Интервю за „Радио Фокус“ със заместник-председателя на ВМРО Искрен Веселинов.
– ВМРО за поредна година организира инициатива на 2 юни под надслов #ПомниГероите. Г-н Веселинов, каква е идеята на тази инициатива?
– Преди всичко ВМРО, както винаги, показва колко е важно да показваме своята история, да напомняме за примера, който ни е превърнал в свободни българи. В този дух имаме поредица инициативи за 2 юни. За поредна година предлагаме всеки да се вгледа в своя квартал, в своето селище за онези паметници, които обикновено остават встрани от шума, от тържествата, и които бележат събития, важни за съответната общност, свързани с нашите борби за освобождение. Призоваваме всички българи да поднесат цветя именно на такъв паметник и в духа на съвремието да снима с телефон, с фотоапарат да го сподели в социалните мрежи с #ПомниГероите и да изпратят на имейла на ВМРО тази снимка, като по този начин ще се включат в томбола с награди и с книги за история на България.
– Модерно ли е днес да бъдеш патриот? Какви са съвременните измерения на тази морална категория?
– Преди всичко искам да кажа, че най-после много българи са патриоти. Аз съм млад ветеран от патриотичното сдружение и си спомням как веднага след промяната беше едва ли някакъв тип старомодност да се демонстрира патриотизъм. Спомням си как излизахме буквално по една шепа хора за чествания, тук говорим за такива, като 3 март, за честването на паметта на Левски, за 2 юни. И лека-полека нашата малка групичка започна да се увеличава. Сега патриотизмът в някаква степен е модерен, но смятам, че има още какво да се желае, за да добие той онези размери, които са здравословни за една държава.
– Спомняйки си за Ботев и за всички, загинали за свободата на страната ни, неизбежно правим аналогии със съвременността – какво сме запазили, какво отстояваме. В този контекст каква е оценка Ви за настоящата политическа ситуация, действията на служебното правителство? ГЕРБ определиха състава на кабинета като връщане на власт на БСП без избори. Иначе казано Ви питам: заплаха ли е служебният кабинет за демократичните принципи на страната ни?
– Аз не бих искал ежедневието да го измервам с мерила, които са репери за формирането на нацията. Нека всеки сам, който участва в този политически театър, да се опита да се измери и да се замисли достоен ли е като наследник на тези велики българи? По отношение на изявлението на ГЕРБ – нормално е, ние сме в предизборна ситуация, всеки изтъква недостатъците на другия. Само че някак си късогледо ГЕРБ не искат да забележат да речем, че съставът на този служебен кабинет има и представители на „Демократична България“, явно не желаейки да се свързват с тях, те обвиняват само БСП и съответно „мутрите“ на Мая, и ДПС разбира се, с колаборация с президента. Всъщност, настоящият служебен кабинет включва всички представители, почти на всички т.нар. „протестърски партии“, и очевидно това е гръбнакът на политическата ориентация на самия президент. В това отношение „По делата им ще ги познаем“ – до края на техния кратък мандат мисля, че всеки ще може да си формира мнението за това управлението. Но най-важното, което все пак българите трябва да знаят, е, че тези формации управляват, носят заедно с президента отговорността за това управление.
– Какви са очакванията Ви за предсрочни избори като организация и провеждане, предвид новите правила, при които ще се проведат?
– Коалиция „Българските патриоти“ беше може би единствената политическа формация, която беше тотално дискриминирана от 45-ия парламент. Ние се оказахме без участници в секционни комисии и съответно районни комисии. Специално за това беше променен законът, за да бъдем наказани, затова че не сме достатъчно либерални явно, според оценката на управляващото мнозинство в 45-ия парламент. Това не ни обезкуражава. Всъщност, патриотичното движение трябва да бъде представено в следващия парламент – ние сме тези, които ще го представляваме. Още повече, в края на краищата говорим си за днешния ден, в който честваме саможертвата. Ние имаме един прекрасен пример – една такъв тип саможертва от лидерите на патриотичните формации, които се изтеглиха от политическата надпревара, за да дадат път на следващото, както се казва, поколение в патриотичното движение. Тоест, имаме едно рестартиране на това патриотично движение. И аз се надявам с новите си лица и вечните си идеи то да може да бъде онзи коректив на либералното безумие, което видяхме в 45-ия парламент.
– Очаквате ли, че оттеглянето на лидерите на партиите да се окаже и с обратен знак за резултатите, предвид авторитета, който имат те?
– Не, не очаквам, защото лидерите с целия си авторитет застават зад това движение, просто казват: „Да, ние сме сбъркали. Редно е да си платим тези грешки“, давайки личен пример, за да има обединение. Всъщност, мисля че това, от което има най-много нужда българинът, е именно единство, вярност към националните идеали, които днес честваме, и личен пример. Всичко това го има в тези действия на лидерите и смятам, че всъщност патриотичното движение продължава с една много добра инерция своя път към изборите.
