ДЕМОГРАФСКА ПРОГРАМА "БЪЛГАРИЯ 2050"

Анализ на демографската ситуация в България

Демографската обстановка в България е кризисна. Защото докато някои европейски държави се намират в демографска депресия, нашата страна принадлежи към група източноевропейски страни с най-голям отрицателен естествен прираст (Литва, Латвия, Украйна, Русия), но едновременно с това като малка държава стопява най-бързо своето население. За страната ни са характерни едни от най-ниската раждаемост и най-високата смъртност в Европа. През последните 15 години раждаемостта в България е спаднала рязко от 14.5 % в началото на 80-те до 8.6 % през последните години. Смъртността е над 14 %. От 1990 г. насам населението бележи отрицателен естествен прираст и в момента намалява годишно с над 60 хил. души. Миграционното салдо също е отрицателнокато през някои години е било над 5 % или около 50 хил души. След влизането в Европейския съйз даже се увеличи. Тези процеси водят не само до непрекъснато намаление на населението на страната, но и до депопулация (обезлюдяване) на редица региони, което е пречка за тяхното пълноценно участие в икономическия и социалния живот на страната. Българското семейство също е в криза, защото се увеличава броят на фактическите разводи и на самотните в младите и средни възрасти. Увеличението на фактическите (или неформални) бракове, които в развитите страни се разглеждат в една или друга степен като естествено развитие на семейството, у нас поради ниските материални и социални условия на живот задълбочава проблемите на семейството.

Поради намаляване числеността на българската нация, намалява най-напред количествено нейната жизнеспособност и по-конкретно нейния жизнен и трудов потенциал (брой на човекогодините в трудоспособния възрастов интервал от 15 до 65 г.). За да се схванат по-добре социално-икономическите последици от демографската криза, трябва да се има предвид, че в момента в Западна Европа на 5 осигуряващи се се пада 1 лице над 65 годишна възраст. Прогнозираното за 2050 г. съотношение 2:1 се смята за критично, застрашаващо самите устои на обществото. В България тази граница вече е премината, като на 1,2 работещи се пада 1 пенсионер. 17 % от българите са на възраст над 65 години. Още по-тежки са прогнозите за 2050 г., когато при сегашните тенденции на тази възраст ще са 30,1 % от населението, а неговият общ брой ще бъде към 4,5 млн.

Това е само количествената страна на проблема. За съжаление той има и качествена (социална) страна, защото в България се наблюдава двоен модел на възпроизводство. От една страна по-голямата част от населението има ниска раждаемост (за българската народност под 7 %), която е крайно недостатъчна за неговото възпроизводство. От друга страна изпадналите в социална изолация и маргинализация слоеве (предимно цигани), които съставляват максимум 8 % от неговия брой, дават около 20 % от живородените деца, при непрекъсната тенденция на увеличение на тези дялове. Това води до задълбочаване на гетоизацията на това население и в никакъв случай не съдейства за решаване на неговите проблеми.

В страната има различни данни и спекулации за броя на циганското население. Според последното преброяване то е 371 хил. души, според различни цигански организации броят му е около 1 млн. Факт е, че една част от циганите се самоопределят като турци, други като българи, някои въобще не се самоопределят. Различната етническа самоидентификация не променя обаче социалния статус на това население, чрез нея то не напуска гетото. Внимателният демографски анализ на различните групи от преброяването, в това число и на неопределилите се, сочи, че циганите в момента са към 550-600 хил. души.

Следствие на демографската криза пред сериозно изпитание е изправено българското образование, което страда от недостиг на ученици. Освен това минимум към 100 хил. деца до 8-ми клас, предимно представители на гетоизираното (циганско) население, не посещават училище. Резултатът е настоящо и още по-тревожно в перспектива снижаване качеството на работната сила. Необходимо е в българските училища от 5 до 12 клас да се въведе отделна дисциплина за здравно и сексуално образование и жизненоважни умения.

България е изправена пред необходимостта да интегрира своите малцинства при каквито и да са условия.

