Начало Блог Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)

Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)

Македония при първите Асеневци

Във времето на българския цар Калоян солунският византийски писател Йоан Ставракий отбелязва, че името на

„… оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите…“

Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на „Великата църква“ в Търново

източник: в. „Труд“, автор: проф. Пламен Павлов

Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)

Когато става дума за историко-географската област Македония през Средновековието, в нашето съзнание най-силно изпъква величавата фигура на цар Самуил (997-1014) и олицетворяваната от него непримирима борба за запазване на свободната българска държава. Много по-малко се говори за времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). В него македонските българи са не по-малко българи от преди, а и до днес. Нека посочим някои показателни примери за

Македония от времето на първите Асеневци.

Примери, които категорично показват, че

става дума за българска, а не за някаква измислена и самодостатъчна „македонска история“.

През пролетта на 1186 г. братята Теодор-Петър и Асен (Иван Асен I) събират своите привърженици в Търново. Обявяват възобновяването на Българското царство. По-големият брат Теодор следва примера на въстаническите царе Петър Делян (1040-1041) и Константин Бодин (1072-1073). Той заедно с короната приема името на светия цар Петър (927-969). И двете мащабни въстания са организирани и протичат основно на територията на историко-географската област, която в онези векове обаче

се нарича не „Македония“, а… България!

Как тогава да повярваме на псевдонаучната скопска пропаганда, че Василий II Българоубиец не е разбрал с кого е воювал четири десетилетия и кого в същност е завладял…

По думите на византийския историк и тогавашен „министър“ Никита Хониат още в началото на въстанието Петър и Асен заявяват, че ще обединят

„… мизите и българите под една власт, както е било някога…“

В случая мизи са наречени жителите на темата (провинцията) Паристрион между Стара планина и Дунав (античната Мизия) с център Дръстър/Силистра. А българи – онези на аналогичната област България със столица Скопие! Като хора, свързани с армията, Петър и Асен явно са имали връзки с единомишленици от югозападните български земи. При обявяването на освободителното въстание в Търново в центъра на вниманието е една „неръкотворна икона“ на св. Димитър, донесена от българи, които са били на военна служба в Солун. И е напълно възможно да става дума за македонски българи… А когато император Исак II Ангел през лятото на 1186 г. самохвално заявява, че е покорил българите, един цариградски първенец отбелязва с ирония –

Исак е „… по-велик от Българоубиеца…“, защото с един удар е победил, докато Василий се е борил с българите цял живот!

Името на този знатен ромей е Лъв Монастириот, а корените му са от град Битоля, наричан и с гръцкото име „Монастири“. Остава и той да не е знаел какви хора живеят в Битоля…

От кореспонденцията на цар Калоян (1197-1207) с папа Инокентий III научаваме, че Асеневци са сочели „… старите наши императори…“ Симеон, Петър и Самуил за свои „прародители“. Калоян се позовава и на техни книги и „законници“, с които Петър, Асен и Калоян са разполагали. Без съмнение най-ефектният израз на тази приемственост е казаното от цар Калоян, че

отмъщава на ромеите заради престъпленията на Българоубиеца, поради което самият той се явявал „Ромеоубиец“!

И не на последно място, по същото време солунският писател Йоан Ставракий отбелязва, че „… оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите...“ 

Овладяването на Средец/София открива пътя към днешна Македония.

През 1195 г. е организиран поход към Беломорието, при който цар Асен разгромява ромейските войски. За управител на освободените земи с център Струмица е поставен Добромир Хриз. Честите обрати във войните и собствените му амбиции карат Хриз да лавира. Находчивият болярин превръща в своя „столица“ крепостта Просек (при дн. Демир капия) на р. Вардар – своеобразно копие на Търново. Поведението на Хриз, когото Никита Хониат сравнява с „хамелеон“, е неприемливо за Калоян – през 1202 г. Хриз е елиминиран, а земите му са включени в пределите на държавата. И още нещо, в диалога с папа Инокентий III заедно с търновския архиепископ Василий участват и митрополитът на Велбъжд (Кюстендил) и епископите на Скопие и Призрен –

и тримата от диоцеза на Охридската архиепископия „… на цяла България…“ 

Смъртта на севастократор Стрез – фреска от трапезарията на Хилендарския манастир, 1622 г., източник: „Труд“, статия на проф. Пламен Павлов „Македония при първите Асеневци“

През 1208 г. загубилият борбата за престола севастократор Стрез, брат на цар Борил (1207-1218), търси убежище при сръбския жупан Стефан. С негова помощ овладява някогашните земи на Хриз. Скоро обаче севастократорът се помирява с Борил, а сръбската агентура е подложена на гонения. За преговори с българския господар в Просек пристига Сава, брат на сръбския владетел и бъдещ национален светец на Сърбия. Смиреният монах организира подлото убийство на севастократора (!), но Просек и земите на Стрез не падат в сръбски ръце.

