Ако не се противопостави на неолибералния глобализъм, България ще загуби своя цивилизационен код
Управляващият елит, който предстои да изберем, ще трябва да води българския народ през силно турбулентна зона, казва Боян Чуков
* Днес многовековната българска история прилича на обсадена крепост, която е щурмувана от северномакедонци, сърби и руснаци
* Балканите са като „черна кутия“, Македония е идеалният детонатор
* Правим избор между три модела на капитализъм
* Патриотизмът е средство за запазване на българската идентичност
* Във ВМРО намерих истински съмишленици
източник: „Стандарт“
– Г-н Чуков, новата Ви книга „Прекрасният нов свят след 1984“ излезе в сряда от печат. Един от акцентите в нея са тезите на глобалиста Клаус Шваб за Четвъртата индустриална революция, която ще доведе до „сливане на нашата физическа, цифрова и биологична идентичност“. Има ли конкретен проект за бъдещето, който се налага чрез различни наднационални структури?
– Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, е говорител на тази част от глобалния финансов капитал, която си поставя хиперглобалистки цели. Неговите книги наподобяват манифест или „пътна карта“, която отразява вижданията на мултимилиардерите за бъдещето на света. Най-богатите хора на планетата се събират периодично на Световния икономически форум в Давос, за да обсъдят бъдещото развитие на човечеството. За първи път след 2016 г. световната олигархия чрез Клаус Шваб обяви публично своите планове по какъв начин трябва да се развива светът и какво предстои според нея да се случи на homo sapiens. Феноменът „Covid“, наречен „трансформационно събитие“, рязко ускори промените, които бяха формулирани и инициирани през 70-те години на миналия век от Римския клуб, а Клаус Шваб ги оповести в своята трилогия „Четвъртата промишлена революция“, „Covid-19. Великото зануляване“ и „Стейкхолдър капитализъм“. Той направи от името на своите спонсори и настойници заявка за управление на глобалните процеси в света и посочи неизбежните промени, които ще последват. През последните десетилетия стана ясно, че проектът и идеите на хиперглобалистите се налагат чрез редица наднационални структури като МВФ, СБ, ООН и др. В интерес на истината има и други глобални проекти, които интерферират помежду си и си противодействат. В този смисъл не може да се твърди, че съществува Световно правителство. При двуполюсен, триполюсен или многополюсен свят няма как светът да се управлява от един-единствен център. Опити се правят, но до този момент неуспешно.
– Казвате, че пандемията от Covid-19 вече очертава нов световен ред. Какъв е той и какви са плановете на глобалния елит за въвеждането му?
– Феноменът „Covid“ послужи като мощен ускорител на лансираните в началото на 70-те години идеи за преустройство на света от Римския клуб. Клаус Шваб е „обзет“ от аналогично желание да реформира радикално капитализма. Той създава през януари 1971 г. Световния икономически форум с подкрепата на световния олигархат. Основна цел е реформиране на овехтелия вече вид капитализъм с нов, организиран на базата на нов тип компании, които от акционерни общества да се превърнат в стейкхолдърни. В този преход се състои тихата революция в преформатирането на капитализма. В стейкхолдър капитализма хората не са граждани и свободни личности или членове на обществото, а вторични участници в огромен търговски сектор. Точно това е стейкхолдър капитализъм. Светът се управлява от 1% олигархат, а всички останали са вторични участници на множество взаимносвързани сектори и всички те са под егидата на новия „социален договор“. Клаус Шваб апелира за глобално централизирана икономика. Като в случая се фокусират усилията върху sustainable development (устойчиво развитие) във всички без изключения сектори, индустрии и ежедневен живот.
– Говорите за капитализъм от нов тип и безконтактна икономика. Какви са белезите им?
– Според Клаус Шваб в момента имаме възможност да направим избор между три модела на капитализъм. Първият модел е „капитализъм на акционерите“, който е избран от преобладаващия брой западни корпорации. Вторият модел е „държавен капитализъм“, който възлага на правителството задачата да планира и направлява развитието на икономиката. Тази формула е много популярна сред развиващите се страни и преди всичко в Китай. Третият модел е „умерен капитализъм“/стейкхолдър капитализъм, т.е. капитализъм в интерес на всички заинтересовани страни, който позиционира частните корпорации като доверени мениджъри (trustees попечители), действащи в интерес на обществото. В сравнение с първите два модела според Клаус Шваб „третият притежава повече качества, достойни за препоръка“. Стейкхолдър капитализмът се нарича още „инклузивен“ капитализъм. Въобще през последните месеци една от най-модните думи е „инклузивен“. Преди това на мода беше понятието „транспарентен“. Клаус Шваб твърди, че „инклузивният“ капитализъм, който би трябвало да осигури работа за всички, ще се развива без непрестанното преследване на печалба и кризи, ще се грижи постоянно за бъдещите поколения. Стейкхолдър (stakеholder) е компанията на бъдещето, в която ще се прероди съвременната компания, собственост на акционерите.
– Къде е мястото на България в тези процеси и ще съумее ли страната ни да запази своята идентичност и национални интереси?
– България е изправена пред един сложен и труден период. Управляващите ще трябва да предвидят и да направят всичко възможно да не бъде пометена нашата страна от неолибералния глобализъм. Ако не устоим на надигащото се цунами, българският народ ще се превърне в биомаса. Ще загуби своя цивилизационен код, ще загуби всичко, което ни е оставено като историческо наследство от нашите прадеди. През следващите години българската нация е призована от съдбата да покаже дали е загубила, или е запазила своя многовековен инстинкт за самосъхранение. Днес мантрата „Господ е българин“ няма да ни помогне и не звучи успокояващо. В глобалния сблъсък между неолибералното и консервативното начало само последното чрез силната държава може да съхрани българската нация. Предстоят парламентарни избори. От българските избиратели зависи дали те ще предоставят правото да ги управляват неолиберали или консерватори/патриоти. Патриотизмът е средство за запазване на българската идентичност и защита на националните интереси. Патриотизмът е любов към историческия облик на българския народ в цялото негово многообразие.
– В книгата си анализирате още казуса „Македония“. Ще успее ли страната ни да защити историята и езика си и каква трябва да е нейната бъдеща политика по въпроса?
– Балканите са като „черна кутия“. Конфликтите и войните между балканските народи винаги са били в резултат на външни за нашия регион импулси. На Балканите от векове се наблюдава широкомащабна битка между три социокултурни системи: западна, мюсюлманска и източноправославна. След падането на Берлинската стена конфронтацията се изостри до крайна степен. Македония е идеалният „детонатор“ на Балканите. Днешните конфликти между София и Скопие са само видимата част на айсберга. Зад днешните северномакедонски управляващи стои Белград, а зад него наднича Москва. Русия се опитва да възстанови чрез Сърбия своето изгубено влияние на Балканите. Нашият проблем е, че руснаците подкрепят от много години великосръбската идеология, която е насочена против българските национални интереси. Москва цели с укрепването на Сърбия на Балканите да усили своето влияние в нашия регион. България няма голям избор. Македония за България е нещо като Република Сръбска за Сърбия. Да признаем кражбата на българската история от македонистите означава да се откажем от историческото наследство, което са ни оставили нашите прадеди и което ни легитимира като държава пред света. Българският и македонският народ са двуединен народ. Така, както украинците, белорусите и руснаците са триединен народ. Но както виждате, това, което важи за руснаците, украинците и белорусите, не се признава за българите и македонците. Въпрос на геостратегия в нашия регион, която си играе с народи, история, азбука, вяра и езици. Днес многовековната българска история прилича на обсадена крепост, която е щурмувана от северномакедонци, сърби и руснаци. Ние сме принудени да се защитаваме, защото, ако се предадем или загубим битката, ще загубим своето лице пред света и пред Бога. В този момент нашето спасение е в обединението на всички български политически сили за защита на крепостта, наречена „българска история“.
– Страната ни е пред парламентарни избори. Какъв елит трябва да избере България, за да я впише той в новите процеси?