Съвременните образовани хора с амбиции и творческо мислене, от които зависи всъщност бъдещето на страната, търсят своята професионална реализация и развитие в развитите страни. Изтичането на мозъци се задълбочи след влизането ни в ЕС. Кризата в българското образование изисква реформа във всички нива от началното до висшето образование включително. Тази реформа трябва да засегне както висшите училища и научните институти, така и да подпомага реализацията на научните кадри и младите специалисти.

Наблюдаваната малодетност и намаляване на хората в трудоспособна възраст водят до необратимозастаряване на населението, увеличаване на пенсионната възраст, увеличаване на данъчната тежест за работещите и трудно попълване на социалните фондове, което от своя страна е сериозна пречка в провеждането на самата социална политика.

Членството на България в ЕС и нейното географско разположение близо до държави, в които се наблюдава висок естествен прираст (например Турция, Албания, Косово и др.), води до стремеж към териториално преразпределение на населението и засилване на миграционния натиск. За да се справи с него, властта трябва да заделя все повече средства. Проблемът се задълбочава при евентуално членство на такива държави с висок естествен прираст в ЕС, тъй като при свободното движение на хора миграционният натиск ще стане неуправляем.

Все още у нас не се обръща необходимото внимание на демографската сигурност и на различните аспекти и последици от нейното застрашаване.

Европейският и световен опит показват, че демографската депресия не може да се компенсира чрез нарастването на производителността на труда и съкращаване на потребностите от работна сила. Положението у нас е още по-лошо и непреодолимо като се отчетат слабите конкурентни характеристики на нашата икономика, например много ниската производителност в сравнение с развитите страни.

За преодоляване на демографската криза в България не са достатъчни само социални помощи за отделния индивид или семейство. Необходим е качествено нов демографски подходПочти всяко решение на държавно ниво в една или друга степен влияе пряко или косвено върху демографската ситуация. Мерките, прилагани при провеждането на социалната политика, имат за цел да подобрят материалните условия на живот и по този начин се доближават до задачите на демографската политика. На практика обаче те подпомагат и компенсират само някаква част от необходимите материални условия на живот, но още по-лошо е, че те нямат осезаем ефект за увеличение на раждаемостта на най-голямата (българската) етническа група, а оказват някакъв социален ефект само върху другите етнически групи (основно циганска), които и без това се характеризират с по-голяма раждаемост.

Демографската политика има за цел да управлява и регулира демографските процеси като влияе върху:

  • продължителността на човешкия живот.

  • брачността и раждаемостта.

  • външната миграция на населението.

Основно и предварително условие за провеждането на такава политика е икономическото развитие на страната, но при не по-малко важното и задължително условие, че резултатите от това развитие да отиват към все по-големи части от населението.

Човешкият живот – основна ценност

Особено внимание трябва да се отделя на изграждането и утвърждаването на самосъхранителното поведение на отделната личност. То представлява система от индивидуални поведенчески действия и нагласи, насочени към опазване на личното здраве и удължаване на човешкия живот.

Изключително тревожно е високото ниво на детската смъртност, която се наблюдава предимно сред несоциализираните слоеве на населението.

Върху продължителността на човешкия живот влияят социално-икономическите условия на живот на населението. По-важните са:

  • Жизненото равнище на населението.

  • Ефективността на здравеопазването.

  • Санитарната (хигиенната) култура и поведение на населението.

  • Околната среда.

Чрез своята цялостна политическа програма държавата трябва да работи за тяхното подобряване, което от своя страна води до намаляване на смъртността в определени възрасти и увеличаване на средната продължителност на човешкия живот.

Децата – гарант за бъдещето на българската нация

В наши дни децата са изгубили своята роля на помощници в стопанството и удовлетворяват главно емоционалните потребности на своите родители. В новата система от ценности, която се явява като неизбежен резултат от развитието на промишлеността, високите технологии и глобализацията, все повече социални ценности имат извънсемеен характер. Като последица възниквапротиворечие между репродуктивните интереси на отделния индивид или семейство и обществото.

Ниската раждаемост е характерна за почти всички европейски държави, но при тях тя няма такива застрашителни размери, както в България. Независимо от това, възпроизводството на българската нация има своя потенциал. Той се изразява в положителната разлика между сегашния среден брой деца в едно семейство (1,2 деца) и средния очакван (или планиран) брой деца или средния желан брой деца в семейство. Едва 16 % от българките искат да имат само едно дете, 70 % желаят 2, а 12 % – 3 или повече деца. Факт е, че много жени са отложили своите раждания поради липса на ясна перспектива както за своята реализация в България, така и за реализацията на своите деца. Държавата трябва да работи за подпомагане на демографската компенсация. Целта на българската демографска политика трябва да е насочена към групата жени, които искат да имат две деца.

Според различни данни към 250 хил. двойки страдат от някаква форма на стерилитет. Методите на лечението на безплодието, прилагани в центровете за асистирана репродукция могат да помогнат на 60% от партньорите, т.е. и тук българската нация разполага с потенциал за увеличение с около 150 хил. особено желани деца.

Необходимо е така да се промени цялото репродуктивно поведение и култура на властта и населението, за да може обществото да осъзнае полезността на децата и в количествено отношение да повиши техния брой. Разработването на законодателни мерки и тяхното финансово обезпечаване трябва да гарантира провеждането на пронаталистична политика, която да закрепи авторитета на семейството като социална институция и да повиши привлекателността на семейния живот. Това изисква обаче преразглеждане и преоценяване на ролята и статута на жената в семейството, на нейните цели и интереси в икономическия и социален живот. Необходимо е да й се подсигури пълна възможна подкрепа за това, че отглежда деца на България.

Финансовото и институционално подпомагане на децата от страна на държавата трябва да бъде гарантирано и увеличавано успоредно с повишаване на образователния статус на децата. ВМРО-БНД е за индивидуализиране на социалните плащания. Нивото на социална отговорност и грижа към подрастващите трябва да бъдат основен критерий за размера на социално подпомагане на техните родители. Държавата трябва да подпомага устойчивите семейства.

На този етап от социално-икономическото развитие на България е необходимо:

  • Популяризиране и реална държавна подкрепа на двудетния семеен модел като реално отговарящ на средния желан брой деца в семейство.

  • Отпускане на нисколихвени кредити за младите работещи и учещи семейства и тяхното частично погасяване от страна на държавата при раждане на второ и трето дете.

  • Във финансираните от Здравната каса заболявания да се включи и лекуването на всички форми на безплодие.

  • Увеличаване на детските надбавки и предоставяне възможността на родителите даизбират да ги получават по месторабота или по постоянен адрес в дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.

  • В ученическа възраст вместо детски надбавки да се изплащат стипендии за всички ученици с прогресивно нарастващ размер в зависимост от успеха им и нивото на изучаваното образование.

  • Косвено стимулиране на брачността и раждаемостта чрез данъчни облекчения, като от дохода на родителите ще се освобождава от данък месечно сума в размер на една минимална работна заплата за всяко дете.

  • Увеличаване в двоен размер на отпусканите детски помощи за децата сираци.

  • Разработване на механизъм за разпознаване и регистрация на двойките във фактически брак, но не сключили юридически такъв – с цел избягване злоупотребите със социални помощи за самотни родители.

  • Увеличаване на контрацептивната култура на несоциализираните слоеве от населението.

  • Разработване на програми за семейно планиране, ограничаващи броя на децата в риск, включително спиране на детските надбавки на несоциализираните семейства.

  • Нарастване авторитета на Българската православна църква и подкрепа на обществени движения, отстояващи семейните ценности.

Международната миграция – предизвикателство на нашето време

За днешното значение на международната миграция говори факта, че в общия демографски прираст в ЕС, миграционният прираст е с по-голям дял, отколкото естествения прираст на населението. За България външната миграция има две важни измерения. От една странаемиграцията също допринася за намаляване на населението. От друга страна чрез имиграциятасе увеличава броят на чужденците, които по законен или незаконен начин се опитват да се установят у нас и по този начин се влияе върху демографските показатели. Членството ни в ЕС ще превърне страната в привлекателен център за имигранти от третия свят и страните от ОНД.

Към настоящия момент се правят първи стъпки да се наблюдава и анализира миграцията чрез създаването на дирекция “КИАД” (контролна, информационна и аналитична дейност) при МВР. Поради тази причина липсва пълна картина за броя, разпределението по пол и възраст, семейния статус, пребиваването по държави, продължителността на престоя и обратната (завръщащата се) миграция на българските граждани, живеещи в чужбина. В обратната миграция също има потенциал за преодоляване на част от последиците от демографската криза. За решаване на тези задачи е необходимо:

  • Разработване на система за цялостен мониторинг върху миграцията и синхронизиране на събираната информацията от дирекция “КИАД” с Националния статистически институт.

