Отминаха 111 години от паметното лято на 1903-а. Тогава цяла Европа заговори за подвига на македонските и тракийските българи, за героичната им саможертва и романтичния им идеал. Илинденско-Преображенското въстание беляза завинаги съдбата на Балканите и родовата история на милиони.
В онези дни с възрожденските песни на уста българите от Вардарско, Беломорието и Одринско въстанаха срещу човеконенавистните договорки на великите сили, оставили стотици хиляди под властта на ретроградната и разпадаща се османска държава.
Въстаниците от 1903 г. подадоха ръка към всички народности в Македония и Одринско в името на свободата, справедливостта и напредъка. Уви, не всички застанаха рамо до рамо с тях. И днес, за съжаление, в някои столици отричат дори съществуването на българи в Македония. А още по-тъжното е, че сред тези столици е и столицата на новата македонска държава.
Слава Богу, народът на днешната Република Македония е нещо различно от политическата върхушка в Скопие. Този народ не таи ненавист към братята си в България и хората от двете страни на границата все по-свободно честват заедно общата си история, култура и традиции. Тези хора имат и общо бъдеще.
Затова ВМРО днес призовава отново: хората от всички страни на границите, които днес преминават през Македония и Одринско, да застанат заедно, да преодолеят насажданото от политиците недоверие помежду си и да си припомнят подвига на дедите си.
Илинден и Преображение 1903 г. са символи на свобода и човещина, гордост за българите и опора в днешния ден.
