Мара Бунева е родена в град Тетово, Северозападна Македония. Има три версии за годината на раждането ѝ – 1900, 1901 или 1902. Брат ѝ я привлича в редовете на ВМРО. Тя е избрана да изпълни на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. През 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация по заповед на Прелич подсъдимите са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си.
В съзнанието на масовия българин образът на Мара Бунева едва ли е жив. Един исторически образ може да е жив в съзнанието на българското поколение, ако се изучава в учебниците по история. За съжаление учебниците по история в България заради криворазбраната ни демократичност и нови европейски ценности са изчистени от всякакви събития, които могат да повдигнат националния дух на българите.
В учебниците по история няма информация нито за Тодор Александров, нито за Иван Михайлов и Мара Бунева. Няма да намерите нищо за борбата на българите в Македония след 1912 година. Българите по онова време са подложени от Сърбия и Гърция на геноцид.
Трябва да помним делото на Бунева, да се поучим от него и да продължаваме да държим знамето високо. Нека знаем какво бяха заветите на предците във ВМРО и нека ги изпълняваме. Бог да прости Мара Бунева, вечна ѝ памет.
