След оттеглянето на проектоправителството от „Има такъв народ“ препирните сред партиите на протеста и неясното бъдеще на 46-ия парламент навлизаме в тежка политическа криза, отчитат анализаторите. Погледите вече са насочени към третия проучвателен мандат, защото ГЕРБ вече обявиха, че веднага ще върнат втория. Ако и това до нищо не доведе, ще бъдат насрочени нови, трети за тази година, парламентарни избори. Защо се стигна до тази ситуация, има ли изход от нея и какво да очакваме на политическата сцена? За коментар БНР – радио Видин потърси политика от ВМРО от Враца Красимир Богданов:
– Следя тази меко казано притеснителна ситуация с голямо разочарование към нехайството на политическите партии. Такова е мнението и на хората, с които разговарям ежедневно. Проведоха се вече два парламентарни избора, има ясно очертани мнозинства. Партиите на протеста, които искаха промяната, имат възможност да формират правителство, но за голяма изненада нищо не се случва. Моята оценка е, че желанието за повече власт или за доминация на една партия или на едни партии над други дава своето отражение. Липсата на политическа култура безспорно води до невъзможността за нормален политически диалог и виждаме тези формации, които преди последните парламентарни избори говореха, че ще работят в екип, че ще бъдат заедно, какви тежки думи и обвинения си отправиха в последната седмица. Което е жалко, въпреки че не е неприсъщо за нашата политическа реалност, но създават едни трудности, горят едни мостове, които после много трудно се възстановяват. В момента текат консултациите при президента и видяхме, че първата политическа сила „Има такъв народ“ даде заявка, че няма да подкрепи никакво правителство в рамките на този мандат или ще остане в негова опозиция. Всичко това е още по-неприятно, защото се случва на фона на усложняваща се първо международна обстановка със събитията в Афганистан, виждаме желанието на огромни групи от хора там да търсят спасение в други страни, а естествено те ще тръгнат към Западна Европа и ще преминат през България и тук трябва една много сериозна и отговорна позиция, за да може да се защитят границите на България. Вътрешната криза, нуждата от приемането на бюджета, увеличаването на пенсиите, социалните плащания, тези, които са свързани със засегнатите от COVID-19, и мерките, които трябва да се предприемат срещу задълбочаващата се криза с коронавируса, изискват наистина държавническо мислене и сериозно поведение, а ние такова към момента не виждаме.
Радио ВИДИН: Как си обяснявате това поведение? Вие също бяхте част от коалиционен кабинет.
– Виждайки каква е ситуацията сега, преди една година бяхме жестоко обвинявани, че не хвърлихме кърпата и не казахме „ние излизаме от правителството, трябва да има предсрочни избори“, защото ние си дадохме сметка, че ситуацията тогава не беше много по-различна от сегашната и щеше да доведе точно до тук – на фона на зимата, нуждата от приемане на бюджет, коронакризата беше в разгара си. Ние постъпихме отговорно и казахме, че независимо какви щети ще понесем ние от ВМРО, като партия, която участва в управлението, трябва да помислим първо за хората и за държавата, а след това да помислим за своето политическо оцеляване. Сега точно обратното се случва за съжаление. Липсата на политическа и коалиционна култура наистина е очевидна. Не може партията „Има такъв народ“, която е спечелила 1/4 от депутатските места в Народното събрание, да иска да има самостоятелно управление, за което са нужни поне 121. От друга страна тя постави условията така, че „ние предлагаме правителство, а вие подкрепяте без всякакви условия“. Това, когато ние формирахме правителство, стана с ясно на всички коалиционно споразумение, което беше подписано след дълги разговори, след водене на преговори, поставяне на условия, беше обявено публично пред българското общество и ние ясно казахме – национална сигурност, повишаване на доходите и на пенсиите, защита на границите, все неща, които успяхме да изпълним в рамките на мандата и са дело и заслуга най-вече на ВМРО. От друга страна, партиите на протеста се опитват чрез малкото позиции, които имат в Народното събрание, да извоюват по-големи властови ресурси за себе си. Няма как да повярвам на думите и на Христо Иванов, и на Мая Манолова, че борбата не е за постове, че били много добронамерени, след като казват, че в преговорите с „Има такъв народ“ са постигнали съгласие по всички приоритети, но проблемът бил в личностите или в персоналните назначения на министрите. Това означава, че министрите, които бяха предложени от „Има такъв народ“, не се харесват на останалите политически формации, но според мен напротив – борбата беше за министерски постове.
– Докъде, според Вас, може да доведе тази политическа криза?
– Аз силно се надявам, че ще има разум. Казвам го не като представител на политическа формация, която не е в настоящото Народно събрание, която би имала интерес от предсрочни избори, а като български гражданин. Никой няма полза, особено при тази усложнена обстановка, в България да няма редовно правителство. Каквото и да е то, при наличието на ясно изразено мнозинство, което да го подкрепя в парламента, може да се справи с тези трудности. Дори и да има временен характер, дори да бъде в рамките на 6-месечен мандат или до началото на следващата пролет, но трябва да изпълни тези задачи, които са важни. Опасявам се обаче, особено след днешните заявки, които чувам, че все по-трудно ще става това. Една от опциите е да бъде продължен мандатът на служебния кабинет, нещо, което президентът Радев неколкократно заяви, че не иска да се случи, а иска редовно правителство. Но дори и да има някакво правителство, то със сигурност ще бъде нетрайно, ще бъде подложено на непрекъснат натиск и на критики, както от опозиционната партия ГЕРБ, така и от тези партии, които формално ще подкрепят едно такова управление, но ще поставят неизпълними условия пред него и всяка една партия ще дърпа чергата към себе си, което обрича страната на нестабилност и което няма да доведе до нищо добро. Ние, българските граждани, очакваме най-вече държавническо мислене и политическа отговорност от тези формации, които сме изпратили в Народното събрание.
– ВМРО готви ли се за предсрочни избори?
– Направихме си изводите от това, което не ни даде шанс да бъдем част от 45-ото и 46-ото Народно събрание. Вероятно сме допуснали доста грешки в рамките на мандата, в който бяхме съуправляваща партия. Част от тях са, че не мислехме достатъчно като партийци, а повече като български държавници. Може би трябваше да се вслушваме повече в гласа на българските граждани, да бъдем по-неотстъпчиви по теми, които са изконно важни и смятаме за фундаментални. Донякъде и коалиционната политика оказа влияние особено на последните избори, в която ВМРО беше водеща формация, но твърде вероятно е останалите политически формации или да не са положили достатъчно усилия да работят за общата патриотична кауза, или пък вече са изчерпали кредита си на политическо доверие. Но това са минали неща. ВМРО в момента реорганизира своите структури, правим преброяване на членската маса и ако изборите дойдат преждевременно, естествено е, че трябва да участваме подобаващо в тях. На този етап основната линия е ВМРО да участва самостоятелно и да продължи да приобщава към себе си нормалните, честни, трудолюбиви и съвестни български граждани, за които патриотизмът е нещо изключително важно, а обичта към България е това, което ги води.
