автор: Красимир Богданов, историк, член на националното ръководство и председател на областния комитет на ВМРО – Враца
За първи път Васил Левски посещава Врачанския край на път за Общото събрание на БРЦК в Букурещ (29.IV. – 5.V.1872 г.). Както сам отбелязва в тефтерчето си: „6 април тръгвам за във Влашко през Оряховската граница“. Съпровождан от своя телохранител Гроздьо, Апостола минава през Караш, Струпец и Струпешки манастир, Курново, Стара село, Царевец и Долна Кремена.
След общото събрание на БРЦК в Букурещ Левски започва изграждането на окръжни центрове на комитетската мрежа в България. На 1 юли се връща отново през Оряхово и убедил се в сигурността на този път, Апостола се заема с организирането на нелегалния канал Оряхово-Бекет за прехвърляне на комитетски дейци и материали от Влашко в България и обратно.
Същевременно на 10 юли във Враца в дома на Мито Цветков е основан Врачанския частен революционен комитет. Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки, подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Хр. Савов и членове Тодор Ванов и Цено Ангелов. Левски е добре запознат с дейността на врачанските революционери, което е видно от едно писмо от 17 юли 1872 г., с което им изпраща устава, разписки и едно окръжно и им обещава да ги посети. „В името на всевишния, отговарят врачани, работата ни отива напред… премислихме до вашето дохождане да работиме полека, доде ни дадете нужните наставления“. И наистина до края на юли врачанското съзаклятие работи „полека“, като неговите членове са едва петнадесетина.
На 28 август 1872 г. вечерта Апостола пристига във Враца и отсяда в хана на Стоян Огоеца. А на следващия ден пее в църквата „Св. Възнесение“ и свиква събрание на местния революционен комитет в подножието на водопада Скакля. По негово предложение комитетът е оглавен от Мито Анков, а група врачански дейци са натоварени с отговорната задача да посетят Рилския манастир, което и правят на 19 октомври 1872 г., като посвещават монашеското братство в народното дело.
От Враца, придружен от Мито Анков, Левски извършва обиколка из Северозападна България до Берковица и Лом, а на връщане посещават селата Галатин, Девене, Баница, Тишевица, Долна Кремена, Лик и Липница.
За тези събития Мито Анков разказва в мемоарната си книга „Спомени за размирните години”:
На 28 август 1872 г. пристигна във Враца Васил Левски, съпровождан от неговия неразделен Гроздьо от село Български извор. Определиха мене да отида с Левски до Берковица, Лом, Видин и Рахово. На 30 август Левски върна назад Гроздьо и заедно заминахме за Берковица, като извършихме така и в Лом разправия. У Видин и Рахово не ходихме, защото в последния град немаше комитети и хора за работа имаше само трима – Цено Вълчов, Атанас Лазаров и Сребро Стоименски. От Лом се върнахме през селата Вълчедръм, Мокреш, Громашин, Галатин, Девен, Баница, Типченица, Долна Кремена, Лик, Липница и Новачене, от тук в Лютиково, откъдето аз се върнах…
Илюстрация на опасната мисия на двамата революционери е сведението за посещението им в с. Лик, преоблечени като търговци на грозде и вино. Организирано е събрание и е учреден местен революционен комитет, като съзаклятническа клетва положили Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. Пеловски е избран за временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден Герго Манчовски. Верен на своята интуиция да не осъмва там, където е замръкнал след вечеря, Апостола и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов – Бояджията (1845-1927), която била снабдена с тайник, водещ през оджака към комина и оттам към задната половина на двора. Апостола останал в „тайната си квартира” още ден, за да обработи комитетската си архива. С помощта на Дамян Пешков, чирак на Нецо Гергов, Левски напуска Лик и през м. Мъртвината заминава за с. Курново и от там минава в Орханийско.
Броени дни след обиколката на Апостола във Врачанския край – на 22 септември е осъществен фаталният Арабаконашки обир. Авантюристичните действия на неговия пръв помощник Димитър Общи довеждат до масови арести от турската полиция, разкрита е голяма част от комитетската мрежа. Левски е заловен, съден и обесван на 18 февруари 1873 г.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“, заръчва на последователите си Апостолът.
Източници:
Ив. Унджиев, „Васил Левски. Биография“; М. Анков, „Спомени за размирните години”; Д. Йоцов, „Културно-политическа история на Враца“; Кр. Григоров, „Нецо Гергов – укривателят на Левски“