  • Разработване на програми за завръщане, ориентирани към всички категории български граждани, пребиваващи в чужбина.

  • Облекчен режим и преференции за желаещите да инвестират в страната ни български граждани, които живеят в чужбина – създаване на благоприятен инвестиционен климат чрез доходоносни лихви в български банки, безмитен внос на вещи за лично потребление до определена сума, данъчни и административни облекчения.

След пълноправното членство на България в ЕС, към 1-1,5 млн. са лицата от български произход(българи, живеещи в Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и др. азиатски републики), които живеят при по-нисък от нашия жизнен стандарт или в условията на етнически конфликти. С оглед на опита на някои европейски държави като Гърция, Германия и Унгария при репатриране на своите общности зад граница, лицата от български произход също представляват демографски резерв. Ето защо страната ни се нуждае от принципно нова политика към българите от общностите извън държавните ни граници, изразяваща се в разработването и прилагането на облекчени програми за репатриране. Те включват:

  • Ускорена процедура при придобиване на българско гражданство.

  • Нормативно, институционално, административно и териториално регулиране на потока от репатрианти.

  • Създаване на информационна банка за заселващите се задгранични българи и приоритетните райони и селища за заселване.

  • Оземляване на установяващите се лица от български произход.

  • Въвеждането на фискални и административни преференции в продължение на 10 години след установяването им в страната.

За България имиграцията е един сравнително нов проблем и страната ни няма натрупан опит. Към настоящия момент за имиграцията се събира информация главно от гледна точка на криминогенната сигурност. В същото време сигурността има много други измерения, в това число и демографски. Нашият избор е не дали да приемем имигранти или не, а дали това навлизане да стане организирано и контролирано, посредством адекватна стратегия на българската държава, или хаотично и безконтролно от гледна точка на националните ни интереси. Необходимо е разработването на ясни критерии (възраст, образование, професионални умения, инвестиционен потенциал и др.) и определяне на годишни квоти за прием на имигранти, а също така отчитане на ефекта от имиграцията върху демографските характеристики на населението.
За целта ВМРО-БНД отстоява следните принципи:

  • Изграждане на модерна имиграционна служба.

  • В страната ни да се установяват такива чужденци, които с дейността си ще допринесат заразвитието на България като с предимство се ползва населението на страните от ЕС и такива с близки език, култура, религия и ценности.

  • При установяването си в страната, имигрантите следва да познават българския език, история, култура и законодателство и да споделят основните европейски ценности. Изключителна бдителност трябва да се прилага да не се допускат на територията на странаталица с фундаменталистки и терористични възгледи, както и такива, с поведение и провеждане на пропаганда за омаловажаване на България и в интерес на други страни.

  • Проследяване на целия процес на заселване на имигрантите в българското общество:регистрация, установяване, адаптация, интеграция и социализация.

Успешната демографска политика – резултат от обществено съгласие и приемственост в държавното управление

Демографските показатели на населението се повлияват много бавно. При сегашните условия за тяхното подобряване е необходимо много време от няколко мандата (поне 20 – 30 години). Именно поради тази причина с демографските проблеми не трябва да се политизира и спекулира. Затова ВМРО-БНД смята за необходимо:

  • Отношението към конкретното икономическо и социално развитие, в това число демографската картина в страната, да бъде един от критериите за наличието на сериозни намерения в политиката.

  • При разработването на основните демографски принципи, които ще залегнат в демографската програма на държавно ниво, да се търси консенсус между политическите сили.

  • При провеждането на демографската програма да има приемственост независимо от смяната на отделните правителства.

  • Постоянен контрол върху ефективността на демографската програма чрез съпоставяне на резултатите от нейното провеждане с предварително набелязаните цели и при необходимост да се правят нужните корекции.

Само така може да се постигне необходимият дълготраен ефект и да се гарантира качественото възпроизводство на българската нация, което ще ни направи достойни партньори на другите европейски нации в общия европейски дом.

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir