Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо Михайлов, както и с псевдонима Радко, е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е на 26 август 1896 г. в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич. След завършването в 1915 година, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо Михайлов, както и с псевдонима Радко, е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация.
Роден е на 26 август 1896 г. в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич.
След завършването в 1915 година, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.
Иван Михайлов служи в Българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София.
След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г., Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО.
Той поема ръководството на ВМРО в труден за организацията, и за българското национално-освободително дело в Македония, момент.
През 1926 година Иван Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 година сръбските власти във Вардарска Македония ликвидират бащата на Михайлов и по-големия му брат, които живеят по това време в кралството. В отговор на сръбския терор във Вардарска Македония, ВМРО издава смъртна присъда на югославския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.
С Иван Михайлов начело на ВМРО, в цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската /по същество сръбската/ и гръцката власт.
Иван Михайлов се превръща във всепризнат водач на българите в Македония, или както пише американското списание „Ню Рипоблик“ в броя си от 31.ХII.1930 г.: „…Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянната революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните.“
На практика всички Велики сили при провеждане на своята балканска политика през този период, са длъжни да се съобразяват с ролята и значението на Михайлов, като личностен и ръководен фактор на ВМРО.
След 19-майския преврат от 1934 Иван Михайлов е принуден да напусне България и след дълги години на емиграция се установява в Рим, Италия, където и живее до смъртта си на 5 септември 1990 г.
През годините прекарани в емиграция Иван Михайлов продължава да бъде стълб на българското национално обединение, издава множество брошури, статии, дава интервюта, пише и своите спомени. Спомените на Иван Михайлов, събрани в четири тома са своеобразна енциклопедия на българското национално освободително движение на Македония.
ИНТЕРВЮ НА КЕВОРК КЕВОРКЯН С ИВАН МИХАЙЛОВ – ЧАСТ 1
ИНТЕРВЮ НА КЕВОРК КЕВОРКЯН С ИВАН МИХАЙЛОВ – ЧАСТ 2
Интервю с Вида Боева, дългогодишна съратничка на Иван Михайлов в Рим.