– Готова ли е вече предизборната кампания на „Българските патриоти“ и в какъв план ще върви тя: всяка коалиционна партия сама за себе си или ще имате общи послания?
– Ще има общи послания, разбира се. Ние формирахме управленски орган – Коалиционен съвет, в който се включват новите лица, които ще ръководят кампанията. Днес имаме поредно заседание. Всъщност, ние влизаме в тези избори със заявка, че желаем политиките да се променят. Акцентите за промяна, които ще лансираме на тези избори са насочени към възпитателната работа, към образованието, към културата, към икономиката и разбира се, подкрепата на засегнатия от последиците на ковид кризата българин, ще ги заявим публично и ще кажем: „Да, ние се борим за това.“ В едно съревнование на омраза и омерзение за съжаление, на което бяхме свидетели на предишните избори, пък и работата на 45-ия парламент, ние излизаме с позитивизъм и с ясното съзнание, че трябва да се обединяваме като българи и да гоним общи цели.
– Една от емблематичните теми за ВМРО е Северна Македония. Ще остане ли това във фокуса на предизборната Ви кампания?
– Нашата позиция за Северна Македония е неизменна от 3 десетилетия, откакто е възстановена организацията ВМРО. В това отношение ние ще продължим да искаме само едно от всички български политици: да следват историческата истина и идеалите, които повече от 100 години водеха българската държава и българското общество, които пращаха с песен на смърт нашите войници през Балканските войни, през Първата световна, и които всъщност осмислят понятието „българска нация“. Ако тези идеали някой се осмели да ги пожертва в името на потупване от някой голям батко било от Вашингтон, било от Брюксел, било от Москва, този човек заслужено ще трябва да се нарече национален предател.
– Продължават ли недоброжелателните сигнали от страна на западната ни съседка?
– Продължават, разбира се. Вие виждате, че буквално всеки ден има някакъв скандал, свързан с демонстрираното нежелание на политиците в Република Северна Македония да не признаят историческата истина. Има вече нагнетена омраза и ненавист към всичко българско, имаме преследване на хората, които имат българско гражданство, които са заявили себе си като потомци на българи, и съответно българи. И всичко това се случва при една претенция на тази държава да влезе в Европейския съюз. Как бихме могли изобщо да си помислим да допуснем това? Да, знаем за геополитическите интереси на определени външни сили, но геополитическите интереси на тези външни сили не трябва да ни принуждават да загърбваме собствения си интерес. И в края на краищата когато говорим за национална идентичност, ние трябва да бъдем такива, каквито сме. Нашите съюзници, ние не сме им васали – ние не сме във Варшавския договор, където големият брат спускаше учредяване на македонски нации, ние сме едно общество на демократични държави. Както Гърция близо 3 десетилетия си отстоява тезата за собствената си истина и собствената си история, и ние, може малко да е неудобно на тези наши политици, които в момента управляват държавата, но то със сладкото във властта върви и горчивото, така че да свикнат да я пият тази горчилка, защото това е цената. И да не забравят, че всъщност те са там да провеждат интересите, за които паднаха всички тези герои, които честваме днес. Защото колкото борци са паднали в освобождаването на Третата българска държава, толкова са паднали и за нейното обединение. Ние не можем борбата за освободителното движение да го разделим на две и да кажем: до тук е освободително, оттам насетне е Македоно-одринско за обединение. Това е едно общо дело на едни и същи възрожденски деятели, които искаха свобода и благоденствие на българите като на всички останали народи в една държава от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море. Това не е реваншизъм, това не е някаква агресия към съседите, това е историческата истина. За нея има изписани томове на свидетелства в тези години след Берлинския конгрес.
– Северна Македония очаква с надежда сформирането на редовно правителство с идеята, че може би позицията, която България отстояваше до момента ще бъде променена. От друга страна има български граждани, които се опасяват, че досегашната политика ще бъде променена. Има ли основания от едната страна за надежда, от другата за притеснение, че българските интереси няма да бъдат защитени докрай?
– Има основания за тревога. А пък тази надежда – това е надеждата на двойкаджията, който не желае да свърши работата си за собствения си успех. Иска, благодарение на някой силен батко или роднина, или някаква връзка, някой ще принуди учителя да му пише тройка по съответния предмет. Не трябва да има такава надежда. Македонската страна трябва да си свърши работата по Договора за добросъседство. А по отношение на реалната заплаха да бъде предаден националният интерес, имаме такива сигнали от част от политиците, представени в 45-ия парламент от средите на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Надяваме се този пример да не е заразен, надяваме се част от формациите, които не бяха особено категорични, и които заради ВМРО заеха тази позиция в 44-ото Народно събрание, да бъдат на националноотговорно ниво. Защото след 5 или 10 години ще бъде все едно дали от Брюксел или Вашингтон са им се скарали или са им се разсърдили, докато вредите върху националната кауза ще тежат десетилетия и столетия напред.
