İstanbul escort bayan sivas escort samsun escort bayan sakarya escort Muğla escort Mersin escort Escort malatya Escort konya Kocaeli Escort Kayseri Escort izmir escort bayan hatay bayan escort antep Escort bayan eskişehir escort bayan erzurum escort bayan elazığ escort diyarbakır escort escort bayan Çanakkale Bursa Escort bayan Balıkesir escort aydın Escort Antalya Escort ankara bayan escort Adana Escort bayan

Начало Последни новини Антихристиянските погроми в Турция вече не са тайна

Антихристиянските погроми в Турция вече не са тайна

Текст от рубриката „Турция разбулена

Историята е интуитивна и многословна наука. Да се обхване цялото налично множество от данни заедно с връзките между тях, при това често от няколко доста самостоятелни всъщност исторически дисциплини, а след това да се съставят и верни изводи на тази основа, е безбрежна задача. Майсторството идва, когато празните места, които винаги съществуват сред морето от изворови сведения, трябва да се запълнят правдиво според авторовия мироглед и житейски опит, за да се запази целостта на историческия разказ. Големите историци могат точно това – при малко и недостатъчни извори да съставят картина на историческите събития, която издържа на изпитанията на времето, дори когато след десетилетия се открият многократно повече данни.
Това, което не може историкът, е да изкривява съзнателно историческата картина, криейки се зад неизбежната интуитивност и мирогледност на историческата наука, за да получи предварително зададен резултат. Сиреч да нарича бялото черно или пък обратно заради минутна изгода обикновено. Е, не че не се случва… В някои кътчета на широкия ни свят – по-често.

* * *

В интерпретацията на турско-арменските отношения от последната четвърт на ХIХ в. насам е зейнала цяла пропаст между тези, които изучават професионално тези събития в самата Турция и на практика всички останали. Впрочем такова разделение е винаги сигурно указание за нещо гнило.
Западната подкрепа на всяка цена поради това, че Турция е „най-важният щит срещу Съветския съюз“ (в. „Миллиет“/4 юли 1981), е вече минало, но точно тя формира всъщност контролирана историография по арменския геноцид в Турция. Твърдения като „ограничено депортиране (на арменците), които били „агенти на чужди държави“ (Алтемур Кълъдж, 1950); животът на арменците бил „райски“, а самите те „най-процъфтяващата (общност) в Османската империя“; по произход били „турци“, а избиването им – само „легенда“, се срещат често. Депортацията им, равносилна на пълно физическо унищожаване, става „извеждането им от зоната на бойните действия“ (проф. Енвер Зия Карал, 1975) или „определени арменски граждани“ се преселват, като „са прилагани най-хуманни средства (sic!)“ (Салахи Р. Сониел, 1978), или е предшествана и предизвикана от „жестокостите, извършени от арменците“, чиято борба за независимост „коства живота на многобройни невинни турци“ (Юсуф Халачоглу, 2002). И, разбира се, правителството на младотурците не знаят нищо по въпроса. Изтреблението се оказва, че вече е нужно само за да може арменците да се „научат на ред“ (Алтан Делиорман, 1984). Това изброяване може да продължи безкрайно.

* * *

Понеже изискването за правдивост е задължително, то трябва да отбележим, че първият вътрешнотурски опит за създаване на вярна картина на турските деяния в шестте вилаета, населявани предимно от арменци, е политически – на 28 септември 1916 г. На конгреса на „Единение и напредък“ в Цариград между другото е засегнат и въпросът за депортирането на арменците и за резултатите от този процес. Въпреки несъгласието на младотурските вождове, конгресът установява, че при провеждането на този акт са извършени значителни насилия и препоръчва засегнатите области да бъдат посетени веднага от нарочни комисии за установяване на подробности. Мехмет Талаат успява да се справи трудно със създаденото положение, като фалшифицира получените от комисиите резултати.

Да се твърди, че в Турция не се е признавало извършеното от младотурците, би било невярно. Вестниците от ноември 1918 – до края на 1919 г., се пълнят с искрени признания за случилото се. „Даже чувствителните турци и арабите мохамедани не можаха да сдържат сълзите си, когато пред тях се разкри ужасната картина на арменското клане“ (в. „Хадисат“/7 ноември 1918). Активността на турските правителства при оценката на събитията след падането на младотурците от власт и особено след обявяването на младотурската партия извън закона в края на 1918 г., е поразителна. Могат да се приведат стотици примери.

