Кузман Илиев, икономически и политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Инициативата на икономическия министър Кирил Петков да осветли злоупотреби с раздаването на едри държавни кредити от Българската банка за развитие (ББР) са на път да се превърнат в нож с две остриета и вече му напомнят, че едното винаги ще е насочено към самия него. На този етап, обаче, чуваме само закани и констатации, които се очаква да приемем на юнашко доверие, защото друго, за което да се хванем от казаното от министъра, няма. Твърдения, че прозрачността, осветяването на схемите, премахването им са важно условие за просперитет на България, остават на ниво публицистика и медийни публикации, защото срещу подозренията стои неумолима икономическа и финансова логика плюс правни договори, чието разтрогване със сигурност ще повлече купища неустойки.
– Какво може да свърши реално служебният министър на икономиката, така че устремът му за намеса да не срещне снизходителното пренебрежение на икономисти и финансисти? Г-н Илиев, две седмици служебният икономически министър изразяваше безпокойство за раздадените от ББР кредити до степен, че публиката взе да се тревожи кой как всъщност контролира парите ни. След като финансистът Емил Хърсев успокои, че парите в тази банка не са държавни, малко си отдъхнахме. Но остана въпросът защо икономическият министър всъщност се насочи към ББР? Тук си позволих игра на думи със заглавието на Вашата книга – „Кой контролира парите ни?“, но то пък и показва, че Вие сте точният събеседник по темата.
– Всеки български гражданин трябва да има мнение по темата, разбира се, информирано, разбира се, стъпващо на здрава икономическа логика. В твърдението, че парите на ББР не са на наши, не са на държавата, има доза истина, но не напълно. Капиталът – това е де факто буферът срещу загуби по раздадените кредити и е действително парите на данъкоплатците, 1,4 милиарда. Това е абсолютен факт. С тези пари обаче, стъпвайки на тях, на тази основа банката привлича заемни средства от различни играчи, инвеститори със сериозни спестявания, които виждат в нея потенциал тя да развърти тези пари. Това не са депозити на населението – трябва да го кажем. ББР не събира такива. Но привлича капитали и раздава кредити, като общата сума на кредитите, които е раздала е 4 милиарда. От тях концентрация забелязваме в 1 милиард – тези притеснителни фирми, според г-н Петков, или 75%. Другите 3 милиарда де факто са при малкия и среден бизнес. Но какво прави министърът? Това е добре, че той идва с много сериозна заявка за осветляване. Той е изключително активен, много симпатичен, разчупващ шаблоните. Това са много хубави неща, но някак си цялото му поведение до тук изглежда малко повече фанфарно говорене, пушилка, димки и само по себе си е някакъв опит за продължение на една дългосрочна теза на „Демократична България“, от която той произлиза, „Да, България“ конкретно, да насочи вниманието към ББР, в което също няма абсолютно нищо лошо – нека има прозрачност, но сякаш не за да се реши проблемът веднъж завинаги, а именно че винаги една държавна банка ще кредитира по усмотрение политическо, а не икономическо, защото тя работи с пари, докато загубите ще се носят от данъкоплатците в този капитал. Можеше съвсем спокойно да се каже, че ние нямаме нужда от такъв тип ресурс. Но не, казва министър Петков, ние имаме. Новият „Скайп“ щял да се появи по този начин. Няма „Скайп“. Всички нормални бизнеси тръгват от малки, стабилни, със сериозна клиентска база. Дори без дълг, с повече само собствен капитал, растат и когато вече наистина дръпнат, могат да излязат. Имаме над 30 и кусур банки, имаме капиталов пазар, няма нужда от държавно контролирана, политически обвързана банка. Просто това, че ще сменим едните с други не променя характера и няма да промени г-н Петков това. Това е системен проблем.
– Г-н Илиев, защо трябва държавата в лицето на министъра да се намесва в раздадени кредити от една банка?
– Защото според него има концентрация, политическа обвързаност към един конкретен човек – в случая говоря конкретно за Делян Пеевски, към когото „Демократична България“ има особено отношение. Тук няма смисъл дори да се взема конкретната фигура предвид. Може да е някой друг. В миналото сме виждали друг тип олигарси, след това аз Ви казах, че ще дойдат други. Не това е големият проблем.
– А къде е големият проблем?
– Големият проблем е, че ние имаме една политически контролирана банка, която е винаги такава – държавна банка, което е оксиморон. Вие виждате държавата, когато се занимава примерно с пенсионното дело, че НОИ има дефицит от над 6 милиарда. Нали всички го виждаме? Когато се занимава с енергетика, има феноменални дефицити с БЕХ, НЕК и всичко, което минава през нейните ръце. Същото става и с банката. Абсолютно логично е. Функцията, между другото, на всяка държавна банка е тя да предлага по-изгодни кредити на пазара от другите. Сега да гледаме лихвите и да казваме: „Ама те са по-ниски, отколкото на пазара“ – то това е логиката, именно защото тя се ползва с привилегии. Тя привилегирова всеки, който кредитира, иначе той нямаше да отиде при нея, а щеше да отиде…
– В другите банки?
