Аз бях „спяща клетка“ на българския национализъм, имащ в сърцето си голяма любов към България и де що е българско, обяснява съпричастността си към каузата на ВМРО Цветан Александров, член на младежката организация в София. Интервюто с него е част от поредицата на ВМРО.БГ „Млади патриоти“.
– Здравей! Разкажи ни повече за себе си, от къде си, какво учиш или си завършил, с какво се занимаваш.
– Здравейте. Казвам се Цветан Александров. Аз съм на 24 години, роден съм и живея в София. Завършил съм средно образование „Автомонтьор“, а в момента съм студент 3-та година във ВТУ „Тодор Каблешков“, специалност „Технология и управление на транспорта“.
– Какво е важното за теб?
– Поговорката „Човек се учи, докато е жив“ е много вярна. Затова е важно младите българи да учат, като успоредно с това да разширяват постоянно познанията си и да се приспособяват към новостите, които светът ни предоставя всеки ден. Това ще им помага да се развиват в личен и професионален план, а и да подпомагат общото развитие на нацията. Важно е младите днес да знаят повече за родината си, защото колкото повече я опознават, разбират, че българите са древен народ, българските войни през цялото съществуване на държавността ни са били едни от най-храбрите и изпълнени с чест хора и много други положителни черти на българина, изиграли важни роли в историята ни. Така няма да приемат някой от телевизора да им втълпява ниско възпитание, завистта и злобата, като характерни черти и други лоши качества на българина. Образован човек, който притежава поне елементарна обща култура, може да се развива както той пожелае и да избира сам пътя в живота си. Важно е да знаят, че българите са горд, добродушен, красив и умен народ – ако германците и японците са технически нации, то българската е откривателска и способна да воюва винаги успешно, когато е застрашен суверенитетът й.
– Какви са интересите ти?
– Буквално всякакви и в различни сфери. Някои от тях са история, военна, автомобилна, жп и всякаква друга техника, също стари и нови техлонолии, свързани с нея. Пътувания с опознавателна цел из страната – манастири, възрожденски села и градове, природни забележителности, 100-те национални обекта и всякакви паметни или задължителни за посещение места в България, посещаване на фестивали и празненства, имащи за цел да поддържат живи и показват традициите ни. Пътувания в чужбина със същите цели, а и странично наблюдаване на живота в други страни. Частично се държа в течение относно политиката, изучаване на българските традиции, научни и спортни успехи на българи и др.
– Защо реши да членуваш във ВМРО?
– Член съм на ВМРО-БНД от 2011 г. Аз като много други в училище се „запалвах“ по историята като цяло, но българската история ме караше да бъда горд с произхода си и да се уча по-задълбочено в нея. Днес почти няма българин, който да не знае поне основни неща относно активното революционно минало на ВМРО. Тази, както и другите революционни организации, ме е карала да се възхищавам на хората в миналото ни. Преподаватели, интелектуалци, военни и хора от всички слоеве на обществото са обединявани от идеята за свобода и независимост, каквато ни се полага. Всеки е допринасял с каквото може – учители са преподавали в българските училища, останали извън родината, български език и българщина и то с риск за здравето или живота си. Общественици, революционери, поети и духовници са просвещавали народа в яркото му минало, показвали са му възможностите за успех. Държавници са се борели за това с механизмите на властта, с които са разполагали. Всеки е жертвал много от личния си живот и е бил готов да умре в името на каузата, в името на общото благо. Някои са правели всичко това в поробените ни земи с реалния риск за живота си и дори го губили. Ето това ме възхищава и затова аз също бих дал каквото мога за благото на българите.
Всеки българин носи бремето на народа си и няма как да не е националист. ВМРО ми правеше впечатление с последователните си политики по някои важни теми за България.
След като изявих желание да се включа в Организацията и започнах да посещавам събранията на Младежката организация, тя все повече ме привличаше, като гледах нещата от „кухнята“, както се казва. До ден днешен не съм отсъствал от нито едно събрание, а позициите по тези теми, за които споменах по-горе, се отстояват и това е показателно, че хората във ВМРО са последователни и се отнасят с пълната сериозност към идеите на Организацията.
Аз бях „спяща клетка“ на българския национализъм, имащ в сърцето си голяма любов към България и де що е българско, също и идеите и каузата, които ВМРО развива и поддържа днес. И погрешно си мислех, че Организацията е далеч от хората, но уви радвам се, че реших да проверя това и се оказа, че не съм бил прав.
Затова нека всеки, който симпатизира, има подобни виждания и милее за българското, в днешния глобализиран свят без граници, дойде и отблизо да види как стоят нещата на практика, защото отделните националисти се похабяват, а обединени в една общоидейна организация естествено са силни и могат да постигнат това, което искат.
– Според теб, какво е да си патриот в днешно време?
– На първо място да следваш неизпълнените завети на дедите си и да опазваш постигнатите. Трудно е обаче да си на кръстопът между бедността и нечестността като избавление и да вземеш правилното решение от морална гледна точка, оставяйки достоен пред себе си.
В последните 23 години народът е приспан, след голямата лъжа за демокрация. Сега ние живеем в либерален комунизъм, а някогашната прислуга на БКП днес ни управлява, заедно с децата и внуците на партийните й функцонери.
Да си националист означава да се бориш да промениш това, да се бориш за управление на доказано заслужилите в обществото, а не „парашутистите“. Да показваш отново историята на българите, тъй като днес отново не е удобна, да просвещаваш народа във всички направления, защото прост народ е лесен за управляване от всеки.
След 89-та година нашите родители са протестирали, били са по улици и площади, в името на добрата промяна, но днес вече са стари и изхабени, отдавна обезверени към идеята, за която са го правили. Сега те седят вкъщи, в своите домове-крепости и протестират тихо, само на думи или даже наум, защото не вярват вече в нищо.
Само от нас младите зависи да продължим това с подкрепата на родителите ни, в случай на нужда, каквато май все по-често изпитваме с идването на всяко ново преавителство.
Трябва да учим и да работим за развитието на себе си, а и на българската общност като цяло.
Днес младите не трябва да виждат спасението в терминал 2 на летище София, защото е по-лесно и по-добре платено, а да запретнат ръкави и да влезнат в личната борба, в общата борба за успех и благоденствие! Не трябва да се примиряват с всичко лошо, което се случва или добро, което не се случва, преклонявайки глава и псувайки наум. България е лъскава отвън, но с изгнила държавност отвътре, народът е болен и все по-застаряващ, земята на българина – разпродадена на чужденци, малкият и среден бизнес е застрашен вид, земеделието – отдавна изчезнало, родното производство – също, образованието и здравеопазването са на ниво минус, голямото производство и концесиите се управляват от чужди фирми с техни си интереси… нормално. Предците ни са умирали геройски и достойно, напоили са земята, по която всеки ден се движим, с кръв заради нас, за да ни има и ние да можем да живеем достойно. Сега ние трябва да направим същото за нашите деца и внуци!
Погрешно на масовото хорско мнение ще кажа, че ние не искаме смърт за едно определено малцинство в България, нито сме поклонници на чужди интереси и идеи – както е казал Цар Борис III „Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил“, ние сме именно българофили и призоваваме всички българи да бъдат такива…
– Как виждаш България след 10 години?
– Германия на Балканския полуостров! Развит и високоскоростен жп транспорт, собственост на българската държава, автомобилен транспорт – истински, строени по съвременни технологии магистрали, не новопостроени образци на такива от 70-те години. Автомобилно движение, чиито участници шофират съобразно другите и правилата и не се движат като сами и сякаш пътищата са им собственост.
Преодолян демографски проблем, чрез българска раждаемост в пъти по-висока от циганската. Справедлива социална политика, третираща всички наравно – при трайна безработица трудиш се и тогава държавата ти дава помощи!
По-буден народ, който да реагира при всеки опит за гавра с него, струва ми се за последен път гражданското общество бе налице през 1997 г., откогато е в летаргия.
Виждам как държавността е съвзета и българите в чужбина с радост се връщат да живеят отново в България.
Виждам една съвременна и добре въоръжена Българска армия, в която десетки военни не подават оставка всеки месец. Достойно служещи полицаи, изпълняващи както подобава служебните си задължения, военни, готови да дадат живота си за всеки един български жител, лекари, които не се страхуват от побой при повикване, не се притесняват как да изкарат месеца с ниските си доходи и си вършат работата без грешки, добре оборудвани пожарникари, които да не си вършат работата със 100% страх от отказ на морално остарялото и неподдържано оборудване.
Некорумпирани чиновници и изобщо България далеч по-назад от 41-вото място, на което е днес в световната класация за корупция.
Политици с наистина завършено образование, защитаващи единствено и само българските интереси.
Естествено аз съм реалист и това го виждам при един добър за българите развой на политическата сцена.
– Какво е твоето послание към младите?
– Учете се, работете, поддържайте родовата си памет, взимайте участие в обществения живот – гласуване, несъгласие с несправедливостите, но не само наум. Не странете от всичко, затваряйки се в свой малък свят. Бъдете единни. Стремете се не само към материално, а и ценностно обогатяване. Четете книги, ходете на театър, бъдете справедливи, не хвърляйте отпадъци където ви падне…
Следвайте завета на дедите ни!
Това ни е борбата!
