Без да имаме собствен военно-промишлен комплекс отбраната е просто мираж
автор: Емил Спахийски, източник: „Труд“
Каракачанов подписа сделката за нови кораби, които ще се строят във Варна
Oтзад напред, българските Въоръжени сили започнаха да се превъоръжават. Точният израз е „да се съживяват”, а не „да се превъоръжават”. Паркът от самолети с изтичащ ресурс. Кораби от миналия век и бронетехника за Сухопътни войски от Студената война. Това не са въоръжение, на която държавата може да разчита за своята сигурност. Последната война в Европа – между Армения и Азербайджан, ни доказа нещо. Че не количеството и волята, а
волята и модерните технологии са от значение за налагане на победата.
Миналия четвъртък вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви подписването на втория голям договор за армията. Той е за построяването на два патрулни кораба за ВМС. Договорът по проекта за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” бе подписан с компанията „Fr. Lurssen Werft” GmbH&Co. KG.
Това, което е важно в този договор, е индустриалното сътрудничество. То десетилетия насам се избягваше в договорите, защото е много по-лесно да се сключи една сделка и след това да се оправят следващите.
Двата кораба ще бъдат изцяло построени в България, в корабостроителен завод МТГ „Делфин”, във Варна. Финансовата рамка на проекта е на стойност 984 млн. с ДДС.
Очевидно изтребители в България още няма как да правим –
това са свръхсекретни и скъпи технологии, които не можем да си позволим, пък и не ни трябват. Но е важно да не купуваме кораби и бронирани машини за пехотата, а да ги строим с чужди технологии.
Без да имаме собствен военно-промишлен комплекс отбраната е просто мираж.
Споменах Нагорни Карабах. Армения щеше да е в друга ситуация (за добро или лошо), ако можеше да подхранва армията си със собствено производство. Или поне ако имаше стратегически партньор, обвързан със ситуацията с окупираните територии. Стратегическия договор с Русия касаеше само територията на официална Армения. И се случи това, което се случи.
Стратегията на правителството, и най-вече по настояването на вицепремиера Каракачанов, от самото начало на проектите за превъоръжаване, беше
българският военно-промишлен комплекс да бъде включен в процесите.
Офертата на шведската компания SAAB „Грипен” предлагаше изграждане на регионален център за поддръжка и ремонт на изтребители. Но във военното изкуство е важно дали доставчикът поема и политическия риск. Швеция не го пое, САЩ – да. А по време на криза е важно дали производителят ще ти достави ракети, резервни части. Дали ще поеме риска да се влезе в конфликт с трета страна. Швеция е неутрална.
Ако погледнете Турция, ще установите, че в обозримо бъдеще страната ще бъде почти напълно независима от чужди доставчици. На каквото и да е. Вярно, Турция не се е спирала да воюва от половин век и сметката излиза, но е важно като извод. България трябва да засилва ВПК и да договаря технологии и мощности.
Построяването на патрулни кораби във Варна ще даде възможност на компанията да предлага
съвсем ново ниво на услуги на трети държави.
Това означава повече поръчки, по-голям бизнес, повече работни места, повече капацитет за бъдещи нови военни кораби.
Същото се отнася и за Сухопътни войски. Най-големият вид въоръжени сили ще има и най-голям дял в отбраната, сигурността, но и в разходите на държавата. Предстоящият договор с изпълнителя на поръчката също ще включва изграждане в български военни заводи. Това е повече от добре. Повече от добре и че различните доставчици ще са от три различни държави. Това означава, че пехотата ще се радва на Франция, например. Това разпределя тежестта на риска и увеличава ветрилото на стратегическите партньори.
