„Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.“
Алберт Швайцер
Този цитат на Швайцер е изключително показателен за спазването на противоепидемичните мерки в България и днес трябва да звучи като шамар за цялата българска общественост. Защото новото мнозинство, вещаещо промяна днес, не успя да приеме изискване за зелен сертификат при влизане в Народното събрание. Не просто не го прие, председателският съвет дори не обсъди това предложение.
За сведение, Европейският парламент прие правило за притежание на зелен сертификат за всеки, който иска да го посети. И въпреки това депутатите там приеха и възможността да се изказват и да гласуват чрез онлайн връзка дори и да имат такива сертификати, за да не се струпват на едно място.
Българският депутат обаче е по-специален вид от европейския и прецени, че наличието на „имунитет“ вероятно важи и за COVID-19. Това вероятно предизвиква някакъв вид объркване сред голяма част от народните ни представители или просто са решили, че пандемията не е тяхна работа и не е нужно да дават личен пример за спазването на здравните мерки.
Мерки, които впрочем ежедневно се нарушават и именно затова на преговорите за сформиране на кабинет Кирил Петков заяви, че информационната кампания за ваксинация ще бъде основен приоритет. А за да се приеме добре една информационна кампания, то някой трябва да даде личен пример. В настоящата ситуация това трябва да бъде новото Народно събрание, тъй като към момента освен че е най-висш, то това е и най-популярният държавен орган.
Но личният пример беше грозен. И въпреки че за една немалка част от обществото по време на пандемия, в която страната ни е с най-лошите показатели за брой ваксинирани и редовно избухват скандали за издаване на фалшиви сертификати, най-нормалното решение на Народното събрание беше то да въведе изискване за зелен сертификат за физически присъстващите в него. А това дори не се обсъди. Не просто не се обсъди, а президентът, чието служебно правителство въведе зеления сертификат, прие на консултации представители на парламентарна група, които не носеха маски.
За сведение, обикновеният български гражданин трябва да притежава зелен сертификат, за да посети заведенията за хранене, развлечения, хотели, кина, театри, циркови представления, музеи, концерти и галерии, магазини тип МОЛ и магазините над 300 кв. м., фитнес центрове, спортни зали, басейни, клубове за занимания, организирани групови посещения и екскурзии, посещение на футболни мачове на открито, посещения на журналисти, които отразяват събития, посещения на студенти и преподаватели, продължаващи с присъственото обучение. Всеки университет ще има право да взема самостоятелно решението дали занятията да са присъствени или онлайн. Учениците също се тестват ежеседмично.
Така иронично или не, ако искате да посетите местен малък ресторант и да хапнете в него Ви е нужен зелен сертификат, но 240 депутата ще се блъскат за прочутите „депутатски кюфтета“ в стола на Народното събрание без каквито и да било ограничения. Ако сте студент, то не можете без зелен сертификат да влезете в университетска аудитория, но пък депутатите могат необезпокоявано, без маски да си кашлят във вратовете в пленарна зала и да си натискат копчетата за гласуване, след като са пипали кой знае къде. А през уикендите ще осъществяват срещи с граждани из избирателните си райони, след което отново без да трябва да представят зелен сертификат ще се събират на куп със своите колеги.
Това някак си прокрадва съмнение, че българският депутат е с по-специален статут не само от обикновения гражданин, но и от своите колеги в другите страни. Освен че руши доверието в Народното събрание, това (без)действие на народните ни представители е и отговорът защо България отново е най-несправящата се страна с пандемията. За съжаление, такова е. Може би е добре и това Народно събрание да се превърне в „цирк“, та да се изисква зелен сертификат за посещението му.
