Достойнство, компетенции, отговорност, воля за непопулярни мерки, лидерство – ето от какво имаме нужда днес
Без здрави социални връзки и отговорност към нация и род обществото ни се изражда в кресльовци и чуждопоклонници
Източник: „Труд“
Демокрацията е само процедура за мирна смяна на правителството. Това, което определя живота ни, са ценностите, идеите и каузите, които следваме. С други думи – съдържанието. През демокрацията Хитлер печели мнозинство. Преди това – пак в демокрация – е имал едва два-три процента на изборите. Кое се е променило? Той е същият човек, нагласите обаче са станали други. Емоцията, страховете, унижението на Версай, Голямата депресия – самата конюнктура е станала питателна среда за посланията му. Демокрацията може да се превърне в тирания на мнозинство и това не води до по-добър живот. Това, което е грешка на един, може да е грешка на милиони. Истината не се влияе от подкрепата за нея. Хиляди, стотици или един – силата на истината е непреходна и не зависи от броя на поддръжниците ѝ. Убеждаването на мнозинството е само тактика за постигането и прилагането ѝ. Но в „борбата“ за народната любов и широките обществени маси косвена жертва не бива да бъдат именно тази истина и здравият разум, защото упражнението се обезсмисля.
Европа – и България в частност – са на кръстопът. Или ще изберат християнската идентичност, без малцинствени права, със защита на живот и имущество от посегателства, съхраняване на език, история и култура… Или ще се претопят във вонящия ляво-либерален компот на политическата коректност, квотите за мъже, жени, транссексуални и незнайно още какви. А кресливият и агресивен неомарксизъм и мултикултурализма, ще наложат феминизма, културата на отрицанието, обезличаването на нацията и публичната стигма като нормална практика срещу „вредните инакомислещи“.
Не Ви харесват незаконни мигранти, проповядващи радикален ислям, да режат глави из улиците на Европа? По-добре не споменавайте произхода им в медиите, защото „приканвате към насилие и расизъм“. Не Ви допадат безпросветни и нарочно държани в бедност и зависимост етнически групи да безчинстват из села и да насилват и убиват деца и възрастни у нас? Не го казвайте на висок глас, защото тумбата либерални хунвейбини ще Ви докладва, анатемоса и наругае „в нета“. Абе с една дума, откажете се да мислите, да живеете, да се борите и легнете като агънце на заколение пред тиранията на „всезнаещото мнозинство“.
Знаете ли какво: Никога. Не просто пораженческите гласове на омразата не трябва да Ви разколебават. Напротив – позицията на разума срещу разрушението трябва да се втвърдява. Отпорът трябва да става все по-решителен и безкомпромисен, защото всъщност попълзновенията на новите богатири на диктата са към Вас. Животът, децата, парите, книгите, спорта, историята, паметта Ви – всичко. Няма нещо пощадено. Те леко Ви успиват, използват резонното възмущение от проблемите в политическата ни система и злободневие – и бавно, на тласъци завземат територия.
Днес една възможност за влияние върху средата е влизане в Народното събрание и участие в законодателния процес. Това обаче е най-беззъбата и инертна форма на политическо действие в съвременните условия. Защо? Защото, когато имаш пробита образователна система, в която не се преподава мислене, познаване и разбиране на историята и процесите в обществото – излизат объркани за света хора. Нихилисти към нация, ценности, традиция и религия. Защото, когато нямаш развит обществен спорт – се пръкват слаби, безволеви, болнави и безхарактерни хора. Без етика и спортсменство, пропити от инфантилизъм и арогантност към постижения на другите, към гледната им точка. Готови да „приключват“ съгражданите си, не да дебатират аргументирано с тях. Защото, когато създаваш аморфна и атомизирана маса, без здрави социални връзки и отговорност към нация и род, то обществото ни се изражда в кресльовци и чуждопоклонници. Ето какво е „представено“ в Народното събрание впоследствие, с трагичния му авторитет е само симптом и резултат от натрупванията. То се превръща в клюкарник, в който най-изявените са най-гласовитите простаци. Подмятания, сеир, клевети и празнословие, примесено с липсата на разговор за духа на правото и средата, която законите би следвало да уреждат справедливо и стимулиращо прогреса.
Днес политическата класа е истерична и неграмотна. Тотално безотговорна към важните стратегически рискове за страната и без национално чувство, простиращо се над моментната партийна формацийка и интереса ѝ. Но да не се лъжем – онези, които я създават тази „класа“, не са по-уханно цвете. Те се проектират чрез нея. Стават късно от сън, не спортуват, изхвърлят си боклука през терасата, жулят ракия и псуват всеки и всичко. Колко процента от нас внимават гледат какво слагат в телата си като храна? Какво и дали изобщо четат? Дали се движат достатъчно? Дали имат спестявания за два месеца без доход? Колко процента от българите са подкрепяли Левски и Ботев в революционната им дейност? А четите на Даме Груев и Гоце Делчев – какъв процент е участвал в тях, помагал им е? Колко хора са правили нещо за свободата си под Османско иго и колко ехидно са попържали в кръчмата?
Днес ние действително се превръщаме в територия – потенциална военна база, мигрантско бунище и място, на което нашите баби и дядовци са насилвани по родните си места. НПО-та и предатели издигат в култ убийци като Джок Полфрийман, защитават какви ли не малцинства, но и дума не казват за македонските българи, с които гаврата де факто не е спирала. Натискат да приемем в Европа Република Северна Македония, като че ли без нея и нарушения на правата ѝ ще свърши светът. Иначе – парад до парада, като че ли има достойнство в това да парадираш с каквото и да било. Лицемерие политическо най-страшно.
Но всяко хубаво нещо изисква време. Както впрочем и всяко лошо. Цели 70 години бяха нужни на великосръбския шовинизъм да изчегърта с кръв и насилие българското самосъзнание сред повечето славяни край Вардара. Горе-долу толкова бяха нужни и на комунистите и техните наследници да изтрият от историческата памет у нас темата за българщината в днешна Северна Македония.
Освен ясна и целенасочена работа, консервативната мисъл у нас има нужда и от вятър в платната – това, че сега е модерно да си интернационален либерал, не значи, че дългосрочно няма да има промяна. Всички рискове, за които национално отговорните патриотични партии говорят, тепърва ще се материализират: мигрантски натиск от Турция под шантажа на Ердоган; безконтролно затваряне на ТЕЦ-ове и въглищни мини, спиране на геополитически проекти като Балкански поток и затваряне на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, без яснота за нови ядрени мощности – взети заедно тези събития висят като дамоклев меч върху икономиката и енергетика на страната ни.
Междувременно консервативните формации трябва да са готови. Няма никакво значение дали си в Народното събрание, ако не можеш да допринесеш за родината си с експертиза и визия. Ако дори се страхуваш от общественото мнение и се оправдаваш, че си поел отговорност и си взел участие в управлението, налагайки ги с политически средства.
Достойнство, компетенции, отговорност, воля за прилагане на непопулярни мерки, лидерство – ето от какво имаме нужда днес. Както в личностен, така и в общонационален план.