– Качеството на нашия живот зависи от качеството на елита, който избираме. През изминалите 30-ина години в нашия политически живот до голяма степен количественото начало потисна и измести изискването за качество. Появи се увереност, че държавните дела са елементарни, прости, общодостъпни и леснопостижими. Че за тях не са необходими никакви квалификации – нито умствени, нито нравствени, нито политически! Политика, която е безразлична към качеството на хората, намалява своето качество и води до държавен разпад. На Балканите предстоят събития. През следващите години ще станем свидетели на битка между глобалните и регионалните фактори за овладяване на позиции в нашия регион. Сериозни интереси на Балканите имат САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Германия и не на последно място Турция. Управляващият елит, който предстои да изберем, ще трябва да води следващите години българския народ през силно турбулентна зона. От жизнено значение е този преход да премине с най-малко понесени щети от българските граждани. На София ще ѝ се наложи да избира балкански съюзници за защита на своите интереси. Днес такива за нас в ситуационен план в региона са преди всичко албанците и хърватите. С великосръбската идеология, която е източник на енергия за македонизма в Северна Македония, сърбите за пореден път подадоха заявка за остра конфронтация с България. Реално сблъсъкът между София и Скопие е сблъсък между София и Белград.
– Защо анализатор като Вас – офицер от разузнаването, специалист по национална сигурност, който владее пет езика, избра да се хвърли в политиката и да се кандидатира за депутат?
– Българската държава е инвестирала много в мен в професионален план. Винаги и независимо от своята месторабота съм се старал с всички сили и професионални умения да защитавам българските национални интереси. Не се хвърлям сега в политиката. Моята професионална подготовка и трудовата ми дейност са били винаги в най-чувствителната институционална зона на националната сигурност, която има перманентна политическа проекция. Реално никога не съм излизал от политиката.
– След дълги години членство в БСП напуснахте социалистическата партия и се кандидатирахте от ВМРО. Защо се случи така и с какво партията на воеводите Ви привлече?
– Сравнително от дълго време съм публична личност. Моите геополитически и международни коментари са достояние в глобалната мрежа. Всеки може да се убеди, че убежденията и позициите ми не са се променили през годините. В последно време се промени БСП. Промени се характерът на социалистическата партия. Не приемам позициите на бившия външен министър Кристиан Вигенин, който формира външнополитическата линия на БСП. В областта на националната сигурност и външната политика не намирам съмишленици в сегашното ръководство на БСП. С моите публични позиции съм чужд и вреден за провежданата политика от сегашното ръководство на социалистическата партия. Безполезен съм за политическата формация, но най-важното според мен е, че съм безполезен за България. Благодарен съм на ВМРО за това, че ме включиха в гражданската квота на техните листи в 23 МИР – София, и 27 МИР – Стара Загора. През последните години съм заемал многократно позиции по споровете и конфликтите между София и Скопие. Написал съм много анализи за нашия регион. Във ВМРО по темата „Македония“ намерих истински съмишленици. Това, което ме радва най-много, е, че те са предимно млади хора, които обичат България. Категоричен противник съм на Истанбулската конвенция. Преди 3 г. казах, че тя е „мерзост и подлост пред Бога“. Преди броени дни евродепутатите на ВМРО гласуваха в ЕП срещу Истанбулската конвенция, което отново ме прави техен съмишленик и поддръжник. Мога да бъда обвинен в много грехове, но не мога да бъда обвинен, че съм изневерил на идеята за силна и просперираща България.
– Кандидатирате се от Стара Загора, регион, на който в най-голяма степен му предстои икономическа трансформация заради края на въглищната икономика. Готови ли са хората в града за ново, коренно различно бъдеще и Вие като депутат за какво ще работите в областта?
– През годините се случи така, че от позициите, които съм заемал в администрацията, имах възможност да положа нееднократно усилия за просперитета на Старозагорска област. С времето опознах много хора от региона, които вече години наред са мои приятели и съмишленици. Сред тях има много млади хора, с които общувам постоянно. Старозагорският регион действително е изправен пред икономическа трансформация – преди всичко в енергийния сектор. Това дали ще стана депутат или не, зависи от избирателите на парламентарните избори на 4 април. Но както преди, така и в бъдеще, винаги ще се радвам да бъда полезен и да помагам на старозагорци със своите международни контакти, експертиза и професионална квалификация за намиране на чужди инвестиции, които в този момент са от екзистенциално значение за Старозагорска област.
