Сърцевината на българския национален интерес се крие в една добре уредена държава, социално справедлива и просперираща.
Това заяви в ефира на България ОН ЕР доц. Милен Михов – историк и член на ръководството на ВМРО. Темата на предаването бе посветена на националния празник Трети март и бе озаглавена „Къде да търсим националния идеал и трябва ли да се жертваме за него?“.
Михов се позова от написаното от един блестящ български политик и държавник д-р Константин Стоилов. В таен рапорт до княз Александър Стоилов пише програмата за осъществяване на Санстефанска България. Ето какво разказа доц. Михов:
В нея пише Санстефанска България не е нищо друго освен въпроса за Македония. За да се организира това, ние трябва да създадем тайна организация, да създадем железопътни линии, да скопчаем българските железопътни линии с македонските – нещо, което не е станало и до днес, но първата точка в този план е „Да създадем едно добре уредено княжество, което да бъде притегателен център за всички българи“. Това е в сърцевината и същността на българския национален интерес. Една модерна, добре уредена държава, социално справедлива и просперираща, страна на свободата и равенството.
Според него националният идеал е и в това да следваме добрите завети на българите, които синът на Македония Симеон Радев ги е нарекъл „строители на съвременна България“.
В предговора си той определя историята на ранна България като история на българския ентусиазъм и самочувствие. Ако се върнем в онова време, ще видим колко е била тежка ситуацията в света за нас. Българите са били тотално непознати, те са били народ, пред който е стоял въпросът дали имат държавнотворчески характер. И това поколение създава една държава, която само за няколко десетилетия заема достойно място в картата на Балканите и в Европа, допълни доц. Михов.
Идеалът е за това той да бъде следван и същността на усилията е да се придържаме към стандартите на този идеал. Дали се разминаваме? Да, разминаваме се. Във времето, в което ние живеехме, беше обречено, то се различаваше по един начин, а днес се разминава по друг начин. Идеала го имаме, ние трябва да го следваме, категоричен бе историкът.
По думите на доц. Михов в наши дни не е необходимо да повтаряме саможертвата на опълченците.
Днес е достатъчно да бъдем като техните учители, като българските книжовници, да бъдем като българските политици от онова време. Възможно ли е да има политик, който да откаже приватизацията на банка срещу дял от тази банка? Ако си кажем: „Възможно ли е един вестник да свали министър-председател, разкривайки корупция?“, ще си кажем: „Невъзможно“. Само че в началото на миналия век един опозиционен вестник свали от власт двамата любимци, припомни той.
3 март не е руски празник, той е нашият празник. Този ден дава отговор на два въпроса – имат ли право българите на собствена държава и кога. Отговорите са: „Да, имат, сега“. Днес ние трябва да гледаме на този празник с достойнство и признателност, поясни доц. Михов.
Видео >>>
