниво се прави всички усилия България да влезе в Шенгенското пространство, което е много важно за българската икономика, тъй като нашите стоки, товари и превози ще пътуват без граници, ще се скъси времето, ще имат по-добър оборот, по-големи печалби. Но докато върви този разговор българската държавна граница откъм миграция е напълно пробита. А скоро четох някъде, че „Гранична полиция“ изграждала КПП-та на територията на Бургас. Това ми прозвуча все едно сме отстъпили територия до Бургас и вече отбраняваме Бургас. Точно така ми звучи, все едно Странджа е загубена, все едно Малко Търново е загубено. Все едно всички тези китни български странджански селца и градчета са предадени на някаква сива зона, безконтролна миграция и КПП-то ще бъде на Бургас. Това какво показва? Първо, показва разпад на ръководството на структурите на „Гранична полиция“. Този разпад започна много отдавна, още откакто тази структура е трансформирана от Министерство на отбраната към Министерство на вътрешните работи, която е била известна като „Гранични войски“ и която се превръща в „Гранична полиция“ – философията се променя. По един начин се организира структурата когато е в Министерството на отбраната, когато става дума за войски, по един начин се организира дейността. Там действа на държавната граница т.нар. „заставен принцип“ – изграждането на застави, има ясна отговорност, има денонощен обход, тревожни групи и т.н., и т.н., пази се границата. В момента, в който е полиция мисленето се променя. Когато изпратиш катаджии от Сливен, при цялото ми уважение към тях, но когато изпратиш катаджии от Сливен с неговата изключително неподходяща униформа, защото някой корумпиран негодник е поръчал такава униформа, която не става и за катаджия от Сливен, пък камо ли да бъде на държавната граница. Когато изпратят този човек с официалните 3/4 обувки, тип лачени, и го оставят на заставата, да речем разрушена отдавна, на Голям Дервент или на Вълча поляна, или където другаде искате по държавната граница, този човек първо, не знае защо е там, второ, не знае къде е, трето, няма никакви ясни задачи, няма никакво целеоказване.
– Те нямат и нужната подготовка.
– Никаква подготовка не може да има човек, който служи контрол по автотранспорта на Сливен, не му е и работа, от него не може да се очаква това нещо.
– Да, имаме ли според Вас капацитета да осигурим постоянна численост на „Гранична полиция“?
– Разбира се, че имаме. Аз и до момента поддържам връзка с бивши стари граничари, които и до момента казват, между другото, и служебният министър не им обърна внимание, въпреки че обеща, хайде, ще го кажа по-любезно – не каза истината, да използвам другата дума, но не каза истината. Обеща да направи среща с тях, а това са хора, които цял живот са служили на границата. Те дори, дори забележете, такива хора могат да помагат под формата на доброволни отряди, които просто живеейки там – Елхово, Малко Търново, по цялата гранична бразда, Щит, Маточина, и живеейки там, те са запознати с обстановката, познават географията прекрасно, обслужването на тази граница, и могат винаги да оповестяват вече служителите на реда, че се задава някаква група, че хора непознати се мотаят на граничната застава, защото те гледат всеки ден всичко. Та и това не се използва. Това не може да бъде случайно. Не може случайно така да разсипваш една структура за сигурност. Това се прави нарочно. Аз си го обяснявам по две причини. Първата причина е във философията на вече сваленото правителство на Петков, който погрешно си мислеше, че ако се подмазва по някакъв глупашки начин, на западняците ще им се харесва, включително следвайки тяхната миграционна политика на бившия немски канцлер: „Ние ще се справим“, с мечета и незнам какво си да посреща тълпите главорези от Афганистан. И втората линия, разбира се, корупцията. Корупция във висшето професионално ръководство на МВР. Ако някой твърди, че автобус, това не е играчка от мачбокс, това не е блъскаща се количка, това не е картинг, това автобус, автобусите се виждат. Всеки, който е виждал автобус, знае, че автобус ще го види и през нощта в Странджа. Ако някой се опита да ме убеди, че автобус може да мине 70 км през 3 полицейски пункта, през 3 контролни полицейски пункта, които са там постоянни, сега да отидете, пак ще ги видите. Имате кореспондент в Бургас, помолете го да отиде в село Маринка, помолете го отиде на разклона за Босна, и ще ги видите, че те са там. Те са там. Ако някой се опитва да ни убеди, че те някак си не са видели автобус, пълен с нелегални имигранти, това означава, че този човек или ни мисли за страшни глупаци, или е страшен глупак. Едно от двете. А всъщност отговорът е много прост: Този автобус е пропуснат, защото някой е получил пари, за да бъде пропуснат. И това не са редовите катаджии там на пункта, това не са дежурните от „Гранична полиция“, това не са униформите от Сливен, изпратени да прикриват случая.
Тази корупция е някъде високо в София, много високо в София, и тя е даже по-високо от Дирекция „Гранична полиция“ според мен. Така че това е нещото, което трябва да бъде разгледано. Когато говорим за нелегална имиграция, трябва да говорим кога ще видим задържани, обвинени и осъдени бивши полицаи. Защото пак казвам, патрулно-постовата дейност и катаджиите по пътя и да са корумпирани, не могат да организират такава схема без покровителството на София. А това не може да стане без да го знае някой началник, някой министър, просто не може да се случи. Така че когато се съберат политическата импотенщина, да пускаш всички и да се правиш на по-голям европеец и по-голям католик от папата, и второто – някой, разбира се, в тази ниша се намесва веднага и взима ръка, започва да си организира такива контрабандни канали и да превозва нелегалните мигранти, ето това е. И последното нещо, което е важно в случая – защо и досега, ама това вече е политическо решение, защо и досега българската съдебна система не прилага Наказателния кодекс. Защото във все още действащия български Наказателен кодекс, по който всички реват в Европа, че сме правова държава и не знам още какви глупотевини, ясно е записано, че незаконното преминаване на държавната ни граница е престъпление и то се наказва със съдебно решение. Когато 10 поредни човека, които са влезли в България незаконно, бъдат осъдени и върнати, репатрирани обратно, всички по тази верига, която е между другото, огромна машина, огромна машина за много пари, всички по тази верига ще разберат, че този маршрут през България е затворен. И който дойде и бъде заловен, ще бъде съден, осъждан и репатриран обратно – било в Сирия, било в Афганистан, било откъдето е дошъл. Защо не го прави българският съд?
– Г-н Джамбазки, много напреднахме във времето, бих искала да Ви попитам още нещо и Ви моля за по-кратичък отговор. Според Вас какво трябва да направи страната ни, за да спре пияните и дрогираните, които застават все по-често зад волана?
– Твърди и ефективни наказания. Просто такива наказания трябва да има и те да влизат в сила, за да се види, че ще има неотменимост на наказанието. Когато се види такова нещо, когато има ефективни съдебни решения и когато всеки носи своята отговорност – мога да дам и личен пример, хората вече ще се съобразяват. Общо взето манталитетът на хората, които биха били склонни да направят подобна глупост, е такъв: Ако има възможност да избегнат наказание, биха го направили. Ако няма възможност, биха помислили. Това, което е проблемът, е, че няма неизбежност на наказанието.
Целия разговор чуйте тук >>>
