Депутатите приеха на първо четене предложението на ВМРО 24 май да бъде определен като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, вместо „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Това породи спорове – и научни, и външнополитически. В студиото на „Денят започва“ по БНТ темата коментираха доц. Милен Михов от ВМРО в ПГ на „Обединени патриоти“ и доц. Ваня Мирчева от Института по български език при БАН.
Според доц. Михов становището на Института по български език и Центъра по кирилометодиевистика е противоречиво.
Там се цитира Вазов: „И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат“.
Можем ли да дадем нещо чуждо на другите? Дали сме нещо наше. Това наименование не променя или не омаловажава делото на светите братя Кирил и Методий. Те са български, не защото можем да спорим за национална, етническа или друга принадлежност, а те са български, защото са преки български учители. Това са нашите учители. България е центърът, който превръща делото на Кирил и Методий от едно научно постижение в реална културна действителност, в исторически факт. И оттук насетне това дело от България се разпространява в света, коментира той.
Много добре отворихме темата за празника, защото в църковния канон може да се върнем много назад. Важното е, че този празник влиза като светски в България. Ако приемем тезата, то още през 1813 година в Шумен е проявен този празник, той е празнуван от всички българи, независимо от държавите – 2 века. Той няма да се празнува и сега по различен начин, категоричен бе депутатът от ВМРО.
В Сърбия през 1913 година, когато завоюват Вардарска Македония, забраняват този 11 май, защото е български празник. По време на Титовото управление този празник е заменен с празник на българския младеж. Русия от 1991 г. въвежда днешната обредна система на празника, а по времето на Съветския съюз си спомням, че не се празнуваше. Това е българската традиция и ние трябва да се върнем към нея, заяви Михов.
Целия разговор вижте във видеото >>>
