Д-р Султанка Петрова: Провалят добра идея – местят деца като предмети

Интервю на Любомир Денов  с народния представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова, публикувано във в. „24 часа“
10-годишно момче си реже вените, защото го лъжат, че го събират с братчето му. Разделят братчета само и само да вземат не 1000 лв., а 1400 лв.
На пожар запълват празни места в новите центрове за настаняване от семеен тип
Ако трябва, ще връщаме пари на ЕС, животът и здравето на децата са ни по-скъпи
– Г-жо Петрова, кое предизвика Вашия интерес към проблемите на децата в неравностойно положение?
– Тази тема ме вълнува отдавна, още като станах председател на Националната женска организация на ВМРО. И може би затова още в първите месеци като депутат от Патриотичния фронт започнах да получавам писма и сигнали за случаи с нарушаване правата на децата. Това ме мотивира на 10 януари т. г. да организирам кръгла маса в Народното събрание на тема „Правата на децата – отговорност или бизнес”. Дойдоха много родители и представители на около 15 неправителствени организации. Изнесени бяха потресаващи факти.
– Например?
– Например, че социални служби извеждат много деца от биологичните им семейства, за да ги настанят в приемни семейства или в новите центрове от семеен тип.
– С какви мотиви се извеждат децата?
– Един от мотивите е, че семействата са бедни. Събрала съм и документи за такива случаи.
– Каква е целта на тези действия?
– Да се усвоят финансови средства. Стига се и до крайности –
да се разделят
кръвни братя
и сестри,
за да отидат в две приемни семейства, защото, ако са заедно, се получават само 1000 лв., а ако са отделно – 1400.
Специално проучих сигнал за извеждане на 4 деца от българско семейство от Плачковци, бащата се казва Ивайло Стефанов. Вземат им децата, въпреки че семейството си е купило къща със заем от 10 хил. лв., въпреки че и двамата родители работят. След кръглата маса в парламента 3 деца бяха върнати, но четвъртото и до ден днешен не е.
– В този случай с какви аргументи са изведени децата?
– Мотивите на социалните в случая са, че къщата им не е измазана и няма топла вода. За четвъртото дете пък решиха, че няма достатъчно дърва за зимата.
– По принцип идеята с центровете за деца от семеен тип е много добра, нали?
– Да, идеята наистина е чудесна. Но за съжаление, тя не се прави в интерес и в защита на децата.
Друг проблем е извеждането на деца от домове за деца, лишени от родителска грижа, към новия тип центрове за настаняване от семеен тип. Идеята е децата да се поставят в по-добри условия, максимално близки до семейната среда.
Парите идват по
програми на ЕС
Държавната агенция за закрила на децата например е спечелила 5 проекта. Общините също имат право да кандидатстват. за строеж на защитени жилища и центрове от семеен тип.
– Какво обаче се получи на практика?
– Получи се така, че капацитетът на построените центрове за деца от семеен тип не може да бъде запълнен, няма толкова деца. И за да се насели един такъв център, се извеждат деца от домове за деца, лишени от родителски грижи. Такъв случай имахме в Доганово, Елинпелинско, откъдето 12 деца бяха прехвърлени в Самоков. Без срещи с родителите, без обяснения защо това се налага в средата на учебната година. По-важното обаче е, че така на практика децата се отделят от родителите. Повечето са живеели наблизо и поне два пъти седмично са имали контакти. С местенето в Самоков разстоянието се увеличава, хората са бедни и нямат пари да пътуват.
– Но нали в новите центрове условията са по-добри?
– Да – чисти са, обзаведени, но въпреки че ги водят от семеен тип –
там няма нищо
от семейството
Да речем, най-елементарното нещо в едно семейство е детето да се учи да помага в чистене, готвене, изхвърляне на боклука. Там няма такова нещо, защото храната е от кетъринг. Детето не се ангажира с изграждане на елементарни навици.
Наскоро получих информация, че се готви извеждане на 221 деца от домовете за настаняване на деца без родителски грижи към новите центрове за настаняване от семеен тип. Това става по указание на зам.-социалния министър Зорница Русинова, изпратено към Държавната агенция за закрила на детето. Целта е да се вземат спешни мерки за запълване на капацитета на тези центрове.
– Защо е това бързане?
– Защото до края на 2015 г. трябва да се усвоят парите, отпуснати по този европейски проект. В противен случай трябва да ги връщаме на ЕС. Странното в тази история е, че бе направен опит указанието на Русинова да бъде укрито. Когато го поисках, от Агенцията директно ми отговориха, че такова писмо няма. Открих указанието чрез неправителствени организации, но тогава бе направен опит то да изчезне от автоматизираната система на Агенцията.
По-късно се установи, че се крият и други документи. Така получих информацията за 3 разделени братчета от дом „Асен Златаров” в София. Шокиращото е как се организира „събиране” на едното дете с братчето му, което завършва с опит за самоубийство.
– Какъв е случаят?
– Детето е момченце на 10 г., което
пътува 6 дни
до Балчик,
придружавано
от полицай,
и което издържа всякакви неудобства само и само да се събере с братчето си. И тук целта е да бъде прехвърлено в нов център за настаняване от семеен тип. Качват го във влак с товарителница – като багаж. Първо нощува 2 дни в полицейския участък в Горна Оряховица, където придружителят му е имал работа. Още 2 дни преспива във варненски участък, където полицаят пак имал нещо да свърши. Така на шестия ден пристига в Балчик. Отиват хората от центъра на автогарата и какво виждат – полицаят го държи за яката, то е с рани по главата. Момчето обаче не се оплаква, а пита кога ще види братчето си и с последните си стотинки купува 2 кроасана – да му занесе нещо за хапване. Чак в центъра разбира, че е излъгано, че братчето му не е там. Резултатът е плач, пълна истерия, след това 1 месец работа с психолог. Въпреки всичко на 22 април момчето си реже вените и едва го спасяват.
– Толкова ли много са празните места в новите центрове?
– В София незаети места има в 13 центъра. В Пловдив 3 са празни. На повечето места капацитетът примерно е за 12-14 деца, а са заети само 7-8.
– Как да се излезе от положението? Тези центрове са нещо добро, не бива с лека ръка да ги проваляме?
– Приоритет трябва да станат детето и семейството.
Защо да не
променим
философията на
тези центрове?
Щом има празни места, нека там да се настаняват цели семейства. Има толкова бедни хора, които едва издържат челядта си. Те имат такава нужда, за да си стъпят на краката. Стегнат ли се, ще излязат на пазара на труда и сами ще се оправят.
– Нали затова се наричат центрове от семеен тип?
– Перфектни са условията там, с общи кухни, със спални. Какво пречи родителите да бъдат назначени в тези центрове? Временно те може да изпълняват някакви функции. Кой може да се грижи по-добре за децата от техните родители?! Те може да помагат в поддръжката на дома и ще го правят изключително съвестно, защото знаят че го правят за своите деца. Но са нужни гъвкавост, мисъл лидерство.
– Ако не успеят да запълнят местата, ще се наложи ли връщане на пари?
– Животът и здравето на децата струват много повече. Ако трябва – ще ги върнем, но не трябва да постъпваме така с тези деца. Отчуждаването от родителите е голям грях, не трябва да го допускаме.
Снимка: Йордан Симeонов