Северозападният регион има нужда от обич, заявява в интервю за Montana24.net Боян Чуков, водач на листата на „БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“ за 12 МИР Монтана.
– Г-н Чуков, порочните практики на купуване на гласове ще бъдат ли внимателно надзиравани от новата власт според Вас?
– Всъщност купуването на гласове е скандално, но и банално едновременно. Защото идва информация, че купуват и тези, които най-много протестират срещу купуването. Сигурен съм, че полицията има цялата възможна информация, въпрос на политическа воля е да се упражни действие. За съжаление, не мисля, че действието ще бъде за всички политически играчи. За някои ще има чадър. Но, знаете ли, има купувачи, защото има продавачи. За мен е особено неразбираемо как нормално мислещи хора могат да продават гласа си. За 50 или 70 лева те продават бъдещето на децата си, като демонстрират унизително поведение на биомаса и изкривяват вота.
– Как виждате активността на държавата в политиките за Северозападния регион?
– Държавата трябва да се включи в няколко аспекта – инфраструктура, туризъм, образование, подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции. Първото и най-важно е да се подобри радикално инфраструктурата, основно чрез прокопаването на тунела под Петрохан, и в момента международната конюнктура е благоприятна за това. Особено внимание да се обърне на здравеопазването, здравната грамотност и профилактиката, защото смъртността е най-висока за цяла България. Хората по селата не са наясно как трябва да се грижат за хроничните си заболявания. Оживяването на района е свързано и с откриването на филиали на университети, на някои специализирани школи, които да са единствени по рода си, с провеждането на национално значими събития под егидата на министерствата. Във всички случаи е необходимо създаването на специална агенция, която да се занимава със Северозападния регион в различни аспекти. И такава агенция не трябва да е формална, така да се каже „да отбива номера“, а да се занимава наистина активно и с много обич. Считам, че служителите в тази агенция трябва да са от района, за да проявяват не само експертно отношение, но и емоционално отношение и лична грижа.
– По-конкретно за туризма може ли да споделите повече?
– Туризмът може да се развива в следните направления и това е въпрос на политическа интелигентност и на търпение, на дългосрочна държавна стратегия: културно-исторически и религиозен туризъм, балнеология и минерални води, планински, селски и еко туризъм. Много неща могат да се направят за поощряване на туризма в тези посоки. Обектите за туризъм трябва да се създават, значението им се увеличава в зависимост от инвестициите. В района има прекрасни манастири, има културно-историческо наследство, има архитектура, която може да направи градовете по Дунава силно атрактивни, има реки, язовири, планини. Монтана е разположена върху тракийски селища и римски военни крепости. Чипровското въстание от 1688 г. е изключително историческо събитие и не бива да има български ученици, които да не знаят за него. Северозападният регион е бил самодеен и много свободолюбив през 17 век, много обърнат към Европа, когато другата част на страната ни е била под властта на Османската империя. Не всичко е въпрос на колосални средства, става дума и за находчиви идеи. Много градчета из Европа имат своята силна специфика, артистичност и местно производство на нещо типично за региона, което ги прави атрактивни за посещения, провеждат се фестивали, празници, дни на плодовете, на виното, на музиката, събори, различни конкурси и пр. Тук има ягоди, малини, пчеларство, риба, дивеч, фантастично мляко и сирене, гъби, и пр. Има занаяти. Има злато, говорим за много известна златарска школа. Защо да не се възродят подобни занимания?! Защо прочутите ръчно тъкани чипровски килими, оцветявани преди 200 години с орехови листа и липа, да не бъдат популяризирани и интересни за туристите?! Държавата може да отдели средства за стартиране на подобни самобитни бизнес проекти по общини, които постепенно да се превърнат в емблематични за региона, в туристически атракции.
– Позитивно сте настроен за бъдещето, има ли наистина основания?
– Парадоксално е сравнението, че през 17 век именно Северозападният регион е бил обърнат изключително с лице към Западна Европа и под влияние на католицизма много бързо е усвоявал позитивните тенденции за развитие, съществувал е обмен и движение на хора и идеи от Австрия, Хърватия, Унгария, Венецианската република. Затова съвсем естествено е, че този регион трябва да продължи по стъпките на Петър Богдан и Петър Парчевич, на някои аристократични фамилии от региона, които като истински патриоти и будители са имали стремеж да възродят и запазят българската държавност и са търсели по-особен, различен подход към това. Католическият архиепископ Петър Богдан е написал първата история на България близо столетие преди Паисий Хилендарски. С тридесетгодишни политически клишета и празни предизборни обещания няма да постигнем резултат в Северозападна България. Трябва да се търсят нестандартни, по-агресивни и по-интелигентни подходи за възраждане на региона.
