Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов kostadin.eu
Вчера гледах по телевизията финансовия министър. Обясняваше за АЕЦ „Белене“. Според него не било сигурно дали проектът бил рентабилен, дали щял да произвежда евтин ток и дали въобще ще може да изнася ток. Пак според него нищо не било сигурно за бъдещето на централата, това че имало подписано споразумение, нищо не означавало. Щели да изчакат международна оценка на проекта и тогава щели да преценят окончателно. Да си призная, аз не съм финансов министър, обаче нещо ми убягва. Кой идиот първо подписва за строеж и после прави проучване дали има нужда от него? Това медицински феномен ли е или Дянков стреля в тил на колегите си и най-вече на шефа си Бойко? Въпреки че физиономията му навежда на определени съмнения по посока на първото предложение, все пак следва да приемем втория вариант за по-правдоподобен. Министърът, който иначе досега не се е изявявал в енергийната сфера, навлезе в сериозна конкретика и именно там си пролича неподготвеността му. Един от вариантите за заместване на бъдещите мощности на „Белене“ бил развиване на технологии за спестяване на енергия. Не стана ясно обаче дали Дянков знае, че сегашните ни мощности работят на предела на експлоатационните си ресурси. ТЕЦ „Бобовдол“ трябва да спре да работи напълно след 2 години, ТЕЦ „Варна“ след 4 години, АЕЦ „Козлодуй“ след 7 години. Само тези три централи осигуряват 59% от енергийния баланс на страната. Някак си не си представям да компенсираме мощностите им с енергоспестяващи крушки.
Дянков, като български финансов министър, би трябвало да мисли не само за настоящето, но и за бъдещето на българската финансова, а в по-широк смисъл, и на българската икономическа система. Ние все още не сме достигнали нивото на стопанско развитие от 1989 г., а какво да говорим за нивото от 1981 г., която е най-силната година в най-новата история на българската икономика. За сметка на това закрихме четири от шестте блока на АЕЦ „Козлодуй“. Ако един ден българската икономика достигне тези си нива на развитие, на нея ще й трябва енергия. Откъде ще дойде тя? И мисли ли за това българският министър на финансите? Очевидно не. Впрочем доколко този министър е български е спорно. Както е известно, той говори с децата си на английски, а те самите не знаят и дума български. Що за човек не би научил децата си на родния си език? И сега да се запитаме би ли се вълнувал такъв човек от съдбата на сънародниците и страната си като цяло? Защото аз вече се чудя как точно се казваше. Симеон Дянков? Или Simeon Dyankoff. Преди време се беше понесъл слухът, че Дянкофф имал американско гражданство, което с оглед на цялостното му поведение в личен и обществен план май може и да се окаже вярно. Не че е нещо ново, последните ни двама министър-председатели бяха с испански и руски паспорти, преди да придобият българско гражданство, но някак си взе да ми писва по върховете на държавата ни да се оказват все или чужденци, или продажни мекерета.
7 декември 2010
Дянкофф