– Ами да, разбира се.
– Въпросът е, необходима ли е политическа намеса по този начин във финансовия и икономическия сектор? Нелепо е малко да водим такъв разговор след 30 години демокрация, но очевидно ни се налага.
– Ами, нелепо е първо да има – пак се връщам на тезата – да има държавна банка. Ние водим този разговор, защото разбирате ли – А казва, че Б не може, не заслужава тези пари; А иска да ги раздаде на приближените до А. Това е цялата тема. И ние можем да сме съгласни с г-н Петков, защото симпатизираме на неговата партия, защото смятаме, че той е много умно-красив, елегантен, симпатичен и той най-добре знае къде е новият „Скайп“, но това не е вярно, това е лъжа. Той не знае, къде е новият „Скайп“. И няма нужда да го знае. Новият „Скайп“ ще се появи, както ви казах, по абсолютно естествен път и ще си мине през всички етапи на растежа. Няма нужда, абсолютно няма нужда от прозрението на министъра. Никога държавата не е създавала „Скайп“, няма и да успее да създаде. Т.е. има доста изключително грозен в случая подход, за мен като подход е неприятно да бъдат привиквани тези всичките фирми, които изреждаме. Част от тях имат държавен капитал, част от тях въобще нямат абсолютно никаква връзка нито с Пеевски, нито се интересуват от политиката, в която е въвлечен г-н Петков или който и да било от българските политици, и изведнъж те са привиквани, публично изслушвани, стигматизирани, разбира се – да не се лъжем, нали знаете, че който мине и седи там на това столче, оттук насетне на него ще има клеймо. Между другото, много безотговорно – бизнесът им е застрашен. Тези фирми са сериозни компании, които си изплащат кредита. Очевидно ние не говорим за проблемни кредити, а само за това, че те в миналото са били част от така създаденото статукво и така създадената финансова система, и тези възможности, които са били налични, но политическият режим е бил друг, днес те са изтипосвани от следващите. След това, между другото, ако има някаква по-генерална промяна, по-системна, по-следващите, които дойдат, ще изтипосат изборите на г-н Петков.
– Приятелите на г-н Петков?
– Разбира се. И сега ние си играем само на реваншизъм, едните пляскат другите, а от това страда България и имиджът, българският, финансовият. Искам да Ви кажа, че големият проблем всъщност е точно това – в момента светът и Европа в частност ни гледат много внимателно, под лупа и казват: „Тези там хора са финансови аборигени, там политическата нестабилност е изключително тежка. Те не знаят, какво правят“. Ние буквално виждаме – всеки ден се хвърлят най-тежките и черните обвинения едни към други, едва ли не цялата система е страхотно проблемна, те не знаят тук спецификата на нашите нрави, ако щете, политическата ни култура. И това нещо се отразява. Големи компании, които работят с нашите компании, доказани, в един момент си казват: „А, не, не, не, ние замразяваме и изчакваме, нека да се оправите. Ние не знаем, Вие каква щета ще ни донесете, че сме работили с Вас“. Страхотна услуга. Между другото, много е къса тази перспектива. Аз съм съгласен, ако дойде г-н Петков с ново мислене и каже: „Нека да направим проверки. Ако има някой, който е злоупотребил – има си правосъдна система или ние дори ще го направим публично. Но спокойно, искам бизнесът да заработи“. А от първия ден той и г-н Василев говорят за проверки, говорят за изслушване, говорят за някакъв трибунал.
– Говорят за колосални злоупотреби, казват, как всичко е злоупотреба и друго няма.
– И ще се почнат сега някакви много тежки проверки от НАП. Знаете ли, най-важното в икономиката са икономическите очаквания и най-вече предприемачите, инвеститорите да са спокойни за средата, да имат предвидимост. Това е нещо, което между другото, беше проблем и за предходния кабинет, който натрупа задължения и във времето това беше ясно, че ще се транслира във вдигане на данъци. Има една такава неяснота. Сега идват следващите, които са също толкова реваншистки настроени и са готови едва ли не на някакъв тук необолшевизъм. Между другото и реториката, която г-н Рашков си позволява, и която е абсолютно неприемлива. Тя, оставете политическата ѝ част – в икономически и финансов смисъл тя е ужасяваща. Тя отблъсква инвеститорите. Тук дори, като те следят и дебата, се вижда, че ние използваме терминология на Сталин. Нали си давате сметка – за хора с модерно европейско мислене, които искат да инвестират в една любопитна дестинация като България, да се говори за „бивши хора“. Това е отвратително.
– Те после няма да дойдат, те няма да дойдат?
– Няма да дойдат.
– Това е истината?
– Не идваха и предния път толкова много, не идват и сега. И няма и да идват, защото ние не разбрахме за толкова години, че ние тук трябва да си изчистваме бакиите. Нека ако има грешки, във времето те да бъдат поправени, коригирани – няма проблем. Обаче когато става дума за България и за инвестиционен климат, ние трябва да сме внимателни и трябва да си го пазим. Това, което ние си лепим като клейма и доноси в чужбина, ще се върне на тези, които ще поемат властта във времето. Те ще се сменят, следващите ще правят същото и така постоянно. Ние вече, между другото, от Освобождението досега, да не говорим и за Средновековието, че само това правим, нищо друго. Много е важно, как ни възприемат чуждите инвеститори, първо какъв облик ние създаваме. Да, нека си имаме вътрешна динамика и дебат, но заплахи в момента към фирмите, че ще бъдат едва ли не проверявани в най-тежката криза, че това е голям бич те да имат, ако щете, кеш, ресурс… Всъщност това е много важно да се каже – наличието на кеш е важно за всяко домакинство, на спестявания, на ликвиден ресурс, защото се видя, че в един момент кредитните пазари прекъсват и фирми, които са огромни, не могат да оцелеят повече от два дни. Това е голям проблем. Т.е. имаме малко дори икономическо някакво такова ако щете незнание, един такъв много груб подход. Ако има някакви съмнителни практики – прокурор, полиция, съд и там да се оправят нещата.
– Но тези кеш пари се оказват декларирани. Как може да се има претенция върху декларирани кеш запаси? Това не е ли нещо, което буди недоумение?
– Вие сте права. От счетоводна гледна точка има разлика между кеш в банковата система, за която се виждат всички транзакции, остава история, и кеш в каса, която действително се използва – да си го кажем откровено – за някои, ако щете прикривания на печалба, за някои други използвания на ресурса не толкова правомерно. И така да е…
– Ама те са декларирани, този кеш е деклариран.
– Така е, но за конкретни дейности той би могъл да се използва и това е усмотрението – ето, избори можело да се купуват. Което от една страна, според мен вероятно има и такъв момент. Добре, нека тези неща да се проследяват, но по-големият залог са българските фирми и трябва да се разбере едно: дори и те под някаква форма да са били въвлечени в някаква политическа игра, по-скоро те са жертвите. Защото нали си давате сметка, че те са принудени и са инструментализирани в политическата игра на някой конкретно на власт. Ще дойде следващият и той ще ги инструментализира или ще ги набие, или ще ги заплаши с проверки, дамгосвания, публичен линч, което между другото в пазарната икономика е по-страшно от всичко – да те посочат с пръст, да хвърлят върху теб кал, може да ти сринат продажбите и буквално да те унищожат за кратко време. Не трябва така, не трябва безотговорно, а е много опасно икономически. Това се изразява в загуба на работни места, това се изразява в спад на инвестициите, това се изразява в едно бананизиране, ако щете, на нашата икономика – ние почваме в един момент да заприличваме тук на африканска република, без да искам да обидя африканците.
– А, г-н Илиев, при това положение с какво трябваше да се заеме икономическият служебен министър? Какво е неотложното в момента за страната и това, което е в неговите правомощия, а не да залита към реваншистки изстъпления?
– Икономическият министър си прави абсолютен пиар. Г-н Петков, да е жив и здрав, вероятно според мен чисто политически той смята, че този кабинет ще пребъде във времето и той ще управлява, и ще бъде едва ли не месия. Той, обаче, разбира се, по този начин създава по-скоро желание за реваншизъм от другата страна. За мен това не е правилен подход. Това, което може да направи по принцип икономическият министър, е малко, да Ви кажа честно. То е по-скоро създаване на добър имидж и привличане на инвеститори – нещо, което щеше да е хубаво. Между другото, г-н Петков има такива сериозни контакти, аз съжалявам, че не ги използва в тази посока. Най-важното, обаче от всичко за служебния кабинет е честни избори и създаване, ако щете, на едно омиротворяване на диалога и на една стабилност във времето, в което ние нямаме парламент. Ние сме парламентарна република. Най-важното нещо – законите, правилата се създават някъде, където в момента обаче той не работи, парламентът. И сега някаква непрозрачна ако щете управленска власт, която не е избрана там, която може да се наложи да седи половин година и повече като служебен кабинет, си позволява да действа с коренни промени. Не. Тези радикални промени първо трябва да са добре дебатирани, за тях трябва да има легитимност, тези хора трябва да са избрани. Т.е. следващият кабинет, като дойде, и каже „Сменяме тук, няма да има ББР“ или „5 милиона кредита ще бъде максималният таван“ – това го разбирам. Тези хора ще имат легитимност. Въпреки че, да ви кажа честно, това с аргумента за малките кредити е смехотворно. Ако има някаква свързаност и обвързаност, ще направят 20 фирми тези хора със схемите и ще си ги вземат кредитите. Ако това е притеснението, че трябва да са малки кредитите – абсолютен бошлаф е това.
