Лична позиция на д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
Според последните проучвания Евробарометър бедните в България са около 1,7 млн. души, а 92% от българите смятат, че бедността в страната е широко разпространена. Всяко трето семейство с дете е бедно, сочи изследване на УНИЦЕФ.
През 2011 г. за бедни ще се смятат хората, които разполагат с 211 лева на месец, като се счита, че с тези пари те ще успеят да се изхранват, да плащат ток, парно, телефон, да си купуват нужните лекарства и други.
Преди ден софиянец изригна: „сметката за парно е колкото пенсията ми!” и „Майка и дъщеря живеят с 40 лева на месец!”
На всички в Европейския съюз е известно, че 60% от гражданите на България се определят за бедни и тази тенденция непрекъснато се задълбочава. Поголовни съкращения, фалирали фирми и предприятия, няма откриване на нови работни места. Народът не знае как да оцелява, как да осигури съществуването си.
Днес бедността вече започва да кара хора да стачкуват. Не може за парно, ток, вода, телефон и други услуги българинът да дава цялата си пенсия или заплата, т.е. с едната даваш, с другата вземаш! Положението е просто и очевидно.
Тези хора не мечтаят за лукс, а за нормално съществуване – да имат за храна и разходи в ежедневието. Но това си е мечта.
Пошло и много грозно е в 21 век да броиш стотинките и да не можеш да си купиш продукти от първа необходимост. Затова голяма част от тях пазаруват на вересия, защото тук става въпрос за физическо оцеляване. Много от тези хора не посещават лекар и стоматолог, защото нямат пари да заплатят задължителната такса, а през това време заболяванията се изострят и задълбочават. Тези хора са отчаяни, обезверени, отвратени от всичко, което се случва около тях.
Много важно е точно в този момент на финансова и икономическа криза приоритет в работата на правителството да стане социалното подпомагане, така че тези семейства да преживеят по-лесно този труден период.
Крайно време е да се засили нетърпимостта на българина към бедността, защото от това най-много страдат децата. Да се засили социалната чувствителност. Да се проумее, че има значение как живее и този до теб. И че от това зависи как живееш ти.
За децата. За много от тях щастливото детство се превръща в непостижима мечта. Ние ги лишаваме от игри и забавления, не им осигуряваме нормална среда за развитие. Гладът става постоянен спътник на българина. Той ги превръща в просяци, които ровят в кофите за боклук, обикалят улиците, протягат ръка за милостиня по кръстовища и светофари. Това за тях се е превърнало в начин на живот и шанс да не умрат от глад.
Тежката картина се допълва от инвалиди в колички и открити рани, някои от които се влачат по улиците, молейки за помощ.
Просто изброявам дадености. Дадености, за които нямам отговор.
Само да припомня: бедни и необразовани деца днес означава бедни и необразовани възрастни утре!
Трябва ли децата ни да растат в такава среда? Искаме ли бедността да е бъдещето на обществото ни? Най-добрата инвестиция е образованието на децата ни, което ще гарантира професионалната им реализация, създаването на нови работни места и най-вече, справяне с бедността.
Спешно трябва да се изработят пакет от мерки и дългосрочна стратегия за преодоляване на бедността.
