Коментар от личната страница на столичния общински съветник от ВМРО Карлос Контрера за особеностите на градската десница
Хлъзгавата позиция на лидера на градската „десница“ в „Панорама“ ме подсети за някои особености на политическата логика на т.нар. коалиция „Демократична България“. С наближаването на първата година от мандата на Столичния общински съвет все по-ярко изпъкват характерните черти на избрания за публична длъжност „демократ“ от „Демократична България“. Цялата им политическа философия (респективно явяването им на избори) е базирана върху тотално отрицание на ГЕРБ и Патриотите. Очевидно обаче има ясна готовност за колаборация с отричаните – нещо, което си пролича от липсата на категоричен отговор дали след парламентарните избори „Демократична България“ би се коалирала с ГЕРБ.
Продължават да отекват виковете „мутри“, „оставка“ и „вън“, обаче става и все по-видимо облизването да си намерят път към властта, включително и с някои компромиси със същите тези „мутри“…
От камбанарията на общинската политика това си личи още по-ясно, особено когато разни фракцийки и групички на „Демократична България“ ходят да се пазарят зад гърба на собствената си група с ГЕРБ. Усещането е за табор, башибозук, който е хукнал уж в една посока, но пътьом се цепи и дели по интереси. В никакъв случай не казвам, че не се дават и разумни идеи, предложения, но в опита си от СОС мога да заключа, че на въпросната „Демократична България“ нито може да се вярва, нито да се разчита.
Връткането на позициите, тежката непоследователност и публичното отричане от тези, които до преди дни сами са защитавали и прокламирали, е запазена марка на „градската десница“. Да се извъртиш – това там го имат за най-висша форма на политическия пилотаж. Достойни конкуренти в това отношение на партията столетница.
Обладани от тежкия си комплекс от ГЕРБ, затънали в лозунги и собственото си тщеславие, че по-умни и можещи от тях няма и им се полага по право да управляват, „Демократична България“ се очертават като един политически фактор без ясна идеология и последователност в действията. Така например на последната сесия „Демократична България“ гласуваха против собствените си предложения, които три дни по-рано бяха приети на комисия. От конюнктурни съображения. „Демократична България“ щяха да внасят концепция за нощния транспорт – нищо не са внесли. Заявката на районните им кметове беше, че променят модела на управление – от началото на мандата (с някои малки изключения) кметовете на Христо Иванов и Атанас Атанасов се изтрепаха да внасят доклади за продажба на общинска собственост.
Липсата на конструктивна обща политическа визия ги доведе до там да се прегръщат и действат съвсем открито с наследниците на бившата БКП – сегашните социалисти. Трудно може да се изведе логически мотив за подобен нов Отечествен фронт освен вече трудната за прикриване жажда на всяка цена да се участва в националната власт (пък ако ще скрито или явно с БСП). Подобен компромис с декларираната „дясна идеология“ всъщност не е чак толкова странен, като вземем предвид, че две от трите партии в обединението на „градската десница“ са си по-скоро левичарски структури – Да, България и Зелените. Какво прави ДСБ в тази конструкция е интересна тема, като имаме предвид, че по-голямата част от симпатизантите им по-скоро по много въпроси са на акъла на ГЕРБ и/или ВМРО.
Разбира се, тежката критичност към управлението в момента има някои свои основания поради случили се тежки и системни грешки. Факт е, че по някои въпроси ГЕРБ прекалено олевяха, взеха се не особено практични решения и се допусна отстъпление от изпълнението на коалиционното споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Факт е, че от ВМРО допуснахме някои теми (например тази за битовата престъпност) да бъдат изтласкани на втори и трети план. Така че място за критики има – виждаме и собствените си грешки. Но дали новосформираният Отечествен фронт между БСП и „Демократична България“ е носител на по-смисленото, по-стойностното? На този етап не мисля, че има каквито и да е основания да смятаме така. Последователното отричане от собствената си програма е индикация, че тези хора нито смятат да изпълняват своите ангажименти, нито се притесняват да не го правят.
Този текст е реакция, донякъде и емоционална, на опита на едни не особено уравновесени хора, с доказана липса на политическа последователност (да, говоря за „Демократична България“) да ни наставляват от пиедестала на висши морални съдници. Управленски импотентни, на тях не им остава друго освен да крещят колкото могат по-силно. Неслучайно имам основателни съмнения, че повечето от тези модерни умно-красиви хора (тук пак се връщам на собствената си камбанария), които в СОС трябва да вземат решения, имат сериозни затруднения дори да си вържат обувките… в политическия смисъл, де.
