15-ото издание на конкурса се проведе онлайн
Калина Георгиева от Плевен получи титлата „Мис Македонско девойче“ за 2020 г. Конкурсът се организира от Националната женска организация за 15-а поредна година. Целта е да покаже естествената красота на българката. Конкурсът премина при стриктно спазване на оповестените от НЖО правила за провеждането му онлайн. Събитието се провежда под патронажа на д-р Султанка Петрова – председател на НЖО на ВМРО и заместник-министър в МТСП. Тя е и председател на журито, което оценява участничките.
Членове на журито са: Юлиан Ангелов – депутат от Обединени патриоти и организационен секретар на ВМРО, Асен Павлов – ръководител на ансамбъл „Чинари“, Ваня Деневска – заместник-председател на НЖО, Албена Балчева – организатор на НЖО. Журито оцени представянето на младите българки. Всяка участничка в конкурса предварително бе подготвила свое представяне: видеоклип и по 1 снимка със спортно елегантно облекло, народна носия и официален тоалет.
След обработка на получените гласове за участничките класирането е:
1 място – Калина Георгиева, гр. Плевен
2 място – Нелина Манева, гр. Бургас
3 място – Катерина Крачолова, гр. Гоце Делчев
Награда на НЖО на ВМРО получава Ива Лучкова, гр. Варна. Изборът на НМК на ВМРО е Габриела Петрова, гр. Враца, която получава наградата на младежите. Награда на ансамбъл „Гоце Делчев“ се присъжда на Ана Шейнова от гр. Велинград.
Повече за наградените в конкурса „Мис Македонско девойче“ 2020 г.
Калина Георгиева спечели титлата „Мис Македонско девойче“ за 2020 г. Тя е на 18 години от град Плевен. Учи в профилирана гимназия с преподаване на чужди езици Плевен с профил английски и руски език. Бивша състезателка по художествена гимнастика със златен и бронзов медал. Занимава се модерен балет и спортни танци. Мечтае да създаде и развие собствен бизнес. Занимава се и с всякакъв вид изкуство.
Във визитката си за конкурса Калина споделя:
България може да стане по-желано място за живеене и реализация на младите чрез самите тях. Главната причина за емиграцията е търсене на по-висок стандарт на живот. Ако кажа, че проблемът ще се реши с по-високо заплащане, няма да греша, но не е толкова лесно. Предвид достъпното ни образование, с труд младите можем да изградим собствения си висок стандарт на живот. А относно корена на проблемите в страната – нека ни крепи мисълта, че ние сме бъдещето на България, ние сме тези, които могат да променят положението си. Нека не забравяме да учим децата си на патриотизъм и любов към родината.
От мои наблюдения българските традиции остават запазени засега. Чрез тях помним миналото, историята. Но сякаш в забързаното ежедневие, в големите градове и при младото поколение, те остават на заден план. Обичайният начин за запазване на традициите е чрез предаването им в семействата, но моята съвременна визия за запазването им е да бъдат популяризирани от медиите и шоубизнеса, защото те най-много влияят на младите.
Нелина Манева е на 20 г. Тя е от Бургас, дете на юристи, отгледана наполовина в града и наполовина на село при баба и дядо, сред природата. Обича планината и конете. Всестранно се развива от малка, чете много. Занимава се и със селскостопанската работа.
Детските ми години бяха смесица от рисуване, хранене на кокошки, бране на ягоди и череши, и дълги разходки из планината. Когато бях на две години баба и дядо ме заведоха на първата ми почивка. Знам, че звучи невъзможно човек да има толкова ранни детски спомен, но това е истината. Прекарахме две седмици в Родопа планина, тогава за първи път видях дъждовник, както и диви коне (които ядяха една диня, оставена в коритото на крайпътна чешма да се охлади). След това невероятно изживяване детското ми сърчице се влюби за първи път в нещо и то беше планината – мястото, където завинаги ще бъда най – истинската версия на себе си, спомня си Нелина.
После тя открива и втората си голяма и вечна любов – конете. Това е любовта, която осмисли съществуването ми. На десет години за първи път се качих на кон – прекрасната сиво-бяла кобила Аделаида, което доведе до това да се сдобия със собствен кон четири години по-късно. В началото се бях фокусирала изцяло върху това да ходя на състезания и да печеля награди. Но не постигнах огромен успех, а ми отне доста години, докато осъзная, че това не е целта на ездата. Опитът ми в сферата на конния спорт натрупах почти изцяло сама, претърпях изключително много разочарования и стигнах до момент, в който осъзнах, че е време да се откажа и да си дам време за почивка, и размисъл, споделя тя.
