Назад към Индия

Текст от блога на Костадин Костадинов http://kostadin.eu
Без излишно да се коментира повече е ясно, че проблемът с интеграцията на циганите не може да бъде разрешен по никой от досегашните начини. Няма да ги изброявам. Имаше 20 години време, а отскоро сме и в Европейския съюз, та можеше досега все нещо да се е случило и от двете страни на разломния проблем, и от страна на циганите, и от страна на държавата. Само че не се случи. Няма и да се случи. Циганите не желаят да се интегрират, а държавата не може да ги интегрира. Това е. Защото насила хубост не става. Като не искат няма как да стане. Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. В съвременната ни уж демократична държава способите, използвани от комунистите и сродните им тоталитарни сподвижници за насилствена интеграция на циганите не вършат работа. И какво да правим с тези хора? Ако ей така седим и си чакаме нещо да се случи, то ще се случи наистина. След малко повече от 20 години България ще се превърне в циганска държава и проблемът с интеграцията ще се разреши от само себе си. Разбира се тогава на нас, останалите българи, ще ни се наложи да се интегрираме към циганите. Това ли е решението на проблема обаче?
Трябва да се даде възможност на циганите да се приберат у дома. Там, откъдето са дошли в Европа преди 500 г. И тази възможност трябва да се предостави от Европейския съюз, защото проблема с циганите вече е европейски, не само български. Той впрочем никога не е бил само български, подобна е ситуацията с този етнос в почти всички европейски държави, но най-вече в Румъния, Словакия и Унгария. Радикалния проблем изисква радикално решение и то е завръщането на циганите в Индия. Тази държава е с 1,1 млрд население и съотнесени към нея циганите в Европа, които са между 5 и 10 млн, са под 1%. Завръщането трябва да де доброволно и да е стимулирано финансово. Разбира се то трябва да е уредено от спогодба с Индия, и още много други неща. Живеем в интересни времена и всичко може да се случи. Включително и това, ако естествено се работи то да се осъществи. В противен случай другото решение е налице, и тогава ще ни се налага на нас да се интегрираме. Това е положението. Другото е лицемерие.
А какво ли би представлявала България без цигани в нея? На първо място ще е намаляла с около 750 000 души. Но пък и безработицата ще е почти минимална, защото основния дял от безработните ще е емигрирал в Индия. От друга страна това ще освободи от държавния бюджет повече от 5 млрд лева, които сега отиват за обезщетения, майчински, помощи и какво ли още не на издържания от държавата (т. е. от българските граждани) цигански етнос. Престъпността ще намалее рязко, а обикновената битова престъпност практически ще изчезне, или в най-лошия случай ще се върне на нивото си от времето преди 1989 г. Затворите ще се изпразнят, понеже над 2/3 от техните обитатели ще емигрират към субконтинента, което ще освободи още средства от бюджета. Домовете за деца и юноши ще останат без попълнения, защото никой няма да си зарязва новородените на боклука, и с времето тези ужасяващи институции ще изчезнат почти напълно. Неграмотността в България ще изчезне. Ще се подобри градската среда в големите градове, на мястото на гетата ще има паркове.
Ситуацията е доволно проста. Или циганите си отиват, или ние. Очевидно общото ни съжителство, след повече от 500 г., се провали. Време е да им поискаме развод, да им плащаме и да си ходят. Ако на някой това не му харесва, нека да се обади на Саркози.
20 август 2010
Снимка: go.hrw.com
Пълен текст