Начало Блог 142 години от рождението на Симеон Радев

142 години от рождението на Симеон Радев

На 19 януари се навършиха 142 години от рождението на Симеон Радев. По този повод инж. Цветан Александров ВМРО – София написа текст за живота и делото му.

Симеон Радев е потомък на буден род от гр. Ресен, Македония. Изпратен със стипендия на Българската екзархия да учи във френския султански лицей. На път за Цариград в Солун е заклет лично от Гоце Делчев за член на ВМОРО. През 1895 г. Симеон Радев е само на 16 години, но клетвата е преломното събитие, което определя целия му живот. Докато учи в Цариград е част от местния комитет на ВМРО, предвождан от Димитър Ляпов. Като негов член той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на „Проект за реформи в Македония и Одринско” по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.

След като завършва лицея, заминава да учи в Женева, Швейцария, където отново е в обкръжението на видни млади българи.

Там заедно със съзаклятника си Владимир Робев редактират изданията на финансирания от ВМОК френскоезичен вестник „Ефор“ – лист на македонските революционери. В Женева Симеон Радев съжителства с Михаил Герджиков и поддържа връзки с българските анархисти – Македонски таен революционен комитет (МТРК, по-късно КМРТ), известен като Женевската група, както и със Солунските атентатори. Докато учи в Женева, е активен участник и в дейността на ВМОК. Сътрудничи на вестника му „Реформи” и на в-к „Вечерна поща” на Стоян Шангов, в който след завършване, открил страстта си към журналистиката, започва работа през 1903 г.

Във Виена установява връзки с ръководителите на Втория интернационал.

Като убеждава заедно със Сарафов руснака Георгиий Плеханов да поставя Македонския въпрос на конгресите на Интернационала. След Младотурската революция Симеон Радев е сред основателите на една от българските партии влязла в турското народно събрание – Съюз на българските конституционни клубове (СБКК). Назряващият в него дипломат е забелязан и от турска страна дори му е предложен министерски пост и място в Турския парламент по време на пребиваването му в Солун през 1908 година.

Тъй като е Сарафовист, попада в полезрението на Санданистите и животът му е спасен от саморазправата на Тодор Паница от младотурския водач Енвер паша.

През 1911 г. Радев основава своя всекидневник „Воля”. В същото време се издава и книгата му „Строители на съвременна България”. Един от най-истинските и пълни историографски трудове за България му носи широката известност сред българите и до ден днешен.

През Балканската война се записва като доброволец в Българската армия, където първо е зачислен като преводач в главната квартира в Стара Загора.

После е прехвърлен в сформираното Македоно-одринско опълчение. Участва в боевете в Източна Тракия, а през Междусъюзническата война се бие още в началото срещу сърбите при планината Осогово.

Бързо след началото на войната Радев е извикан в София и прехвърлен в Букурещ. Там взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирния договор той остава там като пълномощен министър до 1916 година по личното настояване на румънския крал Карол I. За участието си в Балканските войни е отличен с орден „За храброст” IV степен.

След влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн, Швейцария.

Подава си оставката в 1917 година, напуска швейцарската столица и отива на фронта.

В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взимат участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. В 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане“. Същата книга е преведена в 1927 година на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София, на който Радев е член-учредител.

Включил се в масонството по настояване на Тодор Александров през 1919 г., Симеон Радев продължава дипломатическата си работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920-1921) и Анкара (1923–1925).

От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева и е автор на връченото на Великия командор Исак Ревершон изложение за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление. На 18 октомври 1925 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. По-късно е посланик във Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940).

След освобождението на Македония през пролетта на 1941 година Симеон Радев посещава родния си край. От 1940 до 1944 година е пълномощен министър на разположение в София.

След 9 септември 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. По-късно по предложение на Тодор Павлов за архива на БАН той диктува мемоарната си сага от 10 тома.

Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година. Последните му думи са:

„Дадох ли нещо на България?“

Последни Новини

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Каракачанов, ВМРО: Сглобката получи своя удобен лубрикант – Костадин Костадинов

Вчера Костадин Костадинов отново излъга. За пореден път неговата лъжа беше насочена не към някой друг, а към...

Красимир Каракачанов: Наблюдаваме евроатлантическо танго

Крайно време е българите да се събудят и да изхвърлят сглобката от политическата сцена На родната политическа сцена в...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir