Представяме позицията на бившия офицер и член на ВМРО – Враца Пламен Янков по повод организираното от Българската офицерска легия „Раковски“ национално шествие на всички български военнослужещи под надслов „За България, за българската армия“.
Напоследък медиите все повече говорят за орязване „привилегиите“ на военнослужещите, без да се отбелязва, че те имат права и задължения, обсъждат се повишаване на заплати, искания, протести и т.н., а обществото се настройва против собствената си армия, без да знае много за това какво всъщност се случва през последните 20 години с българските военнослужещи и техните семейства.
Модернизиране, съкращения, преструктуриране и т.н. има във всяка армия по света, но то винаги е в интерес на страната, независимо от вътрешната политическа обстановка. Няма здравомислещо правителство, което да унищожи собствената си армия и да изгони най-добрите си специалисти в пенсия, в чужбина или на улицата.
В България това обаче не е така. Поради постоянните съкращения и реформи става все по-трудно военнослужещ да се развива по специалността си и да завърши кариерата си в армията. Военнослужещ с 10-15 години стаж, останал без работа, може единствено да започне трудовата си кариера отначало, защото никой работодател не търси разузнавач, сапьор, свързочник или друг военен специалист. В една от най-високо квалифицираните професии в България се превърна професията „пазач“, която упражняват много инженери, филолози, мениджъри и специалисти – бивши военнослужещи.
А тези военнослужещи са хора, които отидоха на мисии в горещи точки на планетата и показаха висок професионализъм, рискувайки живота си. Благодарение на тях България влезе в НАТО, а след това, като естествено продължение, бе проправен и пътя за влизане в Европейския съюз. Многобройни са изказванията на командващи от чужди армии, на чуждестранни политици и анализатори, които казват, че българският воин е добър професионалист и служи за пример на другите по време на мисии и бойни операции. И това е лицето на България и българския военнослужещ пред света.
В същото време обаче сме свидетели на затварянето на граници в Европейския съюз за българи, отказ за приемане на страната ни в Шенгенското пространство, негативни доклади за съдебната ни система и борбата с престъпността в България, циганския въпрос и др. Това е другото лице на България пред света.
За благодарност на търпеливия български военнослужещ през последните 20 години му се налага сменяването на гарнизон след гарнизон, заедно със семейството му или далеч от него, повиши се осигурителният стаж за пенсиониране от 20 на 27 години, бяха премахнати 10 дни от полагаемия се годишен отпуск, обсъждат се намерения да се премахнат още дни, да се постави минимална възраст за излизане в пенсия от 52-54 години и какво ли още не, с което се насажда несигурност за бъдещето у семействата на военнослужещите в България.
Военната професия става все по-непривлекателна, спадат критериите за прием на професионални войници, повишава се текучеството на специалисти в Българската армия, а това неминуемо води до застрашаване на националната сигурност.
Военнослужещите понесоха търпеливо и с разбиране всички промени до момента, но сега когато необмислено се планират отнемане на права, насаждане на несигурност у семействата им и негативизъм в обществото, когато демонстративно се удря шамар на българското воинство, търпението се изчерпва.
Българският воин има чест и достойнство и няма да наруши законите в страната като излезе на протести, но ние от ВМРО можем да го направим в тяхна подкрепа. Ние знаем, че военната професия е изключително натоварена и рискова, че военнослужещите са длъжни да понасят несгодите на военната служба, че реализирането на достойна позиция в гражданския живот е изключително трудно, но и знаем, че те са повод за гордост с професионализма и качествата си, и затова на 14 октомври ние ги подкрепяме напълно срещу репресиите, на които са подложени.
ВМРО е с Вас, български воини!
13 октомври 2012
ВМРО в подкрепа на българския воин
