От Боян Чуков, водач на листата на „Българските патриоти – ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ“, в 12 МИР Монтана
Източник: „Монтана 24“
Трябва ли да спасяваме традиционните християнски ценности?! Швеция е пример за множество абсурди, идващи от шокиращата свръхсвобода да избираш своя пол, да го конструираш и измисляш. Вестник „Фигаро“ пише, че в Швеция „всички терапии се поемат от държавните клиники от 16-годишна възраст: блокери на пубертета за най-малките, инжекции с тестостерон или естроген, операция на гърдите, логопеди за промяна на гласа, епилация, присаждане на брада и т.н., а от 18-годишна възраст са разрешени операциите на гениталиите.“ Да позволиш на незрели хора да променят биологичния си пол чрез хирургия и да популяризираш през медиите възможността за подобен избор е рецепта за затриване на съвременното ни общество. Трябва да приключим с невинните фантазии за някакви постоянно нарастващи свободи в избора на многобразна сексуална идентичност. Защото тези „свободи“ тъкмо обратното, правят обществата ни напълно зависими.
Първо, фанатичната защита на джендър идеологията въвежда още една репресивна линия за контрол върху мисленето и изразяването. Всеки, на коготото не му допада идеята за тиражиране на транссексуалността, бива остро порицаван и обявяван за ретрограден персонаж с дърводелска чувствителност към личностните постмодерни търсения, усещания и нужди на много куул-ориентираните градски хора. И второ, джендър политиките създават нов вид градски хора, които губят активността си в решаване на личните си сексуални практики. Протестиращият млад човек, от който принципно се очаква да променя света, днес променя само пола си.
Разграждането на нормалността през отхвърлянето на семейните ценности и рекламирането на хомо- и транссексуалността е начин да се въведат масите от хора в неспособност за адекватни обществени и политически действия. Зад девалвирането на т.нар. „морални норми“ се оформя битка за власт, тъй като управлението на тълпите през конструирани форми на удоволственост – сексуална разпуснатост, дрога, алкохол, търсене на нова идентичност и блажено невежество – всъщност е контрол над безпомощните.
Тези политики на всепозволеното и доизмислено наслаждение хвърлят огромен брой хора в политическа несъстоятелност, в някаква форма на полуизгнаничество от важните решения в обществото. Това са хора, напълно изключени от властовия дискурс, и отправени да се сражават за фантазни свободи, които да им позволяват да прескочат дори биологичните кодове и генетичните невъзможности. Това е отнемане на човешката съзидателна енергия от естествената ѝ обществено значима посока и насочването ѝ не в преобразуване на обществото, а в създаване на личностни каузи за повече сексуална свобода и истерично изразяване.