По-силен се оказва епирският деспот Теодор Комнин. В борбата за престола през 1207 г. участва и Алексий Слав, първи братовчед на Борил и Стрез. Той откъсва Родопите и част от Македония, а негова столица отначало е крепостта Цепина (при Дорково, Пазарджишко), а след това Мелник. Слав се съюзява с латинския император Анри дьо Ено, а след смъртта му през 1216 г. – с Теодор Комнин. След 1230 г. владенията на Слав влизат в пределите на българското царство. Колкото и да е куриозно, в книгите по „македонска история“

Добромир Хриз и Стрез са представяни като „македонци“ и „македонски владетели“ – откровена фалшификация

на фона на онова, което разказват съвременните им византийски, сръбски и други автори.

Дошлият на власт през 1218 г. Иван Асен II предприема действия за възстановяване на териториалната цялост на страната. След победата при Клокотница през 1230 г. “… без кръвопролития…“ Иван Асен разпростира своята власт над Източва Тракия, Беломорието, „… Серес, Пелагония (Битола) и Прилеп със земите около тях…“ В грамотата, издадена в полза на търговците от Дубровник, са изброени областите („хори“) на царството, включително „… Скопската област, Прилепската и Деволската област…, Арбанаската земя [Албания]…“ Постигнатото е помнено от българите в югозападните земи в продължение на векове. В началото на ХIV в. атонският монах и философ Момчил-Неофит, по произход от Македония или днешна Албания, при пререкания с гръцките си събратя саркастично напомнял за победата на Иван Асен:

… Щом те срещне непременно 
той „Клокотница“ ще каже…

През 1230 г. солунският деспот Мануил Комнин, зет на българския цар, се превръща в негов васал. А под българско влияние попада и Сърбия. Както разказва патриарх Евтимий,

… благочестивият български цар Иван Асен (…) подчини цялата Македонска област (Източна Тракия), още и Сяр с цялата Атонска Света планина, освен това и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори и до Драч…

В Бориловия Синодик е записано:

А тези митрополити … бяха при благочестивия цар Асен под властта на Търновската патриаршия: Антоний и Даниил, митрополити серски (…), Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, Йоаникий и Сергий, архиепископи охридски…

Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на „Великата църква“ в Търново. Ако не изцяло, то

голяма част от гръцкото висше духовенство е заменено с българско,

а тесните връзки с Търново дават силен тласък на културата. Симптоматично е, че единственият запазен ръкопис на житието на патриарх св. Йоаким I Търновски (1235-1246) е именно от Македония! 

Българското народностно самосъзнание на тогавашните „македонци“ е отразено в редица паметници. В преработката на забележителната творба на преславския писател Черноризец Храбър „За буквите“ се говори

само и единствено за българи, като се отдава предпочитание на българския език пред гръцкия в църковните служби.

И това не е случайно, нито е анахронизъм – подобно послание е особено нужно именно в Македония предвид силата на гръкоезичието в практиката на повизантийчената Охридска архиепископия. А когато завършват преписа на т. нар. Болонски псалтир, книжовниците Йосиф и Тихота не без гордост заявяват:

Тази книга се написа в град Охрид, в селото, наречено Равне, при българския цар Асен…

Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)

Последни Новини

ВМРО: Готвят ли нова сглобка ПП-ДБ и ГЕРБ?

Днес Деница Сачева е заявила, че времето на сглобката не е било загубено. По думите ѝ имало постигнати нелоши текстове по едно...

Карлос Контрера: Новият бюджет на София гарантира хаос, анархия и пълен батак

Зачеркнаха всичките ни добри идеи и за транспорт, и за инфраструктура, и за екология, и за образование и спорт, посочва общинският съветник...

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir