Президентът да знае, че на вечеря не само се яде, но се прави и политика, казва историкът.
Акад. Георги Марков е един от най-изявените родни историци, специалист по балканска история и международни отношения на ХIХ и ХХ век. Той беше дългогодишен директор на Института по история на БАН. Автор е на множество книги. „Всеки ден“ разговаря с акад. Марков по случай 110-ата годишнина на Илинденско-Преображенското въстание, която официално бе отбелязана преди дни на Петрова нива. Видният историк даде и своето мнение за гафа, който президентът Росен Плевнелиев допусна, изгонвайки български медии от вечерята за Рамазан Байрам, където разговаря и с турския вицепремиер, дошъл у нас на неофициално посещение.
Акад. Марков, преди дни участвахте в тържествата на Петрова нива по случай 110-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Коя е най-голямата поука от това събитие?
Най-голямата поука е да вярваме в собствените сили и че дори преди повече от век сме могли да поставим българския въпрос на европейската сцена пред тогавашните Велики сили. Трябва да знаем, че не е достатъчно да имаме черква, училище и хляб, трябва да имаме и свобода. Някога главният управител на Македония Хилми паша попитал нашия генерален консул в Солун Атанас Шопов: „Вие какво искате – имате черква, имате училище, дори и хляб имате. Какво искате повече?“, на което Атанас Шопов му отговорил мъдро: „Паша, няма да ме разбереш. Искаме и свобода.“
Думата „свобода“ е била водеща за нашите деди. Илинденско-Преображенското въстание е едно събитие, което ни обединява като българи и беше добре, че на честванията на Петрова нива дойдоха много държавници и политици. Това е отдавнашна традиция, но този път нямаше противопоставяне, както се е случвало на други исторически събития. То ни прави горди с това, че нашите деди някога са тръгнали да въстанат в Македония и Одринска Тракия за своята национална свобода. Честването не беше формално. На събора дойдоха много хора. Макар и за часове се прояви нашето национално единение особено в тези трудни времена, когато сме разединени като общество.
Можем ли някога да честваме събитието заедно с Македония?
В Скопие разделят въстанието на Илинденско и на Преображенско, според това, дали то се е развило на запад или на изток. Според тях Илинденското било на македонците, а Преображенското на българите. Но това е общо въстание на българите от Македония и Одринска Тракия, това е въстание на един народ, организирано от една организация – Вътрешната македоно-одринска организация, и има една обща цел – свобода за българите от Македония и Одринска Тракия. Ние не можем да приемем грубата фалшификация на историците от Скопие. Още повече, че там 2 август е обявен за национален празник. Няма как да съучастваме в тази фалшификация и да бъдем на подобни общи тържества. Това не е възможно. Нямаме морално право, защото 110 години по-късно не можем да разделяме тракийските от македонските българи.
Защо Македония дели въстанието?
Защото използват историята за политически цели. Но в Скопие трябва да разберат, че историята вече не е слугиня на политиката и не може да се подчинява на политиката. Историята е такава, каквото е и именно така трябва да се изследва и да се пише.
Забравихме ли героите на Илинденско-Преображенското въстание?
За жалост за тях си спомняме само на исторически чествания и по време на вечерните зари проверки, когато споменаваме имената им. Знаем най-известните апостоли – Гоце Делчев, Даме Груев, Михаил Герджиков… Но има още хиляди войводи и четници, голяма част от които са си жертвали живота и по заточения. Те са мечтаели за една свободна, независима и целокупна България.
Акад. Марков, да се върнем и в наши дни. Как оценявате поведението на Росен Плевнелиев на вечерята за края на Рамазан Байрам-ифтар в Пловдив и неговата среща с турския вицепремиер Бекир Боздаг?
Президентът беше вкаран в неоосманистки капан чрез срещата с този вицепремиер, който си позволи, не знам по чия покана, да обикаля из България, да търси османо-турски паметници, да полага венец на Осман паша в Плевен. Това е неофициално посещение, не се разбра кой и защо го е поканил. Но по-важният въпрос е защо държавният глава се срещна с този вицепремиер. Това не беше среща на равнището на президента Плевнелиев. Още повече, че българските медии бяха изгонени и се наложи да научаваме от турските медии за съдържанието на разговорите. Разбирам, че Плевнелиев е технократ и още няма усет на държавник и няма политически опит. Екипът му обаче трябва да бъде тотално подменен, защото той носи отговорност за подготовката на президента при подобни събития. Не е достатъчно само да си завършил някой университет в Европа или САЩ. Трябва да имаш и политически опит.
Мнозина възприеха като скандална благодарността, която президентът изрази пред Боздаг, че Турция е станала втора родина на изселниците ни, прокудени от България в резултат на Възродителния процес. Какво е вашето мнение?
Това е гаф. Очевидно Росен Плевнелиев не познава турската пропаганда. В Анкара твърдят, че има вътрешни и външни турци. Те заявяват, че турците извън съвременните държавни граници на Република Турция имат родина. Т.е. българските турци, родени в България, приемат именно нея за своя родина. Но отечеството на всички турци е Република Турция. Те казват: ето вие идвате от родината в своето отечество. Така че самият Плевнелиев не биваше да влиза в подобни обяснения за втора родина. Защо един държавен глава трябва да благодари на един вицепремиер за тази втора родина? Турската теза за родина и отечество е подобна на това, което говорят и евреите – те имат много родини, но независимо къде са по света, някога трябва да се върнат в отечеството Израел. Съветниците на Плевнелиев трябваше добре да проучат турската история, политика и пропаганда, която е много силна, и да не му позволят да навлиза в подобна деликатна област. Не знам кой пише речите на президента, но той понякога изпада в едни словесни изблици и се откъсва от действителността.
Направи впечатление, че навсякъде Бекир Боздаг беше придружаван от Касим Дал и от лидера на неговата Народна партия „Свобода и достойнство“ Корман Исмаилов.
Първо бих искал да попитам – как така Касим Дал, който би трябвало да е български политик, се изправи на митинг в подкрепа на Ердоган от името на българските турци, и то когато целият свят бе съсредоточил вниманието си към вълненията в Истанбул. Кой го е упълномощил да отива там? Не знам как приемат този политик в разни коалиции. НДСВ го прие преди в предизборна коалиция, сега той е в т. нар. Реформаторски блок. Това е една откровено протурска партия. Тя не защитава българските национални интереси. И Дал се гордее със своето приятелство с Ердоган, който се държи като избран диктатор и който открито проповядва неоосмански амбиции. Неговото управление скъса със завета на Кемал Ататюрк – че съвременна Турция няма нищо общо с Османската империя. Реджеп Ердоган се изживява като халиф на ислямския свят. Та с какво право Касим Дал придружава един турски вицепремиер из България да търсят османо-турско наследство.
Отначало президентството се опита да замаже гафа с изгонването на българските журналисти, като прехвърли отговорността за това на главния мюфтия, но след това се оказа, че забраната за достъп на наши медии е дошла от „Дондуков“ 2.
Те се опитаха да замажат гафа. Но това е колосален гаф на администрацията на президента и лично негов също така. Те трябваше веднага да поправят този гаф още преди началото на срещата. Но явно администрацията на Плевнелиев е решила, че присъствието на български медии ще създаде някои неудобства и ще бъдат задавани неудобни въпроси във връзка с цялата тази атмосфера на срещата. Скандално е, че научаваме от турските медии какво е рекъл българският президент.
Кой конкретно трябва да понесе отговорност за гафа?
И този, който отговаря за протокола, и пресаташето. Те трябваше да знаят характера на срещата, трябваше да знаят какви въпроси ще бъдат поставени. Това не е само един религиозен празник. Там се срещат двама политици от две съседни държави и се разискват политически въпроси. Президентът като държавен глава отговаря и за външната политика, но преди това той трябва да се консултира с външно министерство. А не външният министър след това да вика турския посланик да дава обяснения какво се е случило на срещата с българския държавен глава. Това е недопустимо – държавните институции да се разминават, и то по вина на президентството.
Росен Плевнелиев обясни, че не е имал двустранна среща с турския вицепремиер, а просто са вечеряли.
Плевнелиев може да е вечерял преди 5 години. Сега вече е държавен глава, а когато един президент вечеря с чужд политик, това не е обикновена вечеря или религиозен празник. Това е и политика. Да, той присъства на ифтара от уважение към традициите и за да засвидетелства уважението си към мюсюлманите. Но Плевнелиев трябва да знае, че където се появи той, това е част от политиката и не бива да забравя, че навсякъде, дори и на религиозни вечери, той представлява България, а не себе си.
