Искрен Веселинов – съпредседател на ВМРО, в интервю пред Евелина Бранимирова за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Продължаваме с войната в Украйна, която за голямо съжаление за пореден път очерта поредната разделителна линия в българското общество по примера на нашите политици. Какво не направиха държавниците в тази ситуация и какво успяха да постигнат? Темата коментираме с Искрен Веселинов – съпредседател на ВМРО. Най-напред да започнем с това как коментирате създалата се ситуация и последното решение на правителство да изпратим военно-логистична помощ за Украйна освен хуманитарната?
Искрен Веселинов: България няма друг ход, освен да бъде част от единната европейска политика по въпроса, обаче запазвайки националния си интерес, разбира се, запазвайки онези базисни неща, които са важни за българите. Според мен имаше някакво преиграване в реакцията на правителството през първите дни на кризата и някакво престараване, може би. Факт е обаче, че ние трябва да помогнем на Украйна, не защото не знаем дългата история на конфликта между Русия и Украйна, а защото в Европа не трябва да има агресори. И тези агресори трябва ясно да получават отговора, когато има такъв повод.
Водещ: Едва ли някой се съмнява в това, че трябваше да помогнем на Украйна. Защо обаче изпаднахме в твърде голяма крайност и поставихме поредна разделителна линия в обществото ни – хората да се мразят, да искат отмяна дори на националния празник 3 март заради създалата се ситуация? Сигурна съм, че и Вие четете в социалните мрежи колко разделено е обществото ни.
Искрен Веселинов: Да, това е за съжаление синдромът на липсата на национална памет. И факта, че хората не помнят, че 3 март е празникът на българското национално единство, всъщност празникът на Санстефанския идеал, който е вдъхновявал поколения наши възрожденци и борци за национално обединение, а свеждат нещата „за“ Русия и „против“ Русия. Всъщност Русия като всички останали империи има собствените си интереси. Да, тя освободи България в съзвучие на собствените си интереси, но не това празнуваме. Ние празнуваме началото на българска държавност и най-вече мимолетното съществуване на Санстефанска България, което обедини българите от Мизия, Тракия и Македония под един покрив. Това е нещото, което вдъхновяваше българите, окриляваше ги в няколко войни за национално обединение. В края на краищата това е нещото, което аз, предполагам и всеки български патриот, чества на 3 март, а не обичта на Русия и всичко останало, което ни учиха в ранна детска възраст, когато социализмът обясняваше, че слънцето и въздуха са може би по-малко насъщни за нас, отколкото към Съветския съюз.
Водещ: Вижте как се променят нещата. Както казва академик Георги Марков: „Преди се кланяхме на дядо Иван, а сега се кланяме на чичо Сам“. Защо ние никога не можем да следваме нашия национален интерес без да се кланяме на някого? Как го правят другите държави от нашия калибър, например?
Искрен Веселинов: Всъщност можем да го следваме и това е задачата на всеки един български патриот. В смисъл това сме правили и ние от ВМРО тогава, когато сме могли да влияем на държавната политика. България трябва да бъде преди всичко, националният интерес трябва да бъде преди всичко. Липсата на национална памет, на съзнание за национално единството са нещата, които използват великите сили, за да превърнат народите на марионетки.
Водещ: Защитени ли сме достатъчно? И нямам предвид от пряка военна заплаха, имам предвид икономически най-вече. Какво следва оттук нататък?
Искрен Веселинов: Ами не, не сме защитени достатъчно. За съжаление дългите чупки в политиката на България доведоха до недостатъчни възможности тя да се справи с криза, като сегашната, до твърде голяма зависимост на енергийни доставки от Русия, до недовършени енергийни мощности, като тази в „Белене“, примерно, и ред други неща, които всъщност са функция на лутането. На това, че идва една политическа формация, която се определя като империя, и започва едни неща, идва другата, която се определя като на другата империя, прави други неща, и ги отменя тези, които са направени. В края на краищата ние не сме много далеч от началната точка, в която влязохме в демокрация, и спорът кой е по-виновен, за да сме на това дередже, всъщност само показва колко много трябва да изискваме в бъдеще от „политическия елит“.
Водещ: Имаме ли полезен ход оттук нататък, как трябва да действа българското правителство и справя ли се до момента в тази ситуация? Как оценявате до момента поведението на кабинета ни, който е съвсем нов, и за съжаление така му се падна в такава ситуация на предизвикателства да управлява?
Искрен Веселинов: За съжаление според мен този кабинет, първо – той не пее в един глас, това не е хор и няма, имам чувството, обща визия за кризата.
Водещ: Това го видяхме снощи, да. Липсваше военният министър от изявлението на министър-председателя.
Искрен Веселинов: Аз всъщност се притеснявам, че тази криза ще бъде използвана, за да бъдат наложени на българското общество неща, които биха били неприемливи преди, примерно присъствие на чужди войски, постоянно присъствие, разбира се. И всъщност напрежението по оста военния министър и премиера отдавам именно на тази прекомерна зависимост на премиера от силните на деня и от американското посолство. И в това отношение България действително е изложена на риск – едно късогледо решение, взето под завесата на кризата, дългосрочно да ни превърне в тайно зависими от единия геополитически полюс. Ние, разбира се, сме съюзници на САЩ, ние, разбира се, сме част от НАТО, но ние трябва да развиваме собствени отбранителни способности, да гарантираме сигурността на страната си сами, а не да разчитаме на нечии чуждестранни контингенти, които в края на краищата да имат собствена тежест тук, на Балканите.
Водещ: Как ще се развият според вас нещата? Как ще приключи всичко това за България? Видяхме и пробойните в коалицията – един от коалиционните партньори поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Какво е бъдещето на този кабинет в тази динамична ситуация?
Искрен Веселинов: Аз ще започна може би малко по-отдалеч. Факт е, че войната е продължение на политиката с други средства, но явно в случая тази война демонстрира безсилието на Путинова Русия да води друг тип политика. Всъщност независимо как и кога ще завърши тази война, тя в някаква степен вече е загубена за Русия. И в това отношение на Балканите ще има отстъпление на руския интерес и настъпление на американския. Това е може би основният вектор, който трябва да следим, и съответно да продължим усилията си да провеждаме независима политика, и българите да бъдат достатъчно активни в тази посока. Това е векторът всъщност, който може да задържи или да разцепи кабинета. Така че нищо не е в наши ръце имам чувството, всичко за съжаление се решава във Вашингтон и Москва. И това е унизително, това е срамно за България, и за това, че българите гласувайки на избори, всъщност избират предложени от чужди държави алтернативи.
