Коментар по темата на инж. Цветан Александров.
ЕС остана с добрите си пожелания към Украйна и осъждането на Русия. На думи. Гледайки безучастно. Без дела. Украйна е във война. Украйна е сама. Европа отново гледа. Както през 1939 г.
Помним Оранжевата революция от зимата на 2004 – 2005 г., нали? Помним газовата криза от 2009 г., нали? Помним жестоките санкции на ЕС спрямо Русия от 2014 г., след прибавянето на Кримския полуостров в състава на Руската федерация, нали? А сега какво се случи – уж немислимото. Война. В Европа има война. Класическа война – едни войници, на една държава стрелят по други войници и цивилни в съседната суверенна държава.
Европа и останалият демократичен свят сълзят, лидерите на Великите сили от ЕС и САЩ четат декларации, сочат с пръст Путин – сравняват го със Сталин и Хитлер. Западът ще налага санкции. Толкова до помощта, която се обещаваше с десетилетия. В същото време Русия воюва с Украйна – има много цивилни жертви, миграция и всички реквизити характерни за военно положение.
След обещанието за нови санкции е редно да си спомним как действаха старите. Германски, френски, испански и други европейски производители продават технологии и създават консорциуми за производства на всякаква транспортна техника на територията на Русия. Част от камионите, с които Русия обезпечава логистично нападението над Украйна са с двигатели Рено (Франция), кабините са на Мерцедес (Германия), въздушната им система е Кнор-бремз (Германия). Част от локомотивите, които превозват влаковете с военна техника са произведени с агрегати и възли измислени и продадени от Сименс (Германия), Алстом (Франция), Талго (Испания), въздушни системи отново на Кнор-Бремз. Част от вагоните за товари и пътници и мотрисните влакове са произведени от същите Сименс, Алстом и Талго или от руските заводи с продадените технологии от същите.
Всички европейски марки автомобили имат заводи на руска територия. Газпром е спонсор на западноевропейски отбори след 2000 година и на най-голямото първенство на клубни отбори в Европа. Финалът на първенството трябваше да се състои на 28 май, на Газпром арена в Санкт Петербург. Лукойл управлява доставките на горива в цяла Европа през дружеството си в Бенелюкс, а паричните потоци от дейността преминават през банка в Лондон. Така е сега, така беше в последните 10 години, така беше в последните 20 години.
През всичките тези 20 години Русия се готвеше за ренесанс и да разгърне отново имперския си потенциал на Стария континент, а Европа беше заета с дребнаво брюкселско чиновничество. Европейският съюз по отношение на Украйна дейно участваше в поляризирането на украинското общество като обещаваше подкрепа, търговски отношения и евентуално приемане на Украйна в ЕС.
Надеждите за светло бъдеще. Днес виждаме – празните надежди. Европа пазаруваше от евтиното производство на Украйна и продаваше много европейска стока и технологии на Русия. Докато същевременно я санкционираше. Докато Русия се превъоръжаваше, трупаше войски често по западните си граници и правеше учения. Докато накрая не нападна Украйна…
