Музеят и ВМРО почетоха Димитраки Хаджитошев

На 24 юни се навършиха 183 години от гибелта на Димитраки Хаджитошев – виден възрожденски деец, радетел за независима българска църква, светско образование и национално освобождение.
В памет на Димитраки Хаджитошев, Регионалният исторически музей – Враца и Младежката организация на ВМРО – Враца, организираха паметна вечер в родната къща на големия българин.
След черковните песнопения на камерния свещенически хор на Врачанска митрополия под диригентството на Траянополският епископ Киприян, Валерия Тарашоева – зав. отдел „България XV – XIX в.” в РИМ – Враца, произнесе слово за живота и делото на Димитраки Хаджитошев.
Наред с организаторите, сред присъстващите бяха Илия Стоянов – директор на Врачанския музей, зам. председателят на общинският съвет Красимир Богданов, общественикът Илия Борисов, учители, учениците от клуб „Родолюбие” към СОУ „Христо Ботев”, граждани.
Димитраки Хаджитошев е роден в гр. Враца в семейството на Хаджи Тошо Ценов – едър търговец и общественик. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия.
В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.
Димитраки Хаджитошев оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия. Този неустрашим българин се изправя срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с българският владика Гавраил Бистричанин.
Повлияни от делото на Софроний Врачански, пред Димитраки Хаджитошев и неговите сподвижници, се открива перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни. Той е сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество.
По време на Руско-турската война (1806 – 1812 г.) Димитраки Хаджитошев се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски. В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, видня за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти. Това довежда до арестуването му под влиянието на гръцките владици и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин. На 24 април 1827 г. Димитраки Хаджитошев е посечен край Видин.
25.06.2010 г.