С полагане цветя пред паметната плоча, посветена на създаването през 1897 г. в Русе на Тайно офицерско братство за освобождение на Македония и Одринско, в градинката пред бившите казарми на Пети пехотен дунавски полк, днес членове на ВМРО – Русе отбелязаха тъжната 115-а годишнина от убийството на един от организаторите на братството – Борис Сарафов, и на Иван Гарванов. Двамата македонски революционери представляват възгледите на дясното крило в тогавашната ВМОРО. Физическото ликвидиране на високопоставените дейци и задгранични представители на Организацията е извършено от Тодор Паница по заповед на Яне Сандански. Актът създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси между членовете ѝ и слага началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително движение.
Траян Тотев – организационен секретар на ВМРО за област Русе припомни накратко трагичното събитие и процесите, които то отприщва, като увери, че днес Организацията се учи от историята, за да не бъдат повтаряни моментите на разединение, а да се ратува за обединение в силите и действията.
Около час преди полунощ на 28 ноември 1907 г. в София Тодор Паница изненадващо вади едновременно двата си нагана и застрелва последователно от упор Иван Гарванов „в лявото ухо“, а Борис Сарафов „в лявото слепоочие“, след което изчезва в тъмнината по софийските улици. Към момента на покушението Сарафов е на 35, а Гарванов – на 37 години. Няколко седмици по-рано е застрелян и войводата Михаил Даев.
Демонстративна екзекуция лишава Организацията от двама високообразовани дългогодишни македонски революционери и ръководители, ставайки повратен момент не само за ВМОРО, но и за отношението на управляващите в България към крайната ѝ левица.
След 1896 г. Борис Сарафов заедно с генерал Иван Цончев започват създаването на офицерски дружества в българските казарми, които да подготвят и изпращат офицери за четите в Македония. По-късно, на Шестия конгрес на македонските братства в България от май 1899 година, Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. Като председател на „върховистите“ се застъпва за по-активна дейност и в емиграция, и във вътрешността, като е подкрепен от ВМОРО. През май 1900 г. подписва съвместен протокол със задграничните представители на Организацията Гоце Делчев и Гьорче Петров, според който българските офицери се допускат във всички структури на ВМОРО. През 1905 г. обаче конфликтът между фракциите във ВМОРО се изостря и на Рилски конгрес е решено Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат отстранени от управлението, като решението е подкрепено от авторитети като Гьорче Петров, Пере Тошев и Петър Попарсов. След като през 1906 г. загива Даме Груев, наричан „геният на компромиса“ между двете крила, разногласията им провалят предвидения помирителен конгрес на Организацията в София и довеждат до окончателен разкол. През 1907 г. Временното задгранично представителство на ВМОРО в България, съставено от Гарванов, Матов и Сарафов, организира активна дейност по редовното изпращане на чети в Македония с финансовата подкрепата на царския дворец. Това предизвиква острата реакция на левичарите. В публикуваното през ноември 1907 г. писмо от Организацията в Сяр сред обвиненията срещу Гарванов и Сарафов е и това, че те „съвместно с българското правителство инспирират безразборното нахлуване на масови чети във вътрешността“. Издадена е и смъртна присъда, подписана от Яне Сандански и още трима дейци.