Гимназията я е научила да се бори, да бъде упорита и да не я е страх да губи. А днес вече има ясни цели. Ето как ги описва Нелина:
Не искам да съм бреме на обществото, не искам да съм просто един консуматор, а точно обратното – искам да помагам, искам да лекувам, искам да давам повече, отколкото получавам. Сега имам силата да се заемам с невъзможни мисии и да ги изпълнявам успешно. Знам, че не всички мечти, които имам, ще се сбъднат. Но в края на деня е важно да благодарим за малките, но фундаментални неща, а именно, че сме живи, че сме здрави, че имаме семейство и приятели, че всяка сутрин слънцето ни гали с лъчите си и Земята още е обитаема, че имаме мечти и отправна точка на нашето приключение за тяхното осъществяване. Тук ще приложа любим мой цитат на Алберт Камю, написан на вратата на стаята ми по повод всеки път, когато депресията си проправи път през мислите ми: „[…] Всеки се опитва да превърне живота си в произведение на изкуството. Искаме любовта да продължи и знаем, че тя не трае; дори ако по някакво чудо тя продължи цял живот, пак ще е непълна.
Може би в тази ненаситна нужда от увековечаване би трябвало да разбираме по-добре човешкото страдание, ако знаехме, че то е вечно. Изглежда, че големите умове понякога са по-малко ужасени от страданието, отколкото от факта, че то не издържа. В неизпълнение на неизчерпаемо щастие, вечното страдание поне ще ни даде съдба. Но ние нямаме дори тази утеха и нашите най-лоши агонии приключват един ден. Една сутрин, след много тъмни нощи на отчаяние, неудържим копнеж за живот ще ни обяви факта, че всичко е приключило и че страданието няма по – голям смисъл от щастието. ”
За мен животът не е непрестанно парти и скъпи ваканции. Човек трябва да се чувства жив след всяко нещо, което прави. Аз се чувствам жива, когато говоря по-малко и върша повече. Понякога се шегувам със себе си, че щях да съм идеален работник в някое ТКЗС. Работата е да сътворяваш нови неща и да поправяш счупени. Надявам се някой ден моята работа-живот да е лекуването на животни, грижата за мои, работата в градината, която ще ме свързва със земята и ездата сред природата, която ще ми връща обратно центъра в съзнанието и няма да ми позволява да отлитам прекалено далеч, и винаги ще се връщам към нещата и хората, които са моите работа, живот и свят.
Катерина Костадинова Крачолова е на 18 г. от гр. Гоце Делчев. Родственица на известния патриот и революционер Пейо Яворов.
Тя споделя:
За мен България не е просто територия с население. България е ДНК, наследство, дух, кръв, манталитет, здраве, щастие. Аз съм горда и щастлива. Аз съм българка!
Ива Лучкова е на 22 години. Родена е и живее в гр. Варна. Завършила е Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“ със специалност „Корабоводене“.
Тренира ветроходство. За себе си споделя:
Най-голямо удоволствие ми доставят народните танци, които успешно усъвършенствам в ансамбъла на читалище „Димо Цонков“, с който участвам в представителни и конкурсни изяви. От 3 години работя на круизен кораб. Работа ми е интересна и разнообразна, докосвам се до богатството от забележителности, традиции и култури на други държави, опознавам нови места, срещам се с различни хора, които разширяват кръгозора ми за живота и света извън България. Но колкото и красиви места да съм посещавала, колкото и вдъхновяващи и интересни хора да съм срещала по света, винаги съм се чувствала най-уютно у дома, тук в България.
Искам да има бъдеще за нас и нашите деца. Да успяваме тук, в нашата страна, където училищата и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка, за да има смисъл от образованието и последващата ни успешна реализация.
Габриела Петрова е на 17 г. от гр. Враца. Единадесетокласничка в Природо-математическата гимназия. Изучава разширено биология и химия. Мечтата ѝ е да учи в Медицински университет гр. София, специалност Фармация и да стана фармацевт.
Освен биология и химия, обича разходките, природата и приятелите си. Харесва ми светът и науката, споделя за себе си тя.
Ана Шейнова е на 32 г. от гр. Велинград. Обича да пътувам, обича разходките сред природата. Самодейка е в представителен ансамбъл за народни песни и танци „Чепино“ град Велинград, който има стотици изяви на родна земя и в чужбина.
ВМРО пожелава много успехи на красивите български момичета, които взеха участие в тазгодишния конкурс.
Повече за титлата „Мис Македонско девойче“ за 2020 през годините вижте тук:
Варненката Петя Веселинова е „Мис Македонско девойче“ за 2017 г.
Полина Казакова е Мис Македонско девойче за 2014 г.
Коронясаха „Мис Македонско девойче 2013“
