Евгений Еков
Провали, унижения и предателства – това бе най-характерното за външната политика на кабинета на Бойко Борисов през 2010 г.
Първият голям външен провал на ГЕРБ дойде още в началото на годината. Той е свързан с катастрофалното представяне на външния ни министър Румяна Желева при изслушването й като кандидат за еврокомисар в Брюксел.
Г-жа Желева не можа да отговори на въпросите за нейния съпруг, за нейните фирми, които са закрити много по-късно от момента, когато тя става министър на външните работи. Не можа да отговори също така на питанията за определени моменти от нейната биография. Те визираха връзките й с фирми и структури, които са анатемосани на Запад. Става дума за фирми и структури, свързани с бившата ДС.
Фиаското на Желева в Брюксел й струва поста, но то хвърли петно не само върху нея и дипломацията ни, но и върху България.
Не по-малко петно върху имиджа на страната ни хвърли с излиянията си пред отбрана публика на фондация „Конрад Аденауер“ в Берлин и премиерът Борисов. Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем точни при оценката на случилото се – това бе нито по-малко, нито повече унижение за държавата ни.
Глупостите, които първият ни министър изрече със сериозен тон пред присъстващите на срещатата, предизвикаха силното им кикотене. Защото това бяха неща, които нито един стабилен и уважаващ себе си премиер не би си позволил да каже пред елита на една от най-влиятелните германски фондации.
В типичен негов «народен» стил Бойко Борисов се опита комично да опише борбата си с престъпността. Върхът на премиерското излагане бе описанието му как с вътрешния министър изравяли трупове с багери (?!).
Онова обаче, което определено печели симпатии сред родната публика, в немската столица предизвика единствено унизителен смях.
Но, ако в Берлин премиерът Бойко Борисов унижи България, то през януари в Анкара и през октомври в София той открито предаде националните ни интереси. Това стана и при неговото официално посещение в Турция, и при ответната визита на турския му колега Реджеп Ердоган в българската столица.
Още в началото на визитата си в Анкара премиерът обяви, че между България и Турция няма открити политически проблеми и с това не остави и сянка на „съмнение”, че бъдещето на отношенията ни е лазурно.
Без отговор обаче остана изключително важния за България въпрос за имотите и обезщетенията на тракийските българи.
Турският премиер припомни, че има двустранна комисия, която работи по този въпрос и, ако наистина се докаже, че такива обезщетения трябва да бъдат платени, то това ще бъде направено. На това негово адресирано в неясното бъдеще изявление българският му колега реагира с многозначителната си усмивка и също остави въпроса за „решаване“ от напълно неизвестните членове на комисията.
Но онова, което историята със сигурност ще запише от казаното от Борисов е заявената му позиция по време на съвместната им пресконференция с Реджеп Ердоган, че България подкрепя реформите в Турция и нейната европейска интеграция. Така без никаква видима необходимост страната ни да се ангажира с твърда позиция по този горещ въпрос, ние станахме адвокати на Анкара в Брюксел.
Естествено, Бойко Борисов не пропусна да потвърди „позициите” си и при посещението на турския премиер в българската столица.
Но в отстъпване от българските национални интереси през годината се упражняваше не само премиерът, а и дипломат №1 в МВнР.
Само преди месец и половина външният министър Николай Младенов обяви основните приоритети на външната политика на България. Според Младенов фронтът на нашата национална сигурност е… в Афганистан!
Как страната ни се оказа глобален играч, който има интереси за защитаване в далечната средноазиатска държава, така и не стана ясно – защото такова решение не е вземано нито от парламента, нито от правителството.
Вярно е, че за 6-7 месеца сегашният шеф на Външно бе министър на отбраната, но чак такава милитаризация на дипломацията ни едва ли някой е очаквал. Още повече при собствения му опит в полите на Хиндукуш.
Разбира се, възможно е ракетите, които талибаните изстреляха по военното летище в афганистанския град Кандахар, когато Младенов бе на визита там, вместо да го вразумят да са го направили военнолюбец. Както и демонстрираната от него страст към войната да е породена от факта, че не е служил войник.
Обяснението обаче за желанието на външния ни министър българските рейнджъри да продължат да затъват в Афганистан дойде неочаквано само преди броени дни от някои публикувани от „Уикилийкс“ документи.
От тях става ясно, че т. нар. временни американо-български съоръжения, разположени на територията на България, май няма да са толкова „временни“. От грамите, изпращани от американките дипломати в София до Държавния департамент личи, че целта е те да станат постоянни американски военни бази у нас.
От същите документи проличава и че както министър-председателят Бойко Борисов, така и външният министър Николай Младенов усърдно работят за постигането на тази скрита досега за обществото ни цел на Америка.
Да се чудим ли повече кой е нашепнал в ухото на министър Младенов, че е жизнено важно рейнджърите ни да се бият в Афганистан?
И, ако приемем, че въпросът е риторичен, трябва ли да се чудим защо Франция и Германия ни отрязаха за Шенгенското пространство?
Париж и Берлин никога няма да ни простят слугинската ни роля към Вашингтон и Анкара и докато управниците ни не разберат, че членството в ЕС изисква и европейска политика, още дълго ще сме нежеланите роднини!
А външната политика на София ще продължава да бъде сочена от другите в „Клуба на 27-те“ като жалки опити за БГ дипломация.
11 януари 2011
