Нужен е дебат относно кой и как може да влиза в учебните заведения и процес
Сигнал до Министерството на образованието по повод скандала с детската книжка „Да пробудиш драконче“ бе внесен от общинския съветник и председател на „Патриоти за София“ Карлос Контрера.
Родители от Хасково алармираха, че по инициативата „Разказвачът на приказки“, подкрепена от МОН и Държавна агенция за българите в чужбина на 4-ти и 5-и клас, е четена въпросната книга. Цитатът, който разбуни духовете, е „изобщо не се чукахме онази вечер“ и „Ти се събуди и ми го пъхна“. Книгата е определена от критиката като етнофентъзи, но въпросът е подходяща ли е за подрастващи, особено за 4-ти и 5-и клас?
Благодарение на този скандал разбираме, че МОН и Регионалните инспекторати по образованието не следят и не са запознати какво точно се чете на децата в училище по програмата „Разказвачът на приказки“. Това е изключително притеснително, защото очевидно държавата не се интересува какво се случва в българските училища и как се предлага на вниманието на учениците, пише Контрера в писмото си и добавя:
Според мен следва да има някакви правила и контрол какво, на кого и как се чете и предоставя като литература в училище. Очевидно темата за чукането и пъхането (сексуалните отношения) не са подходящи за 4-ти клас, а и надали е в полза на сексуалното образование в училище нещата да се свеждат до чукане и пъхане. Нека МОН да възложи проверка и да се установи защо това е допуснато. Нещо повече – да се вземат мерки подобни изцепки да не се случват занапред.
Случаят повдига редица въпроси какво точно има в учебното съдържание, какво се предлага като допълнителна литература за четене и какво точно правят НПО-тата в образованието. Както се оказва, без дори да е прегледан материалът, той се вкарва в учебния процес. Този разговор е доста закъснял, но трябва да бъде проведен. Нужна е една широка обществена дискусия по тази тема кой и как може да влиза в учебните заведения и да става част от образователния процес. Хилядите проекти и проектчета, ежегодно реализирани в българските училища, вероятно крият и други подобни „изненади“.
Цялото писмо на Контрера към служебния министър на образованието вижте тук >>>
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
ПРОФ. Д-Р САШО ПЕНОВ
СИГНАЛ
от Карлос Контрера – общински съветник в Столичен общински съвет
Относно: възлагане на проверка по изпълнението на национална инициатива „Разказвачът на приказки“
Уважаеми проф. Пенов,
Родители от Хасково алармираха, че по инициативата „Разказвачът на приказки“, подкрепена от МОН и Държавна агенция за българите в чужбина, на 4-ти и 5-и клас е четена въпросната книга „Да пробудиш драконче“. Без да давам оценки за литературната ѝ стойност смятам, че съдържа послания, които не са подходящи за аудитория от деца в 4-ти или 5-и клас. Цитатът, който разбуни духовете, е „изобщо не се чукахме онази вечер“ и „Ти се събуди и ми го пъхна“. Книгата е определена от критиката като етнофентъзи, но въпросът е подходяща ли е за подрастващи, особено за 4-ти и 5-и клас.
Благодарение на този скандал разбираме, че МОН и Регионалните инспекторати по образованието не следят и не са запознати какво точно се чете на децата в училище по програмата „Разказвачът на приказки“. Това е изключително притеснително, защото очевидно държавата не се интересува какво се случва в българските училища и как се предлага на вниманието на учениците.
Според мен следва да има някакви правила и контрол какво, на кого и как се чете и предоставя като литература в училище. Очевидно темата за чукането и пъхането (сексуалните отношения) не са подходящи за 4-ти клас, а и надали е в полза на сексуалното образование в училище нещата да се свеждат до чукане и пъхане. Предлагам МОН да възложи проверка и да се установи защо това е допуснато. Нещо повече – да се вземат мерки подобни изцепки да не се случват занапред. Отправям сигнала в качеството си на общински съветник, тъй като на територията на Столична община училищата са над 180 (включително частните), а след публикации в медиите родители ми задават въпроса случват ли се подобни неща и в столичните училища.
Случаят повдига редица въпроси какво точно има в учебното съдържание, какво се предлага като допълнителна литература за четене и какво точно правят НПО-тата в образованието. Както се оказва, без дори да е прегледан материалът, той се вкарва в учебния процес. Този разговор е доста закъснял, но трябва да бъде проведен. Нужна е една широка обществена дискусия по тази тема кой и как може да влиза в учебните заведения и да става част от образователния процес. Хилядите проекти и проектчета, ежегодно реализирани в българските училища, вероятно крият и други подобни „изненади“.
С цел изясняване на фактите предлагам чрез системата на регионалните инспекторати по образование да се извърши проверка и обществото да бъде запознато с данните, защото е изключително притеснително, ако действително няма правила и всеки може под формата на извънкласни занимания или открит урок да чете каквото му хрумне на подрастващите.
18.04.2023 г. С уважение:
гр. София