Али Кемал бей, който е министър на вътрешните работи от 1920 г., нарича арменския геноцид във в. „Сабах“ на 28 януари 1919 г. „ужасно престъпление, безпрецедентно в историята“. Поетесата Халиде Едиб пише във в. „Вакът“: „Ние се постарахме със средновековни методи да унищожим християните, по-специално арменците… Днес преживяваме най-печалните и черни дни от нашия национален живот.“ Всъщност от края на 1918 г., след падането на младотурците от власт, и при следващите правителства на Тевфик паша (от 9 ноември) и на Дамад Ферид паша (от март 1919 г.) антихристиянските погроми са основна тема в обществения живот на Турция. Протоколите от парламентарните заседания са изцяло обнародвани, в пълни подробности е ясна страшната картина на етническото прочистване, при това само от местни източници и само от първа ръка. Та и затова е странно днешното отричане. Вероятно ще да е прав бившият валия на Халеб (днес в Сирия), който е от малкото, които не просто осъжда станалото, но дава и достоверно обяснение за него: „Почти четвърт от общественото богатство (в Османската империя) се намираше у арменците… Арменците държаха почти половината от търговията и промишлеността на страната.“

Както и днес е добре да се знае ролята на добрата стара (Западна) Европа, за да не излезе, че тя с нейните комитети и прочее представления е цялата в бяло. Престолонаследникът принц Абдулмеджид в интервю за „Морнинг пост“ по същото време повдига завесата малко: „Ако Германия беше поискала, тя можеше да предотврати избиването (на арменците и на останалите християни)“. Под контрола на командването на окупационните войски на Антантата и преди всичко на англичаните там през януари 1919 г. започва процес срещу вождовете на младотурците. Уинстън Чърчил си спомня много показателно: „Турците казваха – ние заслужаваме наказание, но нека ни накаже нашият стар приятел Англия“. Май повече не е нужно, за да разберем причините и за днешната турска официална позиция.

Искреността и честността характеризират турската официална позиция само за кратко. От края на 1919 г. и с личното участие на Кемал Ататюрк (министър-председател от 3 май 1920 г.) започва плавната промяна по „турско-арменския спор“, както се нарича вече изтреблението на арменците. Публикуват се явни фалшификати, първоначално за употребление в чужбина – като издадения само на френски сборник „Документи за зверствата, извършени от арменците над мюсюлманското население“ (Цариград, 1919 г.). Скоро обнародването на исторически честни документи и трудове става възможно единствено в чужбина. Така спомените на Наим бей са отпечатани в Лондон в края на 1920 г. поради невъзможност вече това да стане в самата Турция.

Едва ли има исторически процес като арменския геноцид, който да е подплатен с толкова масивна изворова база. Тук по много причини спестихме страшните подробности – да не би някой малолетен да отвори вестника. Историческите извори, и благодарение на турските правителства след ноември 1918 г. (до Кемал Ататюрк), разкриват със съвършена достоверност наистина кървава картина на изтреблението – с медицински и биологически експерименти, с изключителна изобретателност. Поради което толкова по-невероятно звучат увъртанията, кръженето около проблема, привеждането на малостойностни доказателства, яростното отричане на историческата истина, които характеризират съвременната турска политическа риторика и подконтролната историография. А светът иска от Турция само извинение, по възможност искрено.

Източник: „Сега

Последни Новини

Намаляване на санкциите при непосещение на училище стимулира маргинализацията

Това е и дискриминация спрямо учениците, които не взимат държавни пари С тази позиция излиза заместник-председателят на ВМРО Красимир...

Каракачанов: Олигархията си намери точното място при това правителство

България се управлява от няколко посолства и от икономическите интереси на няколко олигарси. Това заяви в предаването „Лице в...

Контрера: „Спасителите“ на София ще превърнат улиците и булевардите на столицата в  бойно поле

Увеличават скоростта на градския транспорт при реална война по пътищата Това става ясно от проект на зам.-кмета по транспорт...

Джамбазки постави въпроси относно членството на България и Румъния в Шенген

В контекста на непрекъснатите усилия за интеграция на България и Румъния в Шенгенското пространство българският представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки отправи важни въпроси...

Доц. Михов: Дневният ред на обществото не присъства в речника на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС

Конструктивният и национално отговорният подход липсват, смята зам.-председателят на ВМРО Тефтерчето на Левски и написаното от него вътре: „Народе????“...

Контрера: ПП-ДБ-СС оплетоха в мрежа от лъжи София и СОС

Вече е ясно, че напълно съзнателно блокират работата на общината Такъв коментар направи в профила си във „Фейсбук“ общинският...

Красимир Каракачанов: Нашите политици освен селфи да си правят, за друго нищо не стават

По време на мюнхенската конференция по сигурността министър-председателят на Албания Еди Рама за пореден път си позволи да обижда и критикува България....

Коментари

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir